Р Е Ш Е Н И Е№197
гр.Ш.,13.VІІІ.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският
окръжен съд,в
открито съдебно заседание на
двадесет и втори юли 2014
г.,в състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Теодора Димитрова
2. Димитър Димитров
при участието на секретар П.П.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 341
/2014г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна
жалба на К.А.М.,ЕГН **********,***,съд.адрес:адв.Г.Г.,***,
против Решение №
129/11.ІV.2014г. по гр.д. № 264 за 2013г. на Новопазарския районен съд,
с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство
искове против К.П.К.,с ЕГН
**********,***,съдебен адрес: гр.Ш.,ул.”Д.Б.”ет.2,офис
1,адв.С.Г.,ШАК,с
основание на исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС,за
признаване за установено,че ищецът е собственик на
реално определена част от недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор № 52009.501.665 по КККР на гр. Н. п., с площ 374 кв.м., по акт за собственост, при съседи имоти с
идентификатори №№ 52009.501.666; 52009.501.667; 52009.501.664; 52009.501.645,
попадащо в кв. 501 по плана на гр. Н. п., заключена между действителната
граница на имота с имот с идентификатор № 52009.501.666 по КККР на гр. Н. п. от
запад и постройка с № 52009.501.666.2 и тухлена ограда от изток
и за
осъждане ответника да предаде на ищеца владението върху същата реално
определена част,както и да премахне построените от същия ответник на
границата между собствените на страните недвижими имоти с
идентификатори №№ 52009.501.665 и 52009.501.666 по КККР на Н. п.,постройка с
идентификатор № 52009.501.666.2.
1/празно дворно място с площ 680 кв.м.,съставляващо
УПИ Х-72 в кв.5 по плана на с.П.,с граници: от две
страни улици,УПИ ХІ-72 и УПИ ІХ-73 2/ дворно място с
площ 1260 кв.м.,съставляващо УПИ ХІ-72 в кв.5 по
плана на с.П.,ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда,с граници: от две страни улици,УПИ Х-72 и УПИ ХІІІ-73,
като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 572,40лв
деловодни разноски.
Оплакванията във въззивната жалба са
за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение Иска се
неговата отмяна,като
бъде постановено друго решение,с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло .Не са направени нови
доказателствени искания от жалбоподателя.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемата страна по реда и в срока по чл.263ал.1 от ГПК,с който оспорва
основателността на жалбата и моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение .Няма нови доказателствени искания
от въззиваемата страна.
Настоящият въззивен състав,като
обсъди оплакванията по жалбата,становището на въззиваемата страна,всички доводи
и аргументи на страните и всички събрани по делото доказателства,поотделно
и в тяхната взаимна връзка,както и заключенията по
изслушаните в първоинстанционното производство три СТЕ,прие
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в
срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната жалба
Производството пред първата съдебна инстанция/гр.д.
№ 447/011г. на ВПРС/ е образувано по предявени от К.А.М.,ЕГН **********, против К.П.К.,ЕГН
**********,обективно съединени при
условията на кумулативност искове,от
които :
първият иск е с правно основание по чл.108 от ЗС, за признаване ищеца за
собственик на реална част от 14 кв.м. от имот,намиращ се в гр.Н.
п.,представляващ ПИ № 52009.501.666,находящ се по тангентата юг-север и която част представлява площ,заключена
между реалните граници на имотите и оградата между тях и осъждане ответника да
предаде на ищеца владението върху тази част;
и
вторият иск-с основание по чл.109 от ЗС-да бъде осъден ответника да премахне едноетажна
постройка със стоманобетонова плоча с височина на
кота било около 7,5 м и размери около 4 м.на 6,5 м.,като
изградена на оградата на двата имота,без съгласие на
К.А.М.,представляваща част от самата ограда,навлизаща
изцяло в имот ПИ № 52009.501.665/имота
на ищеца/ и незаконен по смисъла на чл.223,ал.2 от ЗУТ,поради
създаване на неоснователни пречки на ищеца да упражнява пълноценно правото си
на собственост .
За
да разреши спора между страните,районният съд е
събрал всички представени от страните необходими,допустими
и относими доказателства,като
е изслушал и заключения по три СТЕ-единична,допълнителна
и тройна.
Първоинстанционният съд,след отделяне на
спорното от безспорното ,е анализирал
събрания доказателствен материал и експертните заключения внимателно,всестранно и задълбочено,при
което е достигнал до обосновани фактически изводи,съответни
на доказателствата.
Безспорно е по делото,като се установява и
от писмените доказателства,че
ищецът К.А.М. е собственик на имот, представляващ дворно място с идентификатор
№ 52009.501.665 по КККР на гр. Н. п., с площ 374 кв.м.
по акт за собственост, при съседи имоти с идентификатори №№ 52009.501.666;
52009.501.667; 52009.501.664; 52009.501.645, попадащо в кв. 501 по плана на гр.
Н. п.. Същият имот е придобит с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53,том 1,дело №112 от 26.ІІІ.1982
година на Новопазарския районен съд.г.
на НПРС.
Безспорно е също между страните,че ответникът К.П.К. притежава съседния имот, представляващ дворно място с
идентификатор № 52009.501.666 по КККР на гр. Н. п.. В този свой имот той е изградил постройка, която в
кадастралната карта е обозначена с идентификатор № 52009.501.666.2 и тухлена
ограда между двата имота от стената на постройката до северната точка на тази граница.
Общата граница между двата процесни имота на страните
минава по тангентата юг-северозапад.
Според първата и допълнителната СТЕ, площта на
имота на ищеца,която по документ/нотариален
акт / е 374 кв.м., по кадастрална карта е 385 кв.м. е 385 кв.м., а по
геодезическо заснемане е 378 кв.м.и той реално ползва
тези 378 кв.м. Площта на имота на ответника по
кадастрална ката е 314 кв.м.От заключенията по СТЕ
,както и от писмените и гласни доказателства по делото се установява,че
между двата процесни имота е имало изградена
кирпичена ограда върху каменна основа.Тази ограда , построена преди повече от 50 години, страните ползвали като реална граница между имотите
си. Преди
около две години ищецът съборил кирпичената ограда,от
която понастоящем е останала само каменната й основа.В
първоинстанционното производство,в съдебното
заседание ,проведено на 4.VІІ.2013 година ,ищецът заявява ,че кирпичената
ограда между неговия имот и този на ответника съществувала от преди 1982 година
и че оттогава той „ползвал имота източно от кирпичената ограда”.Т.е. същата
ограда в продължение на десетилетия е служила за реална граница между двата имота,според кадастралната основа от 1923 година,съответна на имотните граници по плана на Н. п. от
1923 година.Това обстоятелство се установява от заключенията по СТЕ, от писмените и гласни
доказателства по делото,а също и от направеното
признание на ищеца ,както е посочено по-горе, преценено с оглед и във връзка с
останалите доказателства по делото.От западната страна на каменната основа,са
постройката с идентификатор № 52009.501.666.2 и тухлената ограда, изградена на
границата на двата имота.
Постройката е изградена в имота на ответника преди
около 30 години,със съгласието на предишните
собственици на съседния имот,сега притежаван от ищеца,като според представените писмени материали по
преписката на РДНСК е построена в съответствие с плановете и строителните книжа
и разрешения.
При така събраните доказателства,други изводи,различни от тези на районния съд,по
отношение на приетата за установена фактическа обстановка,не
могат да се направят.
При
напълно и правилно изяснената фактическа обстановка по делото ,районният съд
правилно е приложил и материалния закон.Всички
изложени от районния съд правни съображения и изводи за неоснователност и недоказаност на
предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС ,респ.за
липсата на предпоставки за уважаването им,съответстват
на закона и задължителната съдебна практика,поради
което се споделят и от въззивната съдебна инстанция.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението на
първоинстанционния съд.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният
съд намира,че жалбата на ищеца против
първоинстанционното съдебно решение,е неоснователна и
недоказана.Ето защо решението на районния съд следва
да бъде потвърдено като правилно-обосновано и
законосъобразно.
При този изход на спора,на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски за
втората съдебна инстанция,съгласно изготвения списък
и доказателствата ,които разноски общо възлизат на 400/четиристотин/лв.и следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя.
Водим от горното,Ш.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 129 от 11.ІV.2014г. по гр.д. № 264 за 2013
г. на Новопазарския районен съд.
ОСЪЖДА жалбоподателя К.А.М.,ЕГН **********,***,ул.”С.” № 113,адв.Г.Г.,да
заплати на въззиваемата страна К.П.К.,ЕГН **********,***,ул.”Д.Б.”7,ет.2офис
1,адв.С.Г.,
сумата
400/четиристотин/ лева-направени деловодни
разноски за въззивната съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:
Членове : 1. 2.
``