Р Е Ш Е Н И Е № 285

гр. Шумен, 04.12.2014 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 551 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.Г.Н., чрез пълномощника адв. К. А. от ШАК, срещу решение № 620/25.07.2014 г. по гр. д. № 402/2014 г. на ШРС, в частта, в която е осъден да заплати на Д.С.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2 000.00 лева, до присъдения размер от 3 000.00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер над 85.25 лева, представляващи разходи за лечение по фактура № 3422/08.11.2013 г. и фактура № 3550/02.01.2014 г., до присъдения размер от 293.49 лева, ведно със законната лихва считано от датата на непозволено увреждане – 28.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон, и моли въззивният съд да го отмени, като, вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за сумите над 2 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 85.25 лева – обезщетение за имуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Д.С.Д., действащ чрез пълномощника адв. Д. Б. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 402/2014 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, в която ищецът твърди, че на 28.10.2013 г., докато изпълнявал трудовите си задължения като медицински специалист – фелдшер при ЦСМП – гр. Ш., към 23.00 часа, пред входа на Центъра, бил нападнат от ответника К.Г.Н., който му нанесъл няколко силни удара. Вследствие на това, последният му причинил множество травматични увреждания, които наложили незабавното му хоспитализиране и оперативно лечение, както и съпътстващи ги физически болки и страдание, безсъние, нервно напрежение, психологически проблеми и емоционално натоварване. Във връзка с лечението му, се наложило да извърши и разходи за медикаменти и предписани терапии, в размер общо на 325.01 лева. С присъда № 140/05.12.2013 г. по НОХД № 1683/2013 г. по описа на ШРС, влязла в сила на 21.12.2013 г., ответникът бил признат за виновен и осъден за извършеното престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.2, т.3 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника К.Г.Н. да му заплати сумата от 5 325.01 лева, от които 325.01 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, подробно конкретизирани в исковата молба и 5 000 лева, представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

В срока за отговор, жалбоподателят е оспорил исковете по размер.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции по чл.45, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е уважил частично иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер до 3 000 лева, и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в размер до 293.49 лева, ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на непозволено увреждане – 28.10.2013 г. до окончателното им плащане, отхвърлил е исковете за неимуществени и имуществени вреди в останалата част, до пълния предявен размер и е присъдил деловодни разноски на страните, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Решението се обжалва от ответника в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2 000.00 лева, до присъдения размер от 3 000.00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер над 85.25 лева, представляващи разходи за лечение по фактура № 3422/08.11.2013 г. и фактура № 3550/02.01.2014 г., до присъдения размер от 293.49 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволено увреждане – 28.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, се установява, че с присъда №140/05.12.2013 г. по НОХД №1683/2013 г. по описа на ШРС, влязла в сила на 21.12.2013 г., жалбоподателят е признат за виновен в извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.2, т.3 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на въззиваемия, в качеството му на медицински специалист – фелдшер при ЦСМП – гр. Ш., при изпълнение на службата и функцията му, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл.300 от ГПК, визираната присъда е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което следва да се приеме за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил посоченото деяние виновно и, че то е противоправно, което изпълва фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, се изяснява, че, вследствие на осъщественото от жалбоподателя престъпление, като пряка и непосредствена последица, на въззиваемия са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в увредено общо състояние след загуба на съзнание за около три минути, объркване, амнезия относно случилия се инцидент, разкъсно-контузна рана на лицето, започваща от корена на носа и стигаща до средата на лява вежда – 5 см., разкъсно-контузна рана на горна устна – 1 см., хирургически обработени, оток и кръвонасядане по лицето и носа и дясното ухо, деформиран външен нос, хлътнал в дясно, изместен на ляво, палпаторно-крепитации на носни кости, изместен наляво назален септум, стеснени носни ходове, затрудняващи носното дишане, кръвонасядания по лигавицата на устната кухина без кървене, с остър ход на заболяването, кръвонасядане на ляво коляно. Нанесените увреждания, наложили незабавно хоспитализиране на пострадалия в „Ушно отделение” на „МБАЛ” АД, гр. Ш., където престоял в периода от 28.10.2013 г. до 04.11.2013 г.. На 30.11.2013 г. му било проведено оперативно лечение под обща интубационна анестезия с елеватор, с цел репониране на носни кости с поставяне на коригираща тампонада. Била му поставена окончателна диагноза счупване на носни кости, закрито. След 04.11.2013 г. му бил назначен следоперативен режим без физически усилия, и медикаментозно лечение, поради което бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 28.10.2013 г. до 24.11.2013 г. вкл. В издаденото му съдебномедицинско удостоверение № 353/2013 г., с датата на първия преглед 05.11.2013 г., били установени и други травматични увреждания, като: силно изразен травматичен оток на горната устна дифузно, както и дифузно кръвонасядане по лигавицата на горната устна, като кръвонасядането обхващало и лигавицата на лявата буза назад до петите зъби на двете челюсти, две лацерации на лигавицата от по около 0.2-0.3 см., палпаторна болезненост на резците на горната челюст, оток на долната устна в ляво и др.. Заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, е че на въззиваемия са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в една разкъсно-контузна рана във вътрешния край на лява вежда, кръвонасядане около и под раната, обхващащо и носния корен, кръвонасядане с оток в областта на лявата скула, едно кръвонасядане в областта на лявото слепоочие, контузия на носа, кръвонасядане и оток на лявото крило на носа и счупване на носните кости, изразен травматичен оток на горната устна дифузно, кръвонасядане на горната устна външно срединно, дифузно кръвонасядане по лигавицата на горната устна, обхващащо и лигавицата на лявата буза, една разкъсно-контузна рана на горната устна вляво, лигавично срещу втория зъб горе вляво, две лацерации на лигавицата на горната устна вдясно, лигавично, палпаторна болезненост на резците на горната челюст, без разклащане, една вертикална кожна драскотина на дясната ушна мида външно /върху и под трагуса/, продължаваща надолу към дясната буза, една лацерация на кожата по задната страна на дясната ушна мида, кръвонасядане и оток на долната устна вляво, до левия устен ъгъл, две лацерации на лигавицата срещуположно на долната устна вляво, кръвонасядане върху капачката на дясното коляно, травматичен периодонтит в областта на горните фронтални зъби. Според вещите лица, счупването на носните кости е изисквало и е било приложено оперативно лечение, мекотъканните травми са изисквали първична хирургична обработка и последващи превръзки, като в последващия период освидетелствания е развил и постравматично стресово разстройство.

В съответствие с изнесените факти, настоящата инстанция приема за доказано, че, в резултат от причинените му телесни увреждания, въззиваемият е търпял физическа болка и страдание в продължение на около месец, изживял е психически стрес, и е бил принуден да се подложи на различни видове медицинска намеса, включително и оперативна, което му е причинило допълнителен дискомфорт, безсилие и невъзможност за упражняване на физически труд за определен период от време. Наред с това се установи, че фактът, че нанесеният му побой е станал обществено и медийно достояние му е причинил още отрицателни емоции и неудобства, а полученото постравматично стресово разстройство, придружено с безсъние и безпокойство е станало причина за посещение при психолог и провеждане на допълнително медикаментозно лечение. Описаните вреди за пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от жалбоподателя деяние, поради което последният дължи репарирането им, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52, вр. чл.51 от ЗЗД.

Що се отнася до размера на дължимото обезщетение, настоящата инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че, с оглед вида, интензитета и продължителността на причинените на въззиваемия физически и психически болки и страдания е справедливо да му бъде присъдено такова от 3 000.00 лева, което предпоставя основателност на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и уважаването му до тази сума.

Досежно претенцията за имуществени вреди, от представените по делото документи, се доказва, че, за да спази предписаната му медикаментозна терапия, във връзка с лечението на причинените му от жалбоподателя травматични увреждания, въззиваемият е извършил разходи на обща стойност 293.49 лева, като липсват доказателства, че е заплатил средства над тази сума. Ето защо, съдът приема, че искът му е основателен и доказан по размер за посочената сума, за която следва да се уважи. Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, за недължимост на сумите за разходи за лечение, извън тези по фактури № 3422/08.11.2013 г. и № 3550/02.01.2014 г., въззивният съд приема, че са изцяло неоснователни, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства – медицински и платежни документи, от които по категоричен начин се доказва, че сумата от 293.49 лева е била платена от въззиваемия именно във връзка с предписано му от специалисти лечение на причинените му травматични увреждания.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху присъдените обезщетения жалбоподателят дължи и законна лихва за забава, считано от датата на увреждането, а именно от 28.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

По изложените съображения въззивният съд, заключава, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно в обжалваните части, поради което следва да се потвърди.

Искането на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство следва да бъде оставено без уважение, поради липса на доказателства за извършването им.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 620/25.07.2014 г. по гр. д. № 402/2014 г. на ШРС, в частта, в която К.Г.Н. е осъден да заплати на Д.С.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2 000.00 лева, до присъдения размер от 3 000.00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер над 85.25 лева, представляващи разходи за лечение по фактура № 3422/08.11.2013 г. и фактура № 3550/02.01.2014 г., до присъдения размер от 293.49 лева, ведно със законната лихва считано от датата на непозволено увреждане – 28.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.