О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476

гр. Шумен, 03.10.2014 г.

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове: 1. Р. Хаджииванова

2.М.Маринов

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова, в.ч.гр.д. №516 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.130 във вр. с чл. 274–чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Б.Н. против определение №305 от 01.07.2014г.по гр.д.№316/2014г. , с което Районен съд – Велики Преслав е върнал исковата молба на Н., поради недопустимост на заявените с нея отрицателни установителни претенции. Твърди че е изтекла погасителната давност както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и върне делото на ВПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

Гр.д. №316/2014 г. на ВПРС е образувано по искова молба на В.Б.Н. против “Ти Би Ай кредит”ЕАД - гр. С., с която са заявени отрицателни установителни претенции, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по издадения по ч.гр.д.№101/2-14г. на ВПРС изпълнителен лист – главница 4965.24лв. за неизпълнение по договор за потребителски кредит №7375710088/10.01.2008г., лихва в размер на 5903.87лв. за периода 15.08.2008г.-21.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2014г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 902.14лв., както и разноските по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело №20148410405904 на ЧСИ с рег.№841. Соченият изпълнителен лист е издаден въз основа на заповед №51 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.02.2014г. по гр.д.№101/2014г. , с която е разпоредено длъжникът В.Б.Н. да заплати на “Ти Би Ай крледит”ЕАД-гр.С. сочените суми. Тъй като в дадения от съда срок не е постъпило възражение срещу заповедта, е бил издаден и процесния изпълнителен лист. С определение №305/01.07.2014г. по гр.д. № 316/2014г. ВПРС върнал исковата молба, поради недопустимост на исковете, по реда на чл.130 от ГПК. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че заявените от ищеца претенци/непрецизно съдът е посочил, че претенцията е само една/ са с правна квалификация чл.424 от ГПК/тъй като имат за предмет установяване несъществува на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, влязла в сила/ и като такава допустимостта им била обусловена от надлежно излагане в исковата молба на твърдения за съществуване на новооткрити факти. Така ако ищецът не твърдял такива, то той нямал правен интерес да претендира по исков път установяване недължимостта на вземането, тъй като възражението не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Ето защо и доколкото в настоящия случай ищецът се позовавал на правопогасяващи факти-погасителна давност изтекла през 2013г., сътоветно през 2011г., които не се явявали новооткрити, то заявените претенции се явявали недопустими.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.

В разглежданата хипотеза се претендира установяване недължимост на вземания, за които е налице издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, а оспорване на вземания, във връзка с които е била издадена заповед за изпълнение, по общия исков ред, без да е използван специалния ред, предвиден в глава ХХХVІІ „Заповедно производство” от ГПК, е недопустимо. Предвидения специален ред улеснява длъжника защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна, за да се размести доказателствената тежест и за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения за това срок /чл. 415 ГПК/. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на последния да търси защита, чрез друг иск извън предвидените. Освен това, при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право разполага с изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение, в който случай съдът издава изпълнителен лист, като съществуването на вземането не е установено със сила на пресъдено нещо. Така с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани.

Законодателят е допуснал още един способ за защита на длъжника при издадена срещу него заповед за изпълнение, а именно чрез изчерпателно изброените в чл.423 от ГПК хипотези. Съгласно сочената норма в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. Става дума за обстоятелства, които са попречили на длъжника да предяви възражение по чл.414 ГПК. Доколкото в настоящата искова молба липсват твърдения касателно някоя от хипотезите на чл.423, т.1 – 5, ГПК, не може да се приеме, че съдът е сезиран с такова възражение.

При неподаване на възражение по чл.414 ГПК в срок, вземането може да бъде оспорено само при наличие на визираните в чл.424 ГПК основания и срокове. В случая изтъкнатите от ищеца Н. факти не могат да служат като основание за предявяване на отрицателни установителни искове по чл. 424, ал. 1 ГПК. Такива претенции са допустими само в случаите, когато се намерят нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, факти от действителността, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в рамките на предвидения срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане. В случая оспорването на дължимостта на процесните суми е обосновано с твърдението за изтекла погасителна давност, който факт несъмнено е бил известен на длъжникаи и който е можело да бъде посочен преди изтичане на срока за възражение срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Т.е., доколкото в случая ищецът не излага твърдения за новооткрити или нововъзникнали факти, ной няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуването на вземането.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че заявените претенции се явяват недопустими. Липсва положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което първоинстанционният съд правилно не е пристъпил към решаване на спора по заявения отрицателен иск по същество, а е върнал исковата молба. В този смисъл е и съдебната практика. /опр. № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. ІV г.о. ГК на ВКС; опр. № 194/08.03.2010 г. по ч.т.д. № 772/2009 г. ІІ т.о., ТК на ВКС; опр. №397/18.05.2011 г. по ч.т.д. № 212/2011 г. ІІ т.о., ТК на ВКС; опр. № 529/11.07.2011 г. по ч.т.д. № 125/2011 г. І т.о., ТК на ВКС, ТР№4/2013г. на ОСГТК/.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Доколкото в случая се касае до търговски спор, то на основание чл.274, ал.4 вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№3775/15.07.2014г. на В.Б.Н. с ЕГН********** *** ...”№.. срещу определение №305 от 01.07.2014г.по гр.д.№316/2014г.. на ВПРС, с което е върната искова молба вх.№3139/20.06.2014г., поради недопустимост на заявените претенции.

На основание чл.274, ал.4 вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.