Р Е Ш Е Н И Е

№ 20 / гр. Шумен, 17. 02. 2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На трети февруари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: П.П.

Прокурор: Д.Шостак

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНАХД № 10 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 317 и следващите от НПК.

С решение № 108 / 12. 11. 13 г. на ВПРС постановено по НАХД № 8 / 13г. обвиняемият Р.Е.А. е признат за виновен в това, че на 24.08.2012г. в с.Ловец, на брега на язовир „Тича”, община Върбица, обл.Шуменска, в съучастие като съизвършител с Х. Х. И., уловил риба в рибостопански води в количества надхвърлящи значително нормите за любителски риболов съгласно чл.24 ал.2 от ЗРАК, а именно 18 кг. риба от вид „Каракуда”, 13 кг. „Сулка”, всичко на обща стойност 160,50лв. – престъпление по чл.238 ал.1 б.”а” вр. с чл.20 ал.2 от НК и на основание чл. 78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил обвиняемия Р.Е.А. да заплати в полза на държавата сума в размер на 30,00лв., представляваща направените по делото разноски както и 5,00лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от адв.В.К., защитник на обвиняемия Р.Е.А.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата счита, че решението е неправилно и необосновано, като събраните по делото доказателства са неправилно преценени от първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че липсват доказателства обв.Р.А. да е осъществил деянието по чл.238 ал.1 от НК, поради което намира, че решението е постановено само на предположения. Моли съда да отмени решението на ВПРС и да постанови ново, с което да оправдае обвиняемия.

Представителят на ШОП намира жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Според представителя на обвинението първоинстанционния съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите очевидци, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Показанията им се подкрепят и от другите доказателства по делото. Прокурора намира, че размера на наложеното наказание също е съобразен със смекчаващите отговорността обстоятелства.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата и като съобрази изложените доводи във въззивната жалба и провери изцяло решението, съобразно изискванията на чл. 313 – 314 от НПК установи наличие на обстоятелствата по чл. 335 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т. 1 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 23.08.2012г. обв.Р.Е.А. ***, късно вечерта заедно с Х. Х. И. пуснали във водите на язовир „Тича” край с.Ловец – 5 бр. мрежи с размер на окото 50 мм и обща дължина 300 метра. До мястото, където поставили мрежите двамата отишли с лодки. След като разположили мрежите във водата двамата се прибрали в дома си. На следващия ден сутринта около 04,00 часа И. и обв.А. отново отишли до язовира, за да приберат мрежите със съответния улов. Всеки от тях влязъл с лодка във водата и започнали да прибират мрежите с уловената риба в тях. След като ги прибрали се насочили към брега. Действията на обвиняемия и И. били наблюдавани от Мобилна група от инспектори на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Пръв с лодката излязъл на брега обвиняемия и непосредствено след него с другата лодка излязъл и И.. След излизането им на брега, служителите на ИАРА разпоредили на обвиняемия и И. да оставят мрежите и да останат на място за проверка. Виждайки служителите на ИАРА, обв.Р.А. избягал, като на брега останал само И.. От мрежите, които били в двете лодки била извадена уловената риба – 18 кг. „каракуда” и 13 кг. „сулка”. Докато И. вадел рибата от мрежите, обвиняемият се върнал на брега и обяснил на служителите на ИАРА, че заедно с И. е ловил риба в язовира.

От заключението на назначената на досъдебното производство ветеринарно- техническа експертиза се установява, че общата стойност на уловената 31 кг. риба е 160,50лв.

Видно от изготвения АУАН № А 0013913 от 24.08.2012г., приложен на л.48 от досъдебното производство се установява, че от иззетата общо 31 кг. риба, 20кг. /18кг. каракуда и 2 кг. сулка/ е била жива и е върната обратно в язовира. От същия ден е изготвен и договор за дарение на 13 кг. риба сулка на храм „Св.Петър и Павел” гр.В.Преслав.

Съдът като се запозна с материалите по делото намира, че причинените с гореописаното деяние имуществени вреди не са напълно възстановени. От иззетите от обв.Р.А. и свид. Х. Х. И. общо 31 кг. риба /каракуда 18 кг. и сулка 13кг./, в язовира са върнати само 20 кг. /18 кг. каракуда и 2 кг.сулка/. Останалите 11 кг. сулка не са върнати, тъй като рибата не е била жива. Не е възстановена и нейната равностойност, независимо че по делото е назначена експертиза, която е дала оценка на намереното количество риба. Причинените имуществени вреди на стопанисващото язовир „Тича” дружество не са възстановени изцяло. Това обстоятелство се явява процесуална пречка за разглеждане на делото по правилата на гл.28 от НПК. Макар да са налични първите две основания, посочени в чл.78а ал.1 от НК, според ШОС не е налична третата предвидена в закона предпоставка за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагането му на административно наказание „глоба”.

Съдът намира, че неправилно първоинстанционния съд е приел за разглеждане по реда на гл.28 от НПК внесеното от прокурора постановление, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Първоинстанционния съд е следвало на основание чл.377 от НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, тъй като не са били налични всички изискуеми от закона основания за приложението на чл.78а от НК. Допуснато е процесуално нарушение и от прокурора при ВПРП. Видно от внесеното Постановление, с което е инициирано настоящото производство, прокурора е приел, че „Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени”. По делото не са налични никакви писмени доказателства в подкрепа на изложеното от прокурора, че имуществените вреди са изцяло възстановени. По делото липсват доказателства, установяващи кое е дружеството, стопанисващо язовир „Тича” и претърпяло вреди от престъплението, както и уведомено ли е то за предявяване на материалите от проведеното разследване.

Въззивната инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както от първоинстанционния съд, така и от прокурора. Нарушението е отстранимо, поради което ШОС намира, че следва постановеното решение на ВПРС да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да се върне за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство нарушения.

Поради изложеното съдът намира, че не следва да се произнася по същество на доводите, изложени от защитата.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 108 / 12. 11. 13г. постановено по НАХД № 8 / 13г. по описа на ВПРС и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на прокурора при Районна прокуратура гр. Велики Преслав за изпълнение на дадените в решението указания.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.