Р Е Ш Е Н И Е

№ .....18....... 17.02.2014г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесети януари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Светлин Стефанов

2.Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Маргарита Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 482 по описа за 2013г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 29 от 07.11.2013г. по НОХД № 225 по описа за 2012г. Великопреславският районен съд признал А.И.И. ЕГН **********, за виновен в това, че на неустановена дата в периода 27.07.2010г. до 17.08.2010г. в гр.Велики Преслав, пред специалист по ловно стопанство при “ЛРД Велики Преслав”, при условията на продължавано престъпление и в малавожен случай, съзнателно се ползвал от неистински частни документи – фактура № 1/27.07.2010г.; договор за покупко-продажба от 27.07.2010г. с предмет 100бр. бали люцерна; договор за покупко-продажба от 27.07.2010г. с предмет 2000кг пшеница и договор за покупко-продажба на 2000кг царевица, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 във вр. с чл.309, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “Глоба” в размер на 300.00 лева.

На основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършени четири отделни престъпления по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК осъдил подс. И. за заплати сума в размер на 69.09лв по сметка на ОД на МВР гр.Шумен, представляващи направени по делото разноски, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановеният съдебен акт е депозиран протест от ВПРП. С протеста представителят на прокуратурата изразява становище за неправилност на присъдата в частта, в която е приложен превилегированият състав по чл.309, ал.3 от НК. Намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай. Излага доводи в тази посока. Счита, че предходно осъждане на дееца, както и факта че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление изключват изключват възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай. Моли за отмяна на така постановеният първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подс. И. да бъде признат в извършването на престъпление по чл.316 от Нк във вр. с чл.309, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание в рамките на предвиденото за това престъпление.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа протеста. Счита, че неправилно ВПРС е направил преценка за маловажност на престъплението като е отчел настъпила реабилитация по предходно осъждане, а оттам и достигнал до извода на ниска степен на обществена опасност на деянието. Моли протеста да бъде уважен.

Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с адв. К.П. от АК –Търговище. Защитата моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Не споделя изложеното от представителите на прокуратурата в протеста и в съдебно заседание. Счита, че оглед мотива за извършване на престъплението, както и неправилната интерпретация относно понятието “маловажен случай” от страна прокуратурата, че преценката на ВПРС е правилна, а присъдата справедлива.

Подс. И. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник. Дава становище присъдата на ВПРС да потвърдена.

Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: В периода месец юли 2010г. – месец август 2010г. подс. А.И. *** бил председател на ловно-рибарска дружинка с.И.. Ловците членуващи в дружинката били обединени в ЛРД “Велики Преслав” гр. Велики Преслав. Като членове на ловна дружина заплащали членски внос, а съответно дружината на дружеството. Една част от този членски внос оставал по сметка на ЛРД, след което остатъка се разпределял между дружините – членове на дружеството, за извършване на мероприятия по подхранване на дивеча, изграждане на съоръжения, закупуване на дивеч и други дейности по опазването му. Редът за разходване и отчитане на средствата бил определен с Правила за определяне на реда за събиране, разходване и контрол на вноска стопанисване и вноската за ползване на дивеча в сдруженията на Националната ловна организация, издадени от Националното ловно-рибарско сдружение към Съюз на ловците и риболовците в България. Съгласно посочените правила в ЛРД била създадена практика – след закупуване на фураж за подхранване на дивеча в ЛРД да се представя фактура от доставчика за извършената стопанска операция, подписана на гърба й най-малко от три лица – членове на съответната дружина, протокол за извършено ловно-стопанско мероприятие и/или договор за извършената покупко-продажба, също подписани, освен от страните, от най-малко три лица, членове на ловно-рибарската дружина.

В средата на м.юли 2010г. подс. И. отишъл в офиса на ЛРД и опитал с какви средства разполага ловно-рибарската дружина на с.И., както и какъв бил реда за получаване на средства за закупуване на фураж за подхранване на дивеча. Св.Й.-специалист по ловно стопанство в дружеството изчислил събраната сума и му обяснил, че трябва да се представи фактура с касов бон към нея и договори за закупуване на фуража. Обяснил и че документите следвало да бъдат подписани от най-малко трима членове на дружината с оглед удостоверяване, че е бил закупен фуража на посочената цена. След като разбрал каква е събраната сума, предназначена за закупуване на фураж на дивеча и реда за изплащането й, подс. И. решил да представи неистински разходооправдателни документи и едва след като получи сумата да я употреби по предназначение. Братът на подс. И. – св. Й. И. написал съдържанието на фактура № 1/27.07.2010г. с издател/доставчик/ “С. 2010” ООД с.И. с посочен представляващ С.м М.. Неустановено лице положило подписи в нея срещу реквизитите “Получател” и “съставил”. Тъй като се изисквало ловци от дружината да удостоверят, че сделката е била извършена, на обратната страна на фактурата били изписани имената на подс. И., В.Х., Д.Х., Р.Ш. и М.Е.. Подс. И. се подписал срещу името си, а неустановено лице положило подписи срещу останалите имена в документа. Св. Й. И. попълнил и три броя договори за покупко-продажба с дата 27.07.2010г. със страни С.м Х. М. и ЛРД чрез А.И.И. ***. Всеки от договорите имал за предмет фураж, като първият – царевица 2000кг с единична цена 0.30лв., общо стойност 600.00лева, вторият – пшеница 2000кг, с единична цена 0.20 лв., обща стойност 400.00лева, а третият с предмет бали люцерна, 100бр. с цена 0.30лв за всяка, общо 300.00 лева. Подс. И. се подписал срещу “купувач” в трите договора, както и срещу името си, вписано за удостоверяване, че фуража е закупен. Неустановено лице положило подписи във всеки един от договорите срещу “продавач”. На неустановена дата в периода 27.07.2010г. до 17.08.2010г. подс. И. отново отишъл в офиса на ЛРД в гр.Велики Преслав и представил /предал/ на св.Й. гореописаните фактура и договори за да получи от името и за сметка на дружината съответните суми за фураж. Тъй като св. Й. нямал пълномощия да изплаща суми над 500.00 лева задържал фактурата и договорите и ги представил на председателя на ЛРД св. М.. Последният, след като се запознал с представените от подсъдимия документи се усъмнил в достоверността им, тъй като видял, че издател на фактурата и страна по договорите била С.м М., за която знаел, че е съпруга на подсъдимия и имала търговски обект за хранителни стоки в с.И.. По тези съображения св. М. отказал плащането на отразената в документите сума. След като разбрал, че председателят на ЛРД отказва плащането, подсъдимият поискал да върнат документите. Св. Й. му ги върнал, като преди това ги ксерокопирал. Междувременно св. М. се свързал с част от лицата, чиито имена фигурирали в документите и разбрал, че никой от тях не е полагал подписа си във въпросните документи. Подсъдимият подал оплакване в НСЛРД гр.София заради полученият отказ. Такова оплакване той подал и във ВПРП на 28.07.2010г. и в РУП гр.Велики Преслав на 29.07.2010г. Предвид оплакването св. М., чрез св.Й. изискал отново да му бъдат представени документите за фураж нса дружината в с.И.. След като подс. И. ги предоставил, св. М. сезирал РУП гр.Велики Преслав. Той лично ги предал на полицейският служител извършващ проверката.

Така изложената фактическа обстановка, неоспорена от страните, първоинстанционният съд установил въз основа на свидетелските показания на св. Х. М., св. Д.А., св. В.В., св. Я.Я., св. Р. И., св. Д.Н. и св.Б.Б., от приетата по делото графическа експертиза, както и останалия доказателствен материал приобщен по реда на чл.283 от НПК. С необходимата прецизност районният съд е анализирал всяка една от групите свидетелски показания, подробно е изложил в мотивите си защо кредитира част от тях, а на друга не дава вяра.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Приел, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна деяние, което квалифицирал по чл.316 от НК във вр. с чл.308, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По същество с изложеното в протеста и в съдебно заседание от представителите на прокуратурата се оспорва именно тази квалификация на деянието, като се твърди, че същото с оглед обществената опасност на дееца и деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 316 от НК във вр. с чл.309, ал.1 от НК, а не по ал.3 на същата норма. Като довод се излага невярна преценка на първоинстанционният съд относно обществената опасност на дееца с оглед наличието на предходно осъждане.

Настоящата инстанция намира този довод за неоснователен. Безспорно е задължението на съда за преценка на обществената опасност на дееца, доколкото за конкретното деяние има значение за неговата квалификация. Районният съд е изпълнил това свое задължение. Законодателят е предвидил превилегирован състав за конкретното деяние, намерил място в ал. 3 на чл.309 от НК. От друга страна както правилно е посочил първоинстанционният съд в чл.93, т.9 от НК с оглед преценката за наличие на “маловажен случай” следва да се отчете липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства обуславящи по-ниска степен на обществена опасност. Тази норма не търпи интерпретации и касае обществената опасност на самото деяние. С оглед изложеното въззивната инстанция се солидаризира с извода на районният съд за наличие на маловажност в извършеното от подс. И. деяние и счита квалификацията за правно издържана именно поради установеното пред първата инстанция обстоятелство за липса на вредни последици.

Оценката на имащите значение за отговорността обстоятелства е намерило своето място в мотивите, в частта за определяне на наказанието. При правилна преценка на същите районният съд е определил наказание максимално по размер от предвиденото за това престъпление. Въззивната инстанция намира, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, справедливо е по размер и в най-голяма степен би постигнало целите на личната и генерална превенция.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.И. наказание, поради което въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 29 от 07.11.2013г. по НОХД № 225 по описа за 2012г. на Великопреславският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.