Р Е Ш Е Н И Е

№ ..19.......... 17.02.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесети януари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Р. Райкова

Секретар С.М.

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНЧХД № 479 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 77 от 29.10.2013 г. по НЧХД № 254/2013г. по описа на Новопазарския районен съд, подсъдимият Н.В.А. е признат за виновен, че на 17.02.2013г. в гр. Каспичан., обл. Шумен причинил лека телесна повреда на С.К. Н., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител Н. сумата от 400 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2013г. за причинени неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както и сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски. С присъдата НПРС осъдил подсъдимия А. да заплати и сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Отхвърлил предявения граждански иск от Н. срещу Н.В.А., за разликата над уважената част от 400лв. до 5000 лв..

Срещу постановената от НПРС присъда са подадени въззивни жалби от подсъдимия и от частния тъжител. В жалбата си частният тъжител С. Н. изразява недоволство от присъдата, която намира за неправилна и необоснована, както по отношение на ниския според него размер на наложеното административно наказание глоба, така и по отношение на обидно ниския размер на уважената част на гражданската му претенция. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде уважен в адекватен размер иска от 5000лв. и да бъде увеличено наказанието глоба. Претендира и направените по делото разноски. В жалбата на защитника на подсъдимия се изразява недоволство от постановената по делото присъда, която намира за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че избирателно са ценени събраните гласни доказателства и са игнорирани част от показанията на свидетелите по АНХД № 84/2013г.. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, по силата на която да бъде оправдан Н.В.А. по възведеното му обвинение. Постъпило е и допълнително изложение от адв.М., в което излага подробно аргументите си във връзка с направените в жалбата искания.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител, поддържа жалбата и излага, че са имали желание за спогодба, но такава не е постигната. Моли да бъде увеличен размера на наказанието глоба и размера на уважения граждански иск. Излага доводите си, поради които смята, че вината на подсъдимия е безспорно доказана и наказанието следва да се завиши, за да се възпре подсъдимия от подобни деяния и да се уважи гражданският иск съобразно нанесените травматични увреждания.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата им и оспорва изцяло искането за увеличение на наказанието и на гражданския иск. Смята, че е налице съмнение в доказаността на обвинението и подробно излага доводи в тази насока. По всички изложени от нея аргументи моли съда да отмени обжалваната присъда, да отхвърли насрещната жалба и да постанови оправдателна присъда за Н.А., както и да присъди разноските на първа инстанция.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че: На 17.02.2013г. около 17.30ч. тъжителят и неговата съжителка свид.С.Д. отишли в барчето на подсъдимия, което се намирало в центъра на гр.Каспичан, като преди това тъжителят пил вино. Н. искал да разговаря с подсъдимия А.. Свидетелката и тъжителя влезли в барчето, където работел подсъдимия. Тъжителят отишъл до подсъдимия, а свид.Д. седнала на една от масите. В заведението се намирал и свид. С.С.. Частният тъжител отишъл при подсъдимия и го попитал кога ще му върне машинката. Подсъдимият му казал, че когато върне парите на брат му. Двамата се скарали и започнали да говорят на висок глас. Тъжителят се заканил на подсъдимия, че ще го запали, отправил обиди към брата на подсъдимия. Тогава подсъдимият Н.А. му казал да напусне заведението, подканил го да излезе навън и казал на свид.С.Д. да си тръгват. Тримата тръгнали да излизат, свид.Д. тръгнала по-напред, на около 5-6 м., а подсъдимия и тъжителя били зад нея, като продължили да си говорят. Когато излезли пред заведението, свид.Д. се била отдалечила за да разговаря по телефона, на около 100м., като от това разстояние не чувала какво става с другите двама. Докато свид.Д. разговаряла по телефона не забелязвала какво се случва между мъжете. Когато приключила разговора, свидетелката забелязала, че С. е изостанал, обърнала се и видяла как подсъдимият удря два пъти тъжителя с юмрук по лицето. Свидетелката Д. се уплашила и тръгнала към Н., който бил на земята. Свидетелката се огледала наоколо и се отдалечила, за да потърси помощ, а когато се върнала видяла подсъдимия А. и друг мъж да водят тъжителя към нея, а подсъдимият й казал „прибирай си го да не стане по-лошо. Подсъдимият се прибрал в заведението, не изглеждал разстроен и продължил да изпълнява задълженията си. Свидетелят С. напуснал заведението след около половин-един час, а подсъдимият продължил да работи до 22.30 часа. След инцидента пред заведението тъжителя и свид.Д. се прибрали у дома на Н.. По пътя свидетелката видяла кръв по лицето на Н. и с носни кърпички го почистила. Лявото око на пострадалия било затворено и посиняло. Пострадалият бил в съзнание. Когато влезли в дома на Н. се обадили по телефона на неговата сестра и заедно го откарали в Спешния център в гр.Нови пазар, където пристигнали в 19,25ч.. При прегледа съобщил, че в резултат на побой му е подуто лявото око, но без загуба на съзнание. Лекарите попитали пострадалия, дали е уведомил полицейските служители и след като той заявил, че не е, те се обадили. Предписали му студени компреси и го освободили от спешния център. Пострадалият се прибрал в дома си, а на следващия ден отишъл на преглед при съдебен лекар, за което било издадено СМУ №62/2013г. от д-р Владов.

Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд. В тази връзка е подложил на задълбочено обсъждане всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Изложил е обосновани мотиви защо не дава вяра на едни свидетели, а на други – да. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни доказателства и правилно е преценил, че се установява изложеното в тъжбата, защото то се покрива с показанията на всички свидетели. Съдът правилно е кредитирал и показанията на свид. Д.. Резонно в съответствие с приетата фактическа обстановка, НПРС е приел и че пострадалият е допринесъл сам за настъпване на обществено-опасните последици, отивайки пиян в заведението на подсъдимия да говори по въпрос, който вече е бил нееднократно обсъждан и по този начин според ШОС сам е търсил конфликт с подсъдимия. В тази насока са и показанията на свид. С., който е непредубеден и незаинтересован и поради това, ШОС, както и първоинстанционният съд, кредитира изцяло неговите показания. НПРС е посочил на коя част от показанията на свид. Д. дава вяра и на кои не и този анализ както и анализа на обясненията на подсъдимия е логичен и съответства на събраните като цяло доказателства по делото. Показанията на последните двама са в синхрон помежду си, а освен това съответстват и на съдебно-медицинското удостоверение и описаните в него травматични увреждания. НПРС правилно е приел за безспорно установено по делото именно нанесените удари в областта на лявото око и не е кредитирал твърденията за повече удари, които биха могли да обосноват и други описани в СМУ наранявания, като е посочил, че не са налице достатъчно доказателства по делото, от които те могат да се вменят във вина на подсъдимия и няма такива за нанесени многобройни удари на тъжителя. По тези съображения ШОС приема, че обясненията на подсъдимия, че не е удрял по посочения в тъжбата начин тъжителя, са резултат от предприета защитна теза, а показанията на свид. Д. относно малкото количество употребен алкохол от него е изолирано и не се подкрепя от останалите доказателства по делото и е в противоречие на показанията на свид. С.. Районният съд подробно е изложил причинените увреждания на частния тъжител, направил им е обстоен анализ и позовавайки се на ръководната практика на ВКС и на правната доктрина е преценил, че от правна страна следва да се приеме, че с причинените увреждания на тъжителя са причинени болка и страдание. От заключението на съдебно-медицинската експертиза безспорно се установяват травматичните увреждания от медицинска страна, но именно на съда е задължението да прецени какъв е характера на причинената телесна повреда, ръководен от обективните данни по делото. В този смисъл според ШОС първоинстанционният съд е направил правилен анализ на събраните по делото доказателства и единствено възможен и съответен на тях и най-вече на събраните доказателства за предписаното лечение със студени компреси, извод е, че причинените увреждания обуславят болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Според настоящата инстанция съобразно събраните по делото доказателства може да се определи пряка причинно-следствена връзка между посоченото в тъжбата деяние и установените травматични увреждания, които обуславят болка и страдание и обуславят наличието на съставомерни признаци на престъпление по чл.130 ал.2 от НК в резултат на посоченото в частната тъжба деяние извършено от подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.А. е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Правилен е извода на НПРС, че не е налице афект, за да намери приложение разпоредбата на чл.132 от НК. Правилни, задълбочени и обосновани са изводите на новопазарския районен съд – те се споделят изцяло от настоящата инстанция.

По отношение на оплакването в жалбата на частния тъжител за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че наложеното наказание на подс. Н.А. по вид е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Правилно е преценено, че подсъдимият, след като не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл.78а от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като за престъпление по чл.130 ал.2 от НК са предвидени наказания - лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лева и няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди в резултат на деянието. Въззивната инстанция намира, че наложеното административно наказание глоба в размер на минималния предвиден от закона наложено от районния съд, а именно 1000лв. е съответно на обсъдените от районния съд обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца. ШОС намира, че именно това административно наказание в този размер е справедливо и съответно на извършеното с оглед обществената опасност на деянието и подсъдимия. По този начин и с това административно наказание, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск: Настоящата инстанция приема напълно изводите на районния съд относно гражданския иск. Правилно и законосъобразно е приел районния съд, че от деянието по чл. 130 ал.2 от НК на подс. Н.А. по отношение на гражданския ищец С. Н. са му причинени неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост и го е присъдил заедно със законната лихва. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания в резултат на деянието претърпени от частния тъжител, като е отчетен и приноса му за настъпването им. Присъденият от НПРС размер изцяло се покрива с принципа на справедливостта.

По изложените съображения досежно наказанието и размера на гражданския иск, ШОС намира, че оплакванията в жалбата на частия тъжител за неправилност и необоснованост на присъдата са неоснователни и няма основание за увеличение нито на размера на административното наказание глоба, нито на уважената част от предявения граждански иск.

Въззивният съд не установи посочените във въззивната жалба на подсъдимия пороци – неправилност и незаконосъобразност, избирателно ценене на доказателства. Не са налице и основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, защото предмет на разглеждане по НАХД №84/2013г. на НПРС са били хулигански действия – побой, с който е бил нарушен обществения ред и спокойствие, осъществен на публично място – дребно хулиганство, за което по чл.1 от УБДХ на подсъдимия е било наложено административно наказание глоба. Обекта на обществените отношения които се охраняват от чл.1 от УБДХ и чл.130 ал.2 от НК е различен – реда и общественото спокойствие, респ. телесната неприкосновеност на личността. Деянията са били извършени в условията на съвкупност, но се разглеждат по различен ред. Показанията на свид.Д. депозирани по НАХД на НПРС и приобщени по реда на чл.283 от НПК към настоящото производство не променят горните изводи на ШОС. Интерпретацията на свидетелските показания предложена в допълнителното изложение не се възприема от настоящата инстанция защото не съответства на обсъдените в съвкупност доказателства. Присъдената държавна такса върху уважената част от гражданския иск от 400лв. е в съответствие с чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно който за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50лв.. Въззивната инстанция не установи основателност на всички оплаквания в жалбата на подсъдимия и защитата му, в допълнителното изложение и в пледоарията в хода на въззивното производство, поради което искането в тях не може да бъде удовлетворено.

Предвид изложеното, ШОС приема, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Предвид претенцията на адв.Т. за присъждане на разноските по делото направени пред въззивната инстнация, ШОС, като съобрази, че в представения пред настоящата инстанция договор за правна помощ е вписана сумата от 500лв., като предмет на договорено адвокатско възнаграждение, счита, че следва да бъде осъден подсъдимият Н.В.А. да заплати на С.К. Н. сумата от 500,00лв. като направени от него деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 77 от 29.10.2013 г. по НЧХД № 254/2013г. по описа на Новопазарския районен съд.

ОСЪЖДА Н.В.А. да заплати на С.К. Н. сумата от 500,00лв. като деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.