Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

гр.Шумен, 01 Август 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Р. Хаджииванова

Членове:1. М. Маринов

2. Й. Димов

при секретаря П. П. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №386 по описа за 2014 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №440 от 06.06.2014г. по гр.д.№827/2014г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от Б.Р.Х. срещу "Водоснабдяване и канализация Шумен" ООД гр.Шумен искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ за признаване уволнението извършено със заповед №179/25.02.2014г. на управителя на ответника за незаконно, отмяната му, и възстановяване на ищеца на предишната заемана от него длъжност “водопроводчик - инкасатор”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3320,83 лева за периода от 26.02.2014г. до 26.08.2014г., и по чл.124 от КТ за заплащане на удържаното му от работодателя месечно възнаграждение в размер на 589,50 лева /удържано на основание чл.221, ал.2 от КТ/. На ответната страна са били присъдени и деловодни разноски в размер на 380 лева.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца, като го намира за неправилно, по подробно посочени в жалбата възражения. Моли решението да бъде отменено, и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.

Въззиваемата страна, е подала отговор, в който излага, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание, чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ и чл.124 от КТ, предявени от Б.Р.Х. срещу "Водоснабдяване и канализация Шумен" ООД гр.Шумен, за признаване уволнението извършено със заповед №179/25.02.2014г. на управителя на ответника за незаконно, отмяната му, и възстановяване на ищеца на предишната заемана от него длъжност “водопроводчик - инкасатор”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3320,83 лева за периода от 26.02.2014г. до 26.08.2014г., и за заплащане на удържаното му от работодателя месечно възнаграждение в размер на 589,50 лева /удържано на основание чл.221, ал.2 от КТ/. Събраните в процеса и релевантни за спорното право доказателства, сочат на неоснователност на исковите претенции. Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики и др., става ясно че ищеца е работил при ответника, на длъжността "водопроводчик - инкасатор" с място на работа "Върбица - водопроводчици", като със Заповед №179/25.02.2014г. на управителя на ответното търговско дружество, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190, т.7 от КТ вр. чл.187, т.9 и т.10 от КТ. Като причини за издаването на посочената заповед работодателят е отбелязал: "Въз основа на инвентаризация на задълженията по предадени фактури на лицето, извършена на 27.12.2013г., е констатирано наличие на финансови нарушения. Същият е подписал протокола от инвентаризацията и е дал писмени обяснения. Горното представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.9 и т.10 то КТ - поради увреждане имуществото на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения.". От Протокол за инвентаризация от 27.12.2013г., към който препраща горната заповед, се установява, че при извършената инвентаризация на задължението на ищеца е констатирано наличие на фактури на стойност 1439,12 лева, липса на налични пари, и разлика между стойността на наличните фактури и задължението по счетоводни данни - 1712,10 лева, в размер на 272,98 лева. Протокола е подписан от ищеца без възражения. След ревизията, проверяващия В.М. е подал рапорт до началника на район Велики Преслав, за установената разлика, и с резолюция върху рапорта е разпоредено да бъдат поискани обяснения от служителя. В обяснението от 06.02.2014г., ищеца е заявил, че за м.Декември се получило несъответствие между внесените пари от такса вода и задрасканите платили такса вода в списъка на платени и неплатени клиенти, което според него се дължало на неумишлено задраскване на клиентите, когато се задраскват списъците, понеже били в два екземпляра, понякога на втория се задрасквали лица, които не били платили. Сочи още, че негови роднини са го подпомагали в дейността му и вероятно те са допуснали грешки при отразяването на действителното плащане по предадените му фактури. Въз основа на така извършената ревизия, и обясненията на служителя, началника на район Велики Преслав е подал рапорт до управителя на "ВиК - Шумен" ООД, за установената липса на финансови средства, с предложение за освобождаване от заеманата длъжност.

От заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, става ясно, че на ищеца е наложено наказание единствено заради установената липса на 272,98 лева, и само това нарушение е относимо към настоящия спор, а не и други, сочени от процесуалния представител на работодателя за незаконното възлагане на работата си на други лица, и неправомерно отчитане и поддържане на водомери /част от които, възприети в първоинстанционното решение/, поради което, и доколкото последните не са предмет на атакуваната заповед, са ирелевантни за спора. Действително съобразно константната съдебна практика, в това число и задължителна такава, постановена по реда на чл.290 от ГПК, е възприета тезата, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на работника. Задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. В процесния случай, на ищеца е връчен протокола от инвентаризацията, в който са били констатирани липсите, подписан е от него без никакви възражения, и именно за тях /наречени в обясненията - несъответствия между внесените пари от такса вода и задрасканите платили такса вода в списъка на платени и неплатени клиенти/ ищеца дава обяснения, като сам излага, че тези несъответствия са за м.Декември /очевидно 2013г., както с оглед датата на ревизията, така и с оглед, неоспорения от ищеца, и сочен от ответника ред за осъществяване на инкасирането и отчитането на получените средства - ежемесечно, което е и най - естественото и разумно разрешение, предвид падежа на задълженията, и евентуалните обезщетения за забава, които могат да се претендират от абонатите при несвоевременно отчитане на задълженията в счетоводството на предприятието/. Предадените на ищеца фактури, които са били издадени от ответника, въз основа на отчетените данни от карнетите, ежемесечно са му били предоставяни, и в съответствие с длъжностната си характеристика, той е следвало да инкасира сумите по фактурите, които суми впоследствие да отчете на работодателя. При евентуална проверка, във всеки един момент, без значение съответната дата от месеца, в инкасатора следва да са налични тези неотчетени средства, за които фактурите са предадени на абонатите, и последните са зачеркнати в списъка - като платили. Разликата между наличните фактури, по които сумите все още не са били инкасирани и цялото задължение по счетоводни данни - всички издадени фактури за съответния месец /в случая м.Декември 2013г./, ищецът изобщо не е отрекъл в обясненията си, нито е изразил готовност да възстанови сумата, а се е опитал изключително несполучливо да обясни липсата. Протокола, който установява тази липса е подписан и от ищеца частен удостоверителен документ, с неизгодни за подписващия го последици, и материална доказателствена сила за истинността на вписаните констатации, като тежестта да обори тази сила, при условията на главно и пълно доказване, лежи върху ищцовата страна. По делото липсват ангажирани доказателства, които да установяват противното.

На следващо место, предвид необходимостта от проверка на процесната заповед досежно спазването на преклузивните срокове визирани в чл.194, ал.1 от КТ, следва да се отбележи следното: Съобразно горната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по късно от 1 година от извършването му. Откриване на нарушението, като начален момент на двумесечния срок, следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - установен субект на нарушението, време и място на извършването му, и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Процесното нарушение на трудовата дисциплина е било открито на 27.12.2013г., и както бе отбелязано по - горе е осъществено през м.Декември 2013г., а наказанието е наложено на 25.02.2014г. /заповедта е връчена първоначално при отказ, в присъствието на свидетели, а в последствие лично от работника/, поради което и следва да се приеме, че срокът е спазен. От друга страна, доколкото нарушението представлява присвояване на парични средства на работодателя, и е трудно да бъде установено точното време на извършване на деянието, е достатъчно уволнителната заповед да съдържа данни за момента на откриване на нарушението, в който смисъл и съдебната практика постановена по чл.290 от ГПК - Решение №385 от 12.10.2012г. на ВКС по гр.д.№531/2012г. ІV г.о., и др. Процесната хипотеза е идентична и с нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо с в бездействие, където отново за изпълнение изискванията на чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ, е достатъчно посочване на момента на откриването му - Решение №69 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д.№372/2012г. ІV г.о., постановено по чл.290 от ГПК. Заповедта отговаря и на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, както бе отбелязано по - горе, изложеното в нея и индивидуализацията на нарушението в протокола в достатъчна степен описват нарушението, с оглед необходимостта от спазване на изискването за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 от КТ, и възможността за защита на работника в съдебното производство. За пълнота следва да се отбележи, че при несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства, меродавни са фактическите обстоятелства –Решение № 304/02.07.2010г. по гр.д. № 723/2009г. ІV г.о. ВКС. Неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението - Решение № 395/01.06.2010г. по гр.д. № 1629/2009г. ІІІ г.о. ВКС, Решение № 464/26.05.2010г. по гр.д. № 1310/2009г. ІV г.о. ВКС, поради което и сочените от жалбоподателя доводи в тази насока са несъстоятелни. Безспорно установяването на липса на парични средства, представлява нарушение на трудовата дисциплина, и дали то ще бъде квалифицирано от работодателя по т.9, т.8 или друга от чл.187 от КТ, е ирелевантно за спора, доколкото описаното деяние осъществява признаците на нарушение на трудовата дисциплина. Вярно е, че работодателя е могъл да положи усилия и да изготви по - ясна, прецизна и детайлно мотивирана заповед, в каквато насока следва да се стреми, но и от бланкетното и не до там точно и конкретно описание и препращане може да се установи наличието на основните изисквания, на които заповедта следва да отговаря по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца действително е осъществил състава на сочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, била е спазена и разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника и приемане на писмените му обяснения. Установеното нарушение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина съобразно чл.190, ал.1, т.7 от КТ, поради което и уволнението се явява законосъобразно. Горното нарушение на трудовата дисциплина е достатъчно да обоснове тежестта на наложеното наказание, както с оглед характера на увреждането, отношението на ищеца към извършеното от него, така и предвид предходно наложеното му наказание за абсолютно същото нарушение през 2010г., което макар и заличено по силата на закона, сочи на нежелание за превъзпитание, и най - малкото немарливо и безотговорно отношение към трудовите си задължения. Ето защо съдът намира процесното уволнение за законосъобразно, поради което и предявените искове следва да се отхвърлят.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъдят и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 380 лева - платено адвокатско възнаграждение, доколкото същите са поискани с отговора на жалбата и са представени доказателства за реалното им изплащане

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №440 от 06.06.2014г. по гр.д.№827/2014г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Б.Р.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД гр.Шумен с ЕИК ..., сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 12.08.2014г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.