Р Е Ш Е Н И Е

№ 13/ гр. Шумен, 03. 02. 2014год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Д.А.

Прокурор: Яна Николова

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВЧНД № 470 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и следващите от НПК.

С определение от 21.11.2013г. на РС- гр.В. П. на М.М.А. с ЕГН ********** е направено групиране на наложени му наказания, като е определено общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му с присъдите по НОХД № 365/13г. на РС гр.В. П., по НОХД № 403/12г. на РС гр.В. П., по НОХД № 485/12г. на РС гр.В. П., а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 /осем/ месеца, като е определен строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип.

Срещу така постановеното определение на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена жалба от подсъдимия М.М.А. чрез служебно назначения му защитник – адв. В.Б. от ШАК. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован. Моли съда да отмени определението на ВПРС и вместо него да постави решение, с което да направи групиране на наложените наказания на М.М.А. като му определи общо наказание 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи за срок от 3 /три/ години. В съдебно заседание адв. Б. и осъденото лице поддържат жалбата и исканията в нея. Излагат доводи, че трите наказания по групираните присъди са минимални и изпълнението и на трите наказания е отложено на основание чл.66 от НК, както и че се касае за деяния с ниска степен на обществена опасност. Излага се и аргумент, че първото наказание по НОХД № 403/2012г. е влязло в сила на 19.10.2012г. и оттогава досега осъденото лице не е извършило други престъпления, поради което не е необходимо да изтърпява определеното общо наказание, за да се превъзпитава.

Представителят на ШОП изразява становище, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Съдът като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните намира, че депозираната частна жалба против атакуваното определение на ВПРС е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Видно от представената и приета в съдебно заседание справка за съдимост на осъдения М.М.А., последният е осъждан с четири влезли в сила присъди, както следва:

1.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 403/2012г. на РС гр.В. П., ВЗС на 19.10.2012г. за извършено деяние на 04.10.2012г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК е осъден на “Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца и за деяние по 343в ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание за двете престъпления, като е наложено най-тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години.

2. С присъда по НОХД № 485/2012г. на РС гр.В. П., ВЗС на 14.06.2013г. за извършено деяние през периода от 18.08.2012г. до 22.08.2012г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. чл.58а ал.1 от НК е осъден на 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.

3. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 365/2013г. на РС гр.В. П., ВЗС на 21.11.2013г. за извършено деяние в периода 01.08.2012г. – 30.09.2012г. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК е осъден на 8 месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.

4. С присъда по НОХД № 373/2013г. на РС гр.В. П., ВЗС на 05.12.2013г. за извършено деяние на 26.09.2012г. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК във вр. чл.58а ал.1 от НК е осъден на 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.

ШОС след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, счита че при определяне на най-благоприятното съчетание на наложените на осъдения М.М.А. наказания от ВПРС са отчетени следните обстоятелства: деянията по НОХД № 403/2012г. по описа на ВПРС, по НОХД № 485/2012г. по описа на ВПРС и по НОХД № 365/2012г. по описа на ВПРС, са извършени преди да има влязла в сила присъда за някое от тях. Правилно от първоинстанционния съд е определено общо наказание, като е наложено най-тежкото измежду наложените – в размер на 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”.

Въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че следва определеното общо наказание да бъде изтърпяно ефективно. Видно от приложената справка за съдимост деянията, извършени от осъденото лице /включително и по НОХД № 373/2013г. по описа на ВПРС, което не е включено в съвкупността/ са извършени в кратък интервал от време от 01.08.2012г. до 04.10.2012г. Изпълнението на наложените наказания по тези присъди е отложено, като е определен изпитателен срок от 3 /три/ години. Липсват доказателства по делото след този период от време лицето да е извършило други престъпни прояви. Наложените му наказания, макар и да са „Лишаване от свобода”, не са с висок размер – едното е за срок от 4 /четири/ месеца, другите две са със срок от 8 /осем/ месеца. Очевидно при определяне на размера на тези наказания от решаващия съд е било отчетено, че дееца не е с висока степен на обществена опасност. Поради тези съображения ШОС намира, че не следва определеното общо наказание в размер на 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода” да се търпи ефективно от осъденото лице. Следва изпълнението на наложеното общо наказание да се отложи, като се определели изпитателен срок от 3 /три/ години.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че следва да измени атакуваното определение, като го отмени в частта му, в която е постановено определеното общо наказание в размер на 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и вместо това постанови отлагане на изпълнението на определеното общо наказание за срок от 3 /три/ години. В останалата част определението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Налице е и още едно осъждане по НОХД № 373/2013г. на РС гр.В. П., присъдата по която е влязла в сила на 05.12.2013г. Деянието по това дело е извършено на 26.09.2012г. и е кумулируемо с горните три присъди на лицето. Въззивната инстанция не следва при разглеждане на въпросите за групирането на наказанията да го включва в съвкупността, защото така ще лиши осъденото лице от още една съдебна инстанция, която да разгледа и прецени правилността на групирането. Ще следва този въпрос да бъде отново разгледан от ВПРС след като бъде сезиран с предложение от РП гр.В. П. по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ определение от 21.11.2013г. постановено по НОХД № 365/13 по описа на Великопреславския районен съд, като го ОТМЕНЯ в частта му, в която определеното общо наказание в размер на 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода” е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и вместо това постановява:

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното общо наказание в размер на 8 /осем/ месеца „ Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.