Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 20. 02. 2014г. гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Г. С.

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков

ВНЧХД № 20 по описа за 2014г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 136 / 03. 12. 2013 г. по НЧХД № 643 / 13 г. по описа на Шуменският районен съд, подсъдимата И.К.Б. ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 04. 02. 2013 г. в гр. Шумен при участие в предаването „България избира” излъчено по ТВ 7 на живо от гр. Шумен е разгласила позорно обстоятелство за С.П.И., като е заявила, че е назначена на длъжността Директор „Инспекторат” в Община Шумен, без да притежава диплома за завършено висше образование, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по национален телевизионен ефир - престъпление чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. Със същата присъда подс. Б. е призната за невиновна и оправдана за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. Подс. Б. е осъдена да заплати на пострадалата С.П.И. сумата от 1 500 лв. за причинени с престъплението неимуществени вреди, като гражданския иск до пълния му предявен размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подс. Б. е осъдена да заплати на пострадалата И. 1 012 лв. деловодни разноски и 60 лв. д. т. върху уважения граждански иск.

Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата И.К.Б.. Жалбоподателят намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Според защитата в първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила довели до нарушаване правото на защита на подсъдимата. Моли присъдата да бъде отменени постанови нова с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана.

Редовно призована жалбоподателя се явява лично и със защитник. Двамата поддържат жалбата и доводите в нея. Молят присъдата да бъде отменена и бъде постановена нова с която подс. Б. да бъде оправдана по предявеното обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Ч. тъжител и гр. ищец С.П.И. редовно призована не се явява. Явява се редовно упълномощен повереник. Същия намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата и като съобрази изложените доводи във въззивната жалба и провери присъдата изцяло, съобразно изискванията на чл. 313 – 314 от НПК установи наличие на обстоятелствата по чл. 335 ал. 2 във вр. с чл. 334 т. 1 от НПК.

При проверка на присъдата въззивния съд установи:

1. В съд. заседание на 18. 06. 2013 г. ШРС не е дал ход на делото и не е извършвал съдопроизводствени действия по смисъла на Глава ХХ, Раздел ІІ от НПК, като делото е отложено за 09. 07. 2013 г. В съд. заседание на 09. 07. 2013 г. районния съд е дал ход на делото, като веднага след това е предоставил на ч. тъжител да докладва тъжбата и същата е докладвана. След прочитане на тъжбата, видно от протокола от съдебното заседание, подс. Б. е заявила, че разбира в какво е обвинена и че ще дава обяснения след събиране на другите доказателства по делото. Съда е постановил определение с което променил реда на съдебното следствие, като подс. Б. ще дава обяснения в края на съдебното следствие. Последвали са доказателствени искания на страните, а след тях повереника на ч. тъжител е предявил срещу подс. Б. граждански иск за причинени неимуществени вреди. Първоинстанционния съд е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу подс. Б., конституирал е ч. тъжител като граждански ищец по делото и се е произнесъл по направените искания по допускане и събиране на доказателствата, сочени от страните и е отложил делото.

При така проведеното съдебно заседание на 09. 07. 2013 г., въззивната инстанция намира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени тъй като ограничават процесуалните права на подс. Б., както и на ч. тъжител и гр. ищец. На първо място - това е така, защото след проверката дали се явяват подсъдимия и ч. тъжител, съда е постановил определение с което „Дава ход на делото”. Непосредствено след това съда е предоставил възможност за прочитане на тъжбата и същата е прочетена. А това действие „прочитане на тъжбата”, съобразно разпоредбата на чл. 276 ал. 1 от НПК се извършва след като съда даде ход на съдебното следствие. На второ място - непосредствено след прочитане на тъжбата, подс. Б. е заявила, че разбира обвинението и е направила искане да дава обяснения в края на съдебното следствие. Независимо, че в протокола не е записан въпрос на съда към подсъдимата дали разбира обвинението / в какво е обвинена /, то след като е налице изявление на подсъдимата, че разбира в какво е обвинена, следва извода, че съда е осъществил задължението си по чл. 276 ал. 3 от НПК. Но въпроса на съда дали подсъдимата разбира в какво е обвинена и отговора на подс. Б., са все действия които се извършват по реда на съдебното следствие, т. е. при даден ход на съдебното следствие и не могат да се извършат преди това. От горното въззивната инстанция прави извода, че с постановеното определение / първо по ред в това съдебно заседание / „Дава ход на делото”, по същество ШРС е дал ход на съдебното следствие, независимо, че в мотивите на това определение, съда приема, че няма пречки за даване ход на делото, т. е. за осъществяване на действията по чл. 271-275 от НПК. Но като е дал ход на съдебното следствие, в конкретния случай ШРС е допуснал съществени нарушения на процесуални правила – първо, съда не е изпълнил задълженията си по чл. 274 ал. 1 и 2 от НПК, като не е разяснил на страните правото им на отвод на съда и съдебния секретар, не е разяснил също така и правата на страните предвидени в НПК. На трето място – след като съда е дал ход на съдебното следствие, от повереника на ч. тъжител е предявен граждански иск и съда с определение, макар и без мотиви, е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес, така предявения граждански иск и е конституирал ч. тъжител като граждански ищец по делото. С това определение е нарушил разпоредбата на чл. 271 ал. 6 от НПК, която изисква съда да се произнесе по предявения граждански иск при осъществяване правомощията си по реда на раздел ІІ от Глава ХХ от НПК, т. е. преди даване ход на съдебното следствие. Приет е от съда граждански иск предявен след срока посочен в чл. 85 ал. 3 от НПК. Като не е разяснил на страните правата им по чл. 274 ал.1 и ал. 2 от НПК, като не е разяснил на ч. тъжител правото му да предяви граждански иск, макар и да е приел в хода на съдебното следствие предявения от пострадалата граждански иск срещу подс. Б., който също е предявен, но в хода на съдебното следствие, ШРС е допуснал процесуални нарушения ограничили правата както на подс. Б., така и на ч. тъжител И., което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.

2. В съд. заседание на 03. 12. 2013 г. след събиране и проверка на поисканите допуснати доказателства, подс. Б. е заявила, че ще дава обяснения. Последвало е приканване от страна на съда към страните за помирение. Изразени са становища относно помирение между страните, както от страна на подс. Б. и нейния защитник, така и от ч. тъжител и гр. ищец и неговия повереник. Последна становище за пореден път е изразила подс. Б., а видно от протокола от съдебното заседание, след изразяване на това становище повереника на гр. ищец и ч. тъжител, самия гр. ищец и ч. тъжител, както и защитника на подсъдимата са заявили, че нямат въпроси. От съдържанието на това последно изявление на подс. Б. не става ясно дали това е становище по предложеното от съда помирение между страните или това са обяснения на подсъдимата, тъй като според съдържанието си то може да се приеме, както като становище по помирението, така и като обяснения на подсъдимата. Ако това са обяснения на подсъдимата, то би следвало изрично да се впише в протокола „Обяснения на подс. Б.” или поне, че съда предоставя на подсъдимата да дава обяснения. Лишаването на подс. Б. от правото да дава обяснения по делото е довело до ограничаване на процесуалните и права, което е съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.

3. С писмена молба до съда от 08. 07. 2013 г. повереника на ч. тъжител е заявил, че уточнява правната квалификация на описаното в тъжбата деяние осъществено от подс. Б., като сочи, че е осъществено деяние по л. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. С молбата се иска подс. Б. да бъде призната за виновна и осъдена, че е казала нещо унизително за честта и достойнството на пострадалата – ч. тъжител И.. Върху молбата е поставена резолюция „ В ОЗ „ и дата, но без подпис. Но нито в първото съд. заседание след депозиране на тази молба, нито в следващите, тя е докладвана от съда на страните, за да могат те да вземат отношение по нея. Страните не са взели отношение по тази молба. С присъдата си ШРС е признал подс. Б. за това, че на 02. 04. 2013 г. в гр. Шумен при участие в предаването „България избира” излъчено по ТВ 7 на живо от гр. Шумен е разгласила позорно обстоятелство за С.П.И., като е заявила, че е назначена на длъжността Директор „Инспекторат” в Община Шумен, без да притежава диплома за завършено висше образование, като клеветата е нанесена публично и е разпространена по национален телевизионен ефир - престъпление чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. Със същата присъда е признал подс. Б. за невиновна в това, че е извършила престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК и е оправдана по това обвинение. Но в тъжбата по която е образувано делото пред районния съд, се излагат фактически обстоятелства за едно престъпление и искане за осъждане на подс. Б. за това едно престъпление. В разпореждането на съдията докладчик с което въз основа на тъжбата, подс. Б. е предадена на съд, същата е предадена на съд за едно осъществено от нея деяние и то при същата правна квалификация, каквато е направена и в тъжбата. От така постановената присъда, въззивната инстанция стига до извода, че образуваното НЧХД № 643 / 13 г. е водено от ШРС срещу подс. Б. за две престъпления. От една страна за престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. От друга страна и за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. След като подс. Б. е предадена на съд с обвинение за едно престъпление, но наказателното производство е протекло за две престъпления, макар и по едното да е налице оправдаване на подсъдимата, то съда е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подс. Б. по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, тъй като тя не е знаела срещу какво да се защитава – дали срещу обвинение за престъпление по чл. 146 от НК или срещу обвинение за престъпление по чл. 147 от НК, макар и по квалифицираните им състави. Този извод на въззивната инстанция, че наказателното производство срещу подс. Б. е водено за две осъществени от нея деяния – по чл. 146 и по чл. 147 от НК се подкрепя и от мотивите на присъдата, където районния съд е приел следното: „По тази причина, съдът призна за невиновна и съответно оправда Б. по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК”.

4. Въззивната инстанция установи, че е налице противоречие между диспозитив на присъдата и мотивите, както и противоречия в самите мотиви. Става въпрос за гражданско осъдителната част. С присъдата подс. Б. е осъдена да заплати на гр. ищец И. сумата от 1 500 лв. за причинени неимуществени вреди с деянието. В мотивите – в частта им относно гражданския иск, ШРС обсъжда деяние осъществено от подс. Н. и неговите вредни последици при преценката относно основателността на предявения по делото граждански иск и определяне на справедливото им обезвъзмездяване, като е цитирана и съдебна практика. Едва в края на тези си мотиви съда е приел, че въз основа на горното „...е справедливо предявения граждански иск срещу Б. / т. е. подс. Б. / да бъде уважен до размер 1 500 лв.....”. Ето защо въззивната инстанция приема, че е налице противоречие между диспозитив и мотиви, както и противоречия в самите мотиви. Само противоречието между диспозитив и мотиви, съдебната практика приема като липса на мотиви, което по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК е съществено процесуално нарушение.

Горните процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, поради което ще следва присъдата на ШРС да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 136 / 03. 12. 2013 г. постановена по НЧХД № 643 / 13 г. по описа на Шуменският районен съд и връща делото на ШРС за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На основание чл. 340 ал. 2 предл. 2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.