Р Е Ш Е Н И Е

№ 12/ гр. Шумен, 03. 02. 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков 2. София Радославова

Секретар: Д. А.

Прокурор : Я. Николова

като разгледа докладваното от съдия Димчо Луков

ВНОХД № 458 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 от НПК.

С присъда № 122 / 06. 11. 2013г. постановена по НОХД № 1527 / 2013г. Шуменският районен съд признал подсъдимият Р.И.Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 10. 09. 2013 г. в землището на с. Я. обл. Шумен, чрез използване на сила направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Х.А.Х., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на осн. чл.152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 и чл. 58а от НК го осъдил на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от открит тип. На осн. чл. 59 ал. 1 от НТК зачел времето по мярката за неотклонение на подс. Г. от 12. 09. 2013 г. Осъдил подс. Г. да заплати на Х.А.Х. сумата от 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане, като отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер като неоснователен и недоказан. Осъдил подс. Г. да заплати и направените на досъдебното производство разноски в размер на 300 лв., както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 200 лв. Постановил и връщане на веществените доказателства.

Присъдата е обжалвана от гр. ищец и ч. обвинител Х.А.Х.. В жалбата се сочи несправедливост на размера на наложеното наказание, както и на присъдения размер на гражданския иск. Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се увеличи размера на наложеното наказание на 4 г. лишаване от свобода и присъждане на гражданския иск в пълния му предявен размер.

В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за процесуална допустима, а по същество неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда потвърдена изцяло.

Подс. Г. редовно призован се явява лично и с адв. Г. Х., служебен защитник. Защитника моли да не бъде уважена депозираната пред настоящата инстанция жалба. Намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Подс. Г. изразява съгласие с казаното от неговия защитник, като предоставя на съда да реши дали да бъде уважена жалбата.

Гр. ищец и ч. обвинител Х.А.Х., редовно призована не се явява, явява се редовно упълномощен повереник. Същия поддържа жалбата. Намира, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е силно занижено по размер. По отношение присъдения размер на предявения граждански иск приема, че същия е занижен и не отговаря на принципа на справедливостта, с оглед допълнително събраните във въззивното производство гласни доказателства. Моли присъдата да бъде изменена като се увеличи наказанието лишаване от свобода от 1 г. и 4 м. на 4 г., а гражданския иск бъде уважен в пълния му размер.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

През 2013 г. подс. Г. живеел със семейството си в гр. Разград. На 10. 09. 2013 г. сутринта подс. Г. тръгнал от дома си с велосипед, като казал на близките си, че отивал да събира орехи. Бил облечен с долнище на анцунг и мъжка блуза с хоризонтални ивици в бяло и синьо. Носел черна раница „BAGMAX”. Велосипеда му бил с черно сива рамка с оранжеви надписи.

С велосипеда подс. Г. ***, от където продължил за с. Я., като преминал селото продължил за с. Б.. След това решил да мине по черен път в землището на с. Я., като минал покрай гробището на селото и спрял до чешма. Пил вода, напълнил си бутилка с вода и продължил. Движейки се по черния път подсъдимия оглеждал хората които работели по полето. Направил обиколка по черния път който минавал покрай гората и се върнал отново на същата чешма, като пак пил вода. Тръгнал отново по черния път и тогава видял в нива засята с тютюн, пострадалата Х.А.Х., която била сама и беряла тютюн. Спрял велосипеда си, като в този момент бил гол до кръста, тъй като съблякъл блузата си. Наблюдавал пострадалата Х. известно време. Тя също го видяла, уплашила се и извикала името на съпруга си, като се надявала по този начин да заблуди подсъдимия, че не е сама, за да си тръгне подсъдимия. Последния тръгнал към пострадалата, която побягнала и подсъдимия я подгонил. Докато бягала пострадалата Х. викала имена на хора, за да я чуе някой познат. Бягайки двамата стигнали до стърнище. Там подс. Г. настигнал пострадалата Х., хванал я с едната си ръка за крака, дръпнал я и я съборил на земята. Пострадалата паднала по лице, като ударила лицето си. Подсъдимия обърнал пострадалата по гръб и я хванал с едната си ръка, за нейната ръка, а с другата си ръка я хванал за гърлото. Пострадалата продължавала да вика и да рита подсъдимия, а последния и казал да не вика. Тогава пострадалата видяла, че подсъдимия, който бил надвесен над нея, е извадил члена си. Пострадалата продължила да вика и да удря подсъдимия, който и казал, че въпреки нейната съпротива, той можел да осъществи полов акт с нея. Подсъдимия започнал да опитва да събуе шалварите на пострадалата, то тя ги дърпала нагоре и продължавала да опитва да го удари и да вика. За да сломи съпротивата и подсъдимия и нанесъл няколко удара с юмрук по тялото, а пострадалата успяла да го ощипе и одере с нокти. Подсъдимия разбрал, че няма да може да сломи съпротивата на пострадалата и да осъществи с нея полов акт, поради което станал и се отправил към мястото където бил велосипеда му. Пострадалата отишла в близка нива, където имало хора. Срещнала св. А. С. и разказала за случилото се. Последната по телефон уведомила кмета на селото – св. М. С.. През това време подсъдимия стигнал до велосипеда си, качил се на него и потеглил . По пътя бил настигнат от автомобил в който били св. М. С. и Е. М., които тръгнали да издирват нападателя на пострадалата, която им дала описание на подсъдимия. Двамата попитали подсъдимия дали е нападал жена в землището на тяхното село, но подсъдимия отрекъл. Двамата свидетели казали на подсъдимия да кара пред тях, за да отидат до пострадалата. Последната като го видяла, го разпознала веднага. Присъстващите на мястото хора започнали да се държат агресивно към подс. Г., поради което той избягал, като оставил на мястото велосипеда си, раницата която носел, празен бял чувал, бутилка от „Кока кола” наполовина пълно с прозрачна течност, блузата с която бил облечен и други вещи.

От заключението на СПЕ се установява, че психичното състояние на пострадалата покрива критериите на остра стресова реакция, която представлява преходно разстройство със значителна тежест, в отговор на силния стрес, което се явява диагноза от областта на граничната психиатрия, която е в пряка причинно-следствена връзка от преживяния стрес.

От заключението на СМЕ за освидетелстване на живо лице № 276/13 г. се установява, че на пострадалата са били причинени травматични увреждания: охлузване, повърхностно и на ограничена площ на долната устна; охлузване и кръвонасядане с отток на лявата скула, до лявото око и на част от слепоочната област; охлузване, кръвонасядане и отток на лявото подочие и част от лявата скула; отток на лявата скула и горната половина на лявата буза; отток на ограничена площ на долната челюст в ляво; палпаторна болка в лява и в дясно на шията и областта на гръкляна; палпаторна болка по предната страна на гръдния кош в дясно, на нива 7-8 ребро; лек отток с кръвонасядане под лявата лопатка; кръвонасядане по вътрешната страна на дясната мишница. Получените увреждания могат да се получат по време и начин, съобщени от пострадалата.

От заключението на СМЕ на живо лице № 283/13 г. на подс. Г. се установяват следните травматични увреждания: множество кожни охлузвания и драскотини в окосмената част на главата, предната гръдна стена, двата долни крайника; единично кръвонасядане по вътрешната страна на лявото бедро в неговата горна трета. Установените кожни охлузвания са причинени от тангенциалното действие на твърди тъпи предмети и спрямо кожната повърхност, а кожните драскотини – от твърди предмети притежаващи заострен връх – в това число и нокти. Давността на охлузванията и драскотините е между 1 и 3 денонощия.

Пред първоинстанционния съд преди даване ход на съдебното следствие подс. Г. е направил признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Поради това съда е дал ход на съдебното следствие по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК.

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя както от събраните на досъдебното производство доказателства, така и от направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тази фактическа обстановка правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал деянието на подс. Г. по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК

При определяне вида и размера на наказанието районният съд е преценил, както степента на обществената опасност на подсъдимия и извършеното деяние, така и отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, като е определил наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съда е приел, че за постигане целите на наказанието, както и с оглед смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, на подс. Г. следва да се наложи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода. След това съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК е намалил размера на така определеното наказание с 1/3 и е наложил на подс. Г. наказание в размер на 1 г. и 4 м. лишаване от свобода, като правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че така определеното наказание следва да се търпи ефективно.

Въззивната инстанция приема, че неправилно районният съд е определил размера на наказанието което следва да се наложи на подс. Г. в размер на минимално предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК. Този размер ШРС е приел за справедлив и съответен на извършеното от подс. Г. деяние. Въззивният съд намира, че ШРС е проявил неоснователна снизходителност по отношение на подсъдимия при неправилна преценка на обстоятелствата имащи значение при определяне вида и размера на наказанието. Приел е, че както деянието, така и дееца са с висока степен на обществена опасност, приел е наличието на едно смекчаващо вината обстоятелство и едно отегчаващо, които изводи настоящата инстанция споделя напълно. Но следва при определяне размера на наказанието да се обсъди и хипотезата на чл. 18 ал. 2 от НК, а именно – степента на осъществяване на деянието и причините поради които е останало недовършено. В случая подс. Г. е гонил пострадалата, съборил я е на земята, нанасял и удари, за да сломи съпротивата и, извадил е члена си и е започнал да събува шалварите на пострадалата, за да осъществи с нея полов акт, т. е. оставало е само да бъдат събути шалварите на пострадалата, за да се осъществи половия акт. От друга страна – деянието е останало недовършено поради оказаната упорита съпротива от страна на пострадалата. При наличието на тази степен на осъществяване на деянието и причините поради които то е останало недовършено, както и с оглед високата степен на обществена опасност, както на деянието, така и на подс. Г., а също и при наличието на паритет между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция приема, че целите на наказанието биха се постигнали с определяне на наказание лишаване от свобода в размер между минимално предвидения размер и средния такъв по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК. Поради това ШОС намира, че на подс. Г. следва да се определи 4 години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК следва да се намали с една трета и се наложи наказание 2 г. и 6 м. лишаване от свобода. Съобразно горното следва да се измени присъдата като се увеличи размера на наложеното от ШРС на подс. Г. наказание лишаване от свобода 1 г. и 4 м. на 2 г. и 6 м. В случая въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК има правомощие да измени присъдата като увеличи размера на наказанието, тъй като присъдата е обжалвана от ч. обвинител - Х.А.Х..

По отношение на гражданския иск. ШРС е приел и присъдил на пострадалата за причинените и болка и страдания сумата от 5 000 лв. като е осъдил подс. Г. да я заплати на пострадалата ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Отхвърлил е гражданския иск до пълния му предявен размер като неоснователен и недоказан. При преценката на критериите за справедливостта при присъждане на гражданския иск, ШРС в производството по глава 27 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 372 ал. 4 и чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят. В случая районният съд се е позовал на заключенията на СПЕ и СМЕ, обсъдил е и показанията на пострадалата. На базата на тези доказателствени източници съда е преценявал критериите за справедливост при присъждане размера на уважения граждански иск. Във въззивното производство са събрани нови гласни доказателства относно психическото и физическо състояние на пострадалата. От показанията на разпитаните двама свидетели се установява, че и към настоящия момент пострадалата се страхува да остане сама, да излезе от домът си, че поради този страх не може и да работи да прехраната на семейството си. Тези обстоятелства поради вида на съдебното следствие проведено в първата инстанция, първоинстанционния съд не е могъл да обсъди. А същите имат значение при определяне размера на гражданския иск за причинени неимуществени вреди. Поради това въззивната инстанция приема, че ще следва да се измени присъдата и в гражданско осъдителната и част като се увеличи размера на присъдения граждански иск от 5 000 лв. на 8 000 лв. Ще следва да се измени присъдата и в частта и относно държавната такса върху уважения граждански иск от 200 лв. на 320 лв.

Въззивната инстанция не приема доводите на защитата на подс. Г., че първоинстанционния съд при присъждане размера на гражданския иск е взел предвид обстоятелствата установени от показанията на св. М. К. С. и Е. Н. М., тъй като същите били разпитани на досъдебното производство. Действително тези двама свидетели са били разпитани на досъдебното производство. Но при запознаване с тези показания се установява, че тези показания са за факти и обстоятелства относно извършеното деяние и установяване на извършителя – от една страна. От друга – в тези показания не се съдържат данни за състоянието на пострадалата след деянието. От трета – тези свидетели са разпитани на д.п. на 10 и 13.09.2013 г. и в онзи момент не биха могли да дават показания за състоянието на пострадалата след датата на разпита им. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства за състоянието на пострадалата в дълъг период след деянието.

Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ШРС ще следва да се измени както в наказателно осъдителната и част като се увеличи размера на наложеното наказание от 1 г. и 4 м. лишаване от свобода, на 2 г. и 6 м. лишаване от свобода, както и в гражданско осъдителната и част като се увеличи размера на присъдения граждански иск от 5 000 лв. на 8 000 лв. В останалите части присъдата е правилна и законосъобразна и ще следва да се потвърди. Не са допуснати процесуални нарушения както на досъдебното, така и в първоинстанционното производство, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда № 122 / 06. 11. 2013г. постановена по НОХД № 1527 / 2013 г. по описа на Районен съд гр. Шумен в следните части: в наказателно осъдителната част като увеличава размера на наложеното наказание от 1 година и 4 месеца на 2 години и 6 месеца; в гражданско осъдителната част като увеличава размера на присъдения граждански иск от 5 000 лв. на 8 000 лв.; в частта за държавната такса върху уважения граждански иск от 200 лв. на 320 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите и части.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.