Р Е Ш Е Н И Е

№ ......17....../ гр. Шумен, 14.02. 2014год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов 2.Р. Райкова

Секретар: С.М.

като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНЧХД № 464 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 от НПК.

С присъда № 121/05.11.2013г.г. постановена по НЧХД № 570/13г. Шуменският районен съд признал подсъдимия А. М. Х. ***, за виновен в това, че на 16.03.2012г. и на 26.06.2012г. в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.А.Е. *** в нейно присъствие, поради което и на основание чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.26 от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева.

Осъдил подсъдимия Х. да заплати на Н.А.Е. ***000.00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат престъплението по чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2012г., като частично уважен граждански иск предявен от пострадалата в хода на съдебното производство, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

Осъдил подсъдимия Х. за заплати на Н.А.Е. сумата от 325.00 лева представляваща направените от нея деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил подсъдимия Х. за заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева.

Недоволен от така постановената присъда подс. Х. я обжалвал по предвидения в закона срок и форма. Оспорва бланкетно първоинстанционният акт. Не излага конкретни доводи за това.

Тъжителката Е. депозира в писмена форма изложение срещу жалбата. Подробно излага възмущението си от поведението на подсъдимия Х.. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена.

В съдебно заседание, подс.Х., редовно призован, не се явява.

Частната тъжителка Н.Е., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Н. ***, редовно упълномощена от преди. Процесуалният представител на частният тъжител счита, че присъдата на районният съд е правилна и обоснована. Счита, че ШРС подробно е анализирал всички доказателства по делото. Намира наложеното наказание за справедливо. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ШРС потвърдена. Прави искане да присъждане на разноските за адвокатски хонорар, направени във въззивното производство.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Тъжителката и подсъдимия се познават поради обстоятелството, че обитават една къща в гр.Силистра, в стаи граничещи с обща стена. Всеки влиза в своята част от различен вход на къщата, но тъжителката за да стигне до своята врата, трябва да мине покрай вратата на стаята на подсъдимия. Отношенията между двамата били силно влошени поради обстоятелството, че имат спорове от гражданско-правен характер по отношение на имота в който живеят и това се отразявало на между съседските им отношения. Тези отношения датират от няколко години и свързани именно с проблемите, възникнали по повод съдебните спорове относно жилището.

На посочените дати в гр.Силистра, подсъдимият Х. отправил към частната тъжителка обидни думи и псувни, а именно:

- на 16.03.2012г. около 18.00 часа, когато била в дома си, отправил обидни думи през стената съпроводено с чукане през стената и на 26.06.2012г. около 18.00 часа с думите “мръсницо, курво”, както и псувни;

- и на 26.06.2012г. била настигната от подсъдимия с колело, докато преминавала по входната пътека полдавна от двамата, като я нарекъл “кучко, курво”.

Фактическата обстановка е установена е въз основа на показанията на свидетелите Г., М. и Д. както и изложеното от тъжителката Е..

Така изложена се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Същата почива на вярна преценка на доказателствения материал. Правилно районният съд е кредитирал единствено показанията на свидетелите Г., М. и Д.. Техните показания освен, че пресъздават личните им възприятия както за отношенията между тъжителката и подсъдимия, така и за конкретни факти от тези отношения са и в пълен синхрон и кореспондират със останалата маса доказателствен материал по делото. Правилно са игнорирани от първоинстанционният съд показанията на останалите свидетели, както и обясненията на самият подсъдим. Същите са нелогични и будят съмнения за истинността си. Районният съд подробно е обсъдил всички доказателствени източници и на тази плоскост при вярно установена фактическа обстановка е направил и своите правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни и обосновани. Въз основа на това правилен е извода и че, както от обективна, така и от субективна страна подсъдимия Х. е осъществил престъпния състав визиран в нормата на чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, а.1 от НК.

Въззивният съд намира, че правилно са преценени всички обстоятелства имащи значение и при определяне вида и размера на наказанието на подс.Х.. Същият е неосъждан, пенсионер, но е отчетена и сравнително високата обществена опасност на деянието, обуславено от незачитането на обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на личното достойнство.

В съвкупност на гореизложеното съдът намира, че наложеното наказание съответства на извършеното престъпление и в пълна степен би постигнало целите визирани в чл.36 от НК и е подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, както по отношение на подс.Х., така и по отношение на останалите членове на обществото.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд и относно гражданският иск. Правилно и законосъобразно е приел, че от деянието по чл. 146,ал.1 от НК на подс.Х. по отношение на ищцата са й причинени неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено и причинените морални страдания.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира присъдата за правилна и законосъобразна и в тази и част и същата ще следва да бъде потвърдена.

Ето защо и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121/05.11.2013г.г. постановена по НЧХД № 570/13г. по описа на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.