Р Е Ш Е Н И Е № 249

гр. Шумен, 28.10.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Д.

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Д. в.гр.д. № 470 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Черно море – Варна, представлявано от управителя Ц.Ц. срещу решение № 535/03.07.2014 г. по гр. д. № 3197/2013 г. по описа на ШРС в частта, в която е признато за незаконно и отменено уволнението на С.Д.А., постановено със заповед № 00208/29.07.2013 г., уволнената е възстановена на заеманата от нея длъжност „ Управител на склад „, с място на работа ХТР – гр. Шумен, отдел „ Енергомеханичен „, и работодателят е осъден да й заплати сумите от 3 729.06 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода 30.07.2012 г. – 09.01.2014 г., ведно със законната лихва върху присъдения размер, считано от завеждане на исковата молба до окончателното му плащане и 82.68 лева – деловодни разноски, както и – по сметка на ШРС: 149.16 лева държавна такса и 80.00 лева деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, поради което моли въззивният съд да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата С.Д.А., действаща чрез пълномощника адв. Ж.Й. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното:

Производството по гр. д. № 3197/2013 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на С.Д.А. срещу "Напоителни Системи" ЕАД, клон Черно море – Варна, имаща за предмет искове за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 00208/29.07.2013 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ Управител на склад “, с място на работа в гр. Шумен, отдел “Енергомеханичен” и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното й уволнение, за периода от 30.07.2013 г. до 31.01.2014 г., в общ размер на 4 150 лева, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 360 лева, за периода от 30.07.2013 г. до 08.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е уважил тези по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и частично иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за сумата от 3 729.06 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 30.07.2014 г. – 09.01.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Със същото решение е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в останалата част, за разликата до 4 150 лева и изцяло иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 360 лева – мораторна лихва. Решението се обжалва от ответника в осъдителната му част, включая досежно разноските.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че главния иск е предявен след срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, съдът съобрази, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 10/09.04.2010 г. по гр. д. № 4163/2008 г., ІV г.о., сроковете по чл.358 от КТ са давностни, и неспазването им е основание за отхвърляне на исковете като погасени по давност, а не за оставянето им без разглеждане като недопустими. На следващо място, взе предвид, че в отговора на исковата молба жалбоподателят не е релевирал възражение за погасяване правото на иск на въззиваемата, с оглед на което направеното с въззивната жалба е заявено след преклузивния срок по чл.133 от ГПК и недопустимо. С оглед на изложеното и нормата на чл.120, ал.1 от ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно, намира, че възражението на жалбоподателя следва да се остави без разглеждане като недопустимо. Независимо от горното, същото е и очевидно необосновано, тъй като, видно от представените по делото доказателства, въззиваемата е предявила разглежданите искове първоначално с искова молба, заведена пред ШРС на 27.09.2013 г., по която е било образувано гр. д. № 2833/2013 г. по описа на същия съд, като делото е било прекратено с определение от 29.10.2013 г., влязло в сила на 12.11.2013 г., на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на исковете. От изложеното и на основание чл.358, ал.1, т.2, вр. ал.2, т.1 от КТ и чл.117, ал.1, вр. чл.116, б.”б” и чл.115, б.”ж” от ЗЗД следва, че първоначалната искова молба е била депозирана в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ и, че, със завеждането й на 27.09.2013 г. давността е била прекъсната, а изтеклият от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 30.07.2013 г. до 27.09.2013 г. давностен срок е бил заличен, като от тази дата е започнала да тече нова давност, която е била спряна до влизане в сила на прекратителното определение по гр. д. № 2833/2013 г. на ШРС, а именно – 12.11.2013 г.. Ето защо, предявеният с исковата молба по гр. д. № 3197/2013 г. по описа на ШРС, депозирана на 08.11.2013 г., иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява заведен в рамките на указания в чл.358, ал.1, т.2 от КТ давностен срок.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че въззиваемата е работила при жалбоподателя на длъжността „ управител на склад “, с място на извършване на работата в гр. Шумен, на която е била възстановена по силата на решение на ВРС от 17.04.2012 г. по гр.д. № 17570/2011 г., потвърдено с решение на ВОС по в.гр.д. № 2009/2013 г., с което е било признато за незаконно и отменено уволнението й, постановено със заповед № 94/07.09.2011 г.. Възстановяването на служителката на работа е било извършено със заповед № 215/17.06.2013 г. на управителя на дружеството. С допълнително споразумение от посочената дата са били направени изменения в сключения между страните трудов договор 00026/11.05.2005 г., като заеманата от въззиваемата длъжност е променена от „ управител на склад „ на „ управител склад, НКПД 4321 2021 „. Със заповед № 208/29.07.2013 г. трудовото правоотношение на същата е било прекратено, считано от 30.07.2013 г., на основание чл.328 ал.1 т.2, поради съкращаване на щата. Заповедта е била връчена на служителката на 29.07.2013 г.. Между страните не се спори, че уволнението не е предхождано от извършването на подбор по реда на чл.329 от КТ, като жалбоподателят твърди, че такъв не е следвало да бъде извършван, тъй като заеманата от въззивамата длъжност е била единствена по щатно разписание, а последната възразява, че това не е отговаря на обективната действителност. След съпоставка на приложените по делото три щатни разписания, а именно от 17.06.2014 г., 01.07.2013 г. и 12.07.2013 г. и поименен списък към щатно разписание от 12.07.2014 г. се установява, че по щатно разписание от 17.06.2014 г. в отдел „ Енергомеханичен „ при ХТР – Шумен е предвидена 1 бр. за длъжността „ управител склад „. По длъжностно разписание, в сила от 01.07.2013 г. за отдел „ Енергомеханичен „ при ХТР – Шумен е предвидена промяна, като длъжността „ управител склад „ е заменена с длъжността „ инженер, електрически машини и апарати „. Въззиваемата е вписана в поименния списък на длъжностите по щатно разписание от 12.07.2013 г., валиден към 15.07.2013 г., като управител склад в отдел „ Енергомеханичен „ към ХТР – Шумен, но длъжността й не фигурира в самото щатно разписание от същата дата, в което на мястото на 1 бр. за „ управител склад „ е посочена 1 бр. за „ инженер, електрически машини и апарати „. И в трите щатни разписания за ХТР – Шумен е предвидена сходна със заеманата от въззиваемата длъжност, а именно „ домакин „ в отдел „ Механизация и автотранспорт „, което сходство се установява от приложените по делото длъжностни характеристики за всяка от двете длъжности.

В съответствие с изложеното, съдът приема за недоказано, че е извършено реално съкращение в щата досежно заеманата от въззиваемата длъжност към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, доколкото се установява, че след заличаване на длъжността „ управител склад „ по щатно разписание от 01.07.2013 г., и въпреки, че такава не е предвидена по разписание от 12.07.2013 г., въззиваемата фигурира в поименния списък към това последно длъжностно разписание именно като заемаща длъжността „ управител склад „. Посочените разминавания очевидно не съответстват на законовите изисквания, касаещи процедурата по извършване съкращение в щата и не кореспондират с отразеното в атакуваната заповед за уволнение, в която не е посочено въз основа на кое от визираните длъжности разписания е постановено прекратяване трудовото правоотношение на служителката. Наред с това, следва да отбележи, че жалбоподателят не представя решение за извършване съкращаване на щата от компетентните органи на дружеството, въз основа на което да са изготвени и утвърдени въпросните щатни разписания, както и, че, видно от съдържанието им, длъжностното разписание от 12.07.2013 г. не е съгласувано с представители на синдикалните организации, а съпътстващия го поименен списък му противоречи. Предвид горното и тежестта на работодателя да докаже законността на всяко извършено от него уволнение, настоящата инстанция приема, че обжалваното е незаконосъобразно и следва да се отмени, а искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – да се уважи, като, с оглед на визираните пороци в твърдяната от работодателя процедура по съкращаване на щата, съдът не би могъл да отговори дали са нарушени правата на служителката досежно реалното й допускане на работа след възстановяването й на длъжност и приложението на чл.329 от КТ, във връзка с последващото й уволнение.

С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и, че, според допълнително споразумение № 02409/17.06.2013 г. , преди уволнението й въззиваемата е заемала длъжността „ управител склад, НКПД 4321 2021 „ за неопределено време, като основателен следва да се уважи и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Досежно претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, от представените по делото регистрационна карта на Бюро по труда - Шумен и трудова книжка, се доказва по категоричен начин, че след уволнението й до 09.01.2014 г. въззиваемата не е била страна по друго трудово правоотношение, като след тази дата е започнала работа при друг работодател. От заключението по допусната ССЕ се установява, че последното начислено й от жалбоподателя трудово възнаграждение е било в нетен размер 691.68 лева. Въз основа на изложеното, съдът приема, че работодателят дължи на служителката обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение - 30.07.2013 г. до 09.01.2014 г., в размер на 3 729.06 лева, за която сума искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е основателен и доказан и следва да се уважи.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд намира, че, въпреки различието в решаващите мотиви досежно главния иск, първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди в обжалваните части, включая относно направените разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 535/03.07.2014 г. по гр. д. № 3197/2013 г. по описа на ШРС, в ЧАСТТА, в която е признато за незаконно и отменено уволнението на С.Д.А., извършено със заповед № 00208/29.07.2013 г., в ЧАСТТА, в която С.Д.А. е възстановена на предишната заемана от нея длъжност „ управител на склад „, с място на работа ХТР – гр. Шумен, отдел „ Енергомеханичен „, при „ Напоителни системи „, ЕАД, клон Черно море – Варна, в ЧАСТТА, в която „ Напоителни системи „, ЕАД, клон Черно море – Варна е осъдено да заплати на С.Д.А. сумата от 3 729.06 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 30.07.2012 г. до 09.01.2014 г., ведно със законната лихва върху присъдения размер, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане и сумата от 82.68 лева – деловодни разноски, както и в ЧАСТТА, в която „ Напоителни системи „, ЕАД, клон Черно море – Варна е осъдено да заплати по сметка на ШРС сумите от 149.16 лева – държавна такса и 80.00 лева – за възнаграждение на вещо лице.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „ Напоителни системи „, ЕАД, клон Черно море – Варна, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. ... № 10, представляван от управителя Ц.Ц., да заплати на С.Д.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 29.10.2014 г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.