Р Е Ш Е Н И Е№193

гр. Ш., 01.08.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

Членове:1.М.Маринов

2.Й.Димов

при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №402 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №467 от 13.06.2014г. по гр.д.№1204/2014г. Районен съд-гр.Ш. е признал уволнението на М.Г.Х., извършено със заповед № ЧР-807/30.04.2014г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, на Община Ш., за незаконно и го е отменил, възстановил е работника на заемана от него длъжност, преди уволнението - “шофьор на училищен автобус”, в отдел ОНМД “Други дейности в образованието”, Дирекция КПО при Община Ш. и е осъдил общината да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ сумата от 515.54лв. – обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за периода 01.05.2014г. – 09.06.2014г.. Присъдил е и следващите се такси и разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Съдът формирал вътрешното си убеждение без да обсъди всички доказателства от съществено значение на изхода на спора. Не било присъединено БДС№94/2014г. на РУП-гр.В. П. с постановеното по него постановление за прекратяване. Отрицателна обществена нагласа породили и публикациите в пресата, което безспорно уронвало доброто име и престижа на работодателя. Направеното “отклонение от транспортна схема” било повод за извършване на имотна облага. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, като М.Г.Х. заемал длъжността “шофьор на училищен автобус” в отдел ОНМД ”Други дейности в образованието” при дирекция КПО при община Ш.. Със заповед №ЧР-807/30.04.2014г. на кмета на общината, връчена на ищеца на 30.04.2014г., на последния било наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, на основание чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1,т.4 от КТ предл.І и чл.187, т.7 от КТ вр. с чл.192, ал.1, чл.330, ал.2, т.6, чл.221, ал.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3 от КТ и чл.194 от КТ. Заповедта била издадена за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.8 от КТ. В мотивите на заповедта е отразено, че Х. е извършил следното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ, с което злоупотребил с доверието и уронил доброто име на работодателя - на 04.03.2014г. около 14.00ч. се намирал по път TGV1167км. 7+300 в близост до крайпътна чешма, намираща се край с.К./между селата К. и О./, извън указания със заповед №РД-25-43/10.01.2014г. на кмета на общината маршрут, за което било образувано БДП №94/2014г. по описа на РУП-гр.В. П., спрял поведения му автобус с надпис “Ученически”, марка “Отойл” с ДК№СА1715НТ, като с това деяние злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име.

В заповедта е посочено също, че по повод на извършеното бил съставен информационен бюлетин №64/05.03.2014г. на МВР и били извършени публикации във в.Топ новини” със заглавие “Хванаха шофьор да краде гориво” и в.Ш.ска заря със заглавие “Шофьор на училищен автобус хванат да точи нафта от возилото”. Описани са и документите, които са събрани във връзка с производството по налагане на наказанието /искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, обяснение №66-01-34/14.03.2014г. на Х., коментар по обяснението на Х., справки за извършени гаражни услуги, докладна записка №93-00-386/03.04.2014г., както и заповед РД-25-42/10.01.2014г./, като e посочено и какво е установеното от работодателя с тях касателно отделни елементи на нарушението.

Тук следва да се отбележи, че изброените по-горе документи, както и сочените в титулната част публикации, не са били представени по делото. Въпреки, че същите са от съществено значение за настоящия спор, представянето им същите не е било поискано както пред първа/с изключение на искането за даване на обяснения и дадените такива/, така и пред настоящата инстанция. С оглед установеното диспозитивно и състезателно начало в процеса и въведената поетапна преклузия, за настоящата въззивна инстанция не съществува нито задължение, нито право, служебно да изисква релевантни за спора документи, ползващи едната по спора страна.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ възлиза на 416.40лв., за периода м.май-09.06.2014г./датата на съдебното заседание/-на 515.54лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната претенция с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ е допустима-депозирана е в законоустановения срок, от уволнения служител срещу надлежна страна-работодателя.

В настоящия случай, с обжалваната заповед на Х. е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказания работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени сочените доказателства. В разглежданата хипотеза по делото не са представени обяснения на служителя, като в самата заповед е посочено, че Х. е дал обяснения с писмо №66-01-34/14.03.2014г., като на поставените въпроси същият е отговорил уклончиво и не дал ясни обяснения за напускането на утвърдения със заповед №РД-25-43/10.01.2014г. маршрут. Предвид това отразяване и доколкото самият ищец не оспорва, че е дал обяснения ,съдът приема, че същият е дал обяснения за соченото в заповедта нарушение-напускане на утвърдения със заповед №РД-25-43 от 10.01.2014г. маршрут.

Нормата на чл.195, ал.1 от КТ указва какво следва да е съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно, същата следва да е мотивирана и в нея да са посочени нарушителят, нарушението/описано с обективните и субективните си признаци/ и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Атакуваната заповед посочва наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Въпреки пространната мотивационна част на заповедта обаче, в същата не са посочени конкретните факти и е налице известна неяснота относно конкретното нарушение.

Съобразно константната практика, в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на законосъобразността на уволнението, в това число извършването на соченото дисциплинарното нарушение от служителя и наличието на съответствие между тежестта му и наложеното наказание.

В атакуваната заповед е посочено, че на 04.03.2014г. около 14.00ч. Х. се намирал по път TGV1167км. 7+300 в близост до крайпътна чешма, намираща се край с.К./между селата К. и О./, извън указания със заповед №РД-25-43/10.01.2014г. на кмета на общината маршрут, за което било образувано БДП №94/2014г. по описа на РУП-гр.В. П., спрял поведения му автобус с надпис “Ученически”, марка “Отойл” с ДК №СА1715НТ, като с това деяние злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име.

По делото липсват каквито и да е доказателства ищецът да е извършил соченото деяние-не са представени заповедта на кмета, съответно не са събрани други писмени или гласни доказателства в тази насока. Доколкото обаче самият ищец не оспорва това обстоятелство, съдът приема, че действително същият се е отклонил от указания със заповедта маршрут с 12 км..

Злоупотребата с доверието на работодателя – чл.190, т.4, предл.1 КТ, съответно чл.187, т.7 от КТ е умишлено нарушение на трудовите задължения, като същото се изразява в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго/. В случая не се доказа извличането на каквато и да е облага от работника следствие отклонението от маршрута и спирането на крайпътна чешма, поради което и не се установява да е осъществен състава на соченото нарушение. Не се установява с това деяние, да се уронва и доброто име на работодателя.

Дори да се приеме, че сме в хипотеза на несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства, когато меродавни са фактическите обстоятелства/въпреки че настоящата инстанция не възприема наличието на тази хипотеза, доколкото изрично словом е посочено, че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, т.е не се касае до неправилна квалификация/, то отново не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работника за това деяние.

Разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ изисква при определяне на дисциплинарното наказание работодателят да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.  Тежестта на нарушението зависи от  това, какво задължение е нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли  вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр. В настоящия случай дори да се приеме, че соченото в заповедта представлява нарушения-доколкотот е нарушена заповед на работодателя/а не е злоупотребено с доверието му/, то съдът намира, че тежестта на същото категорично не съответства на наложеното наказание. Факт е, че ищецът се е отклонил незначително от маршрута, като същият сочи конкретна причина за отклонението - да измие зацапани стъкла и мигачина упровлявания от него автобус. Не са налице вредни последици за работодателя. Последният не е ангажирал и доказателства във връзка с възражението на ищеца касателно осигурено почистване на автобусите своевременно, даващо възможност за използването им без опасност за превозваните лица. Разпитаните в хода на първонистанционното производство свид.ст.Стойчев и Пл.Механджиев/учители, пътуващи постоянно с ищеца/ сочат, че Х. винаги поддържал чисто и в изряден вид, управляваното от него превозно средство.

Във въззивната жалба се твърди, че Х. бил извършил деяние по чл.204, б.”а” от НК вр. с чл.18, ал.1 от НК-опит на длъжностно лице да присвои чужди вещи, връчени в това му качество да ги управлява и пази, което се явявало нарушение –злоупотреба с доверието на работодателя.

На първо място, такова нарушение в заповедта/въпреки пространствените й мотиви/ не е отразено-никъде в заповедта не е описано ищецът да се е опитал да присвои чужди вещи, не са поискани и обяснения на работника за него/предвид това и освен недопустимо, искането за прилагане на преписката по БДП№94/2014г. се явява и ирелевантно за спора. Следва да се отбележи и че доколкото съгласно данните по делото наказателното производство срещу Х. е прекратено на основание чл.218б от НК и изпратено на органите на МВР за налагане на административна санкция, то разпоредбата на чл.300 от ГПК е неприложима/.

В заповедта единствено е отразено, че са извършени публикации във в.Топ новини” със заглавие “Хванаха шофьор да краде гориво” и в.Ш.ска заря със заглавие “Шофьор на училищен автобус хванат да точи нафта от возилото”. Но следва да се отбележи, че основание за налагане на дисциплинарно наказание са не публикации в пресата, а деяние на работника, съставляващо нарушение. Както бе посочено по-горе соченото в публикациите деяние не е отразено в заповедта като нарушение.

Именно защото със заповедта се налага най-тежката санкция, законът изисква същата да съдържа определени реквизити, най-важният от които е посочване на нарушителя и нарушението. С оглед осъществяването на адекватна защита от страна на нарушителя и надлежна проверка от страна на съда, законът изисква описанието на нарушението да е ясно, конкретно и непротиворечиво.

За пълнота следва да се посочи и че по настоящото дело не са събрани каквито и да е надлежни доказателства ищецът да е извършил соченото във въззивната жалба деяние.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Ето защо съдът намира, че уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено.

Това влече след себе си последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищецът следва да бъде възстановен на предишната му работа. Основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за разгледания от съда период 01.05.2014г.-09.06.2014г. в размер на -515.54лв. Като съдът напълно споделя изложените в този смисъл от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите.

Решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №467 от 13.06.2014г. по гр.д.№1204/2014г. на Районен съд-гр.Ш..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано от 12.08.2014г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.