Р Е Ш Е Н И Е

№ 22/ гр. Шумен, 21. 02. 2014год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Г.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВЧХНД № 25 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и следващите от НПК.

С присъда № 1 / 08. 01.2014г. постановена по НЧХД № 427/2013г. Новопазарският районен съд е признал подсъдимия А.Р.С. за виновен в това, че на 07.07.2013г. в гр.Плиска общ.Каспичан , обл.Шумен, в съучастие с Н.А.Г., Т.И.Х., Н.А.А., и А.Г.В., като извършител е причинил на С.Г. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и 129 от НК, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния – престъпление по чл.132 ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Оправдал подсъдимия А.Р.С. в останалата част по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Признал подсъдимия А.Г.В. за виновен в това, че на 07.07.2013г. в гр.Плиска общ.Каспичан , обл.Шумен, в съучастие с Н.А.Г., Т.И.Х., Н.А.А. и А.Р.С., като извършител е причинил на С.Г. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.130 ал.1 предл. второ от НК във вр. с чл.63 ал.1 т.6 от НК го осъдил на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата от училищните власти в ТФКС „Асен Златаров” гр. Нови пазар.

Признал подсъдимия Н.А.А. за виновен в това, че на 07.07.2013г. в гр.Плиска общ.Каспичан , обл.Шумен, в съучастие с Н.А.Г., Т.И.Х., А.Г.В. и А.Р.С., като извършител е причинил на С.Г. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Признал подсъдимия Т.И.Х. за виновен в това, че на 07.07.2013г. в гр.Плиска общ.Каспичан , обл.Шумен, в съучастие с Н.А.Г., Н.А.А., А.Г.В. и А.Р.С., като извършител е причинил на С.Г. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.130 ал.1 предл. второ от НК във вр. с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК го осъдил да изтърпи наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност на явяване два пъти седмично, 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година.

Признал подсъдимия Н.А.Г. за виновен в това, че на 07.07.2013г. в гр.Плиска общ.Каспичан , обл.Шумен, в съучастие с Т.И.Х., Н.А.А., А.Г.В. и А.Р.С., като извършител е причинил на С.Г. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.130 ал.1 предл. второ от НК във вр. с чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК го осъдил да изтърпи наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: 1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност на явяване два пъти седмично, 2/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година.

Осъдил подсъдимите А.Р.С., А.Г.В., Н.А.А.,, Т.И.Х. и Н.А.Г. да заплатят солидарно на гражданския ищец С.Г.А. причинените с извършеното престъпление имуществени вреди в размер на 46,60лв. и сумата в размер на 2000,00лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.07.2013г. до окончателното й изплащане за причинените му с престъплението неимуществени вреди.

Отхвърлил гражданския иск за разликата до пълния му размер от 69,54лв. /имуществени вреди/ като недоказан.

Осъдил подсъдимите А.Р.С., А.Г.В., Н.А.А.,, Т.И.Х. и Н.А.Г. да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец С.Г.А. направените по делото разноски в размер на 314,00лв., както и да заплатят солидарно държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 81,86лв.

Срещу така постановената присъда на Новопазарския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.И. К. Т. от ШАК, защитник на подсъдимите А.Р.С., А.Г.В., Н.А.А.,, Т.И.Х. и Н.А.Г.. В жалбата намира, че присъдата е неправилна, несправедлива и необоснована. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани, както и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимите и техния защитник поддържат жалбата и доразвиват доводите изложени в нея. Излагат се доводи, че неправилно съда е кредитирал показанията на свидетели, които са близки на частния тъжител, а не е кредитирал показанията на свид.И.Р. Излага се довод, че съда не е изследвал механизма, по който са получени травматичните увреждания на пострадалия, както и че е установено авторството на самото деяние.

Процесуалният представител на гражданския ищец намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Моли съда да я потвърди изцяло.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 335 ал.2 във вр. с чл. 334 т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимите и тъжителят се познават добре помежду си. Всички живеят в гр.Плиска. На 07.07.2013г. надвечер, тъжителя С.Г. и свидетеля И,Р, седнали да се почерпят на една пейка на улицата пред дома на тъжителя. Наблизо до тях, до пътната врата седяла и майката на тъжителя – свид.Ю. Г.. До тъжителя С.А. и свид.И,Р, се приближили подсъдимите А.С. и А.В.. Тъжителя ударил на подс. А.С. един шамар. Последния си тръгнал, но скоро се след това се появил заедно с останалите подсъдими Н.Г., Т.Х., Н.А. и А.В.. Подс. А.С. носел бухалка, а подс. Н.Г. имал в ръката си вила. Още като дошли започнали да удрят тъжителя С.А. по главата, а подс.Т.Х. го хванал за дрехите в изправено положение и го ударил с глава в областта на лицето, челото, при което на тъжителя била пукната главата. Докато пострадалия бил на земята, подсъдимите го ритали с краката си, нанасяли му удари с ритници и юмруци. През това време свид.А. /брат на тъжителя/, който живеел в непосредствена близост до мястото, като чул шума, излязъл на улицата и започнал да пита какво правят и защо се бият. Вместо отговор подс.Н.А. го ритнал, съборил го на земята и подсъдимите започнали да го бият с ритници и с бухалката.

След като преустановили боя, свид.А. и свид. С. М. помогнали на тъжителя С.А. да стане и да се прибере в дома си. По лицето на тъжителя имало кръв. Не можел сам да се движи. Пристигнала на место линейка, извикана от подсъдимите. Не била констатирана необходимост тъжителя да бъде транспортиран до болнично заведение.

По-късно през нощта здравословното състояние на тъжителя започнало да се влошава. Боляла го главата, имал гадене и световъртеж. Свид. А. ***, където бил приет на лечение в ІІ ХО. Изписан бил от там на 10.07.2013г. с диагноза: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Тъжителя е бил освидетелстван от съдебен лекар на 11.07.2013г.

Съдът след като се запозна с материалите по делото намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място следва да се посочи, че с атакуваната присъда НПРС е признал подс. А.Р.С. за виновен за деяние по чл.132 ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.130 ал.1 от НК. В мотивите към първоинстанционната присъда съдът само е посочил въз основа на кои свидетелски показания е направил извод за наличието на нанесен от тъжителя удар спрямо този подсъдим. Не става ясно и не почива на доказателствата по делото как съдът прави извод, че този удар е предизвикал у подсъдимия силно раздразнение. По делото не е назначена комплексна съдебно- психологична и психиатрична експертиза, която да отговори за въпросите, свързани с наличието на физиологичен афект у подс.А.С.. Съгласно съдебната практика /Решение 298 от 1979г. на ВС – ІІ н.о.: „Ответните действия на подсъдимия обезателно трябва да следват тези противозаконни действия на пострадалия, т.е. да са непосредствена реакция на тях.” В конкретния казус първоинстанционния съд е приел, че „Тъжителя ударил на подс. А.С. един шамар. Последния си тръгнал, но скоро се след това се появил заедно с останалите подсъдими Н.Г., Т.Х., Н.А. и А.В.. Подс. А.С. носел бухалка, а подс. Н.Г. имал в ръката си вила. Още като дошли започнали да удрят тъжителя С.А. по главата, а подс.Т.Х. го хванал за дрехите в изправено положение и го ударил с глава в областта на лицето, челото, при което на тъжителя била пукната главата.” От така приетата фактическа обстановка не се установява да е налице непосредствена реакция от страна на подс.А.С. спрямо тъжителя. Същият се е отдалечил от мястото, изминало е известно време /неустановено по делото като продължителност/, след което той се е върнал при тъжителя придружен от останалите подсъдими. Едва при повторната им среща той, заедно с останалите подсъдими са нанесли удари на пострадалия. Неназначаването на комплексна съдебно- психологична и психиатрична експертиза на подс.А.С. представлява непълнота в доказателствата по делото и е довело до неправилно квалифициране на деянието на този подсъдим. Липсват мотиви в първоинстанционната присъда въз основа на кои доказателства по делото съдът приема, че подс.А.С. е действал в състояние на силно раздразнение. По отношение на този подсъдим е налице и друго допуснато нарушение- в диспозитива на присъдата е посочено, че същия е извършил деянието в съучастие с останалите подсъдими, но при изписването на нарушената правна норма липсва чл.20 ал.2 от НК.

Допуснато е и друго процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което е довело до нарушаване на правото на защита на подс.А.В.. Видно от материалите по делото подс.А. Г.В. е бил непълнолетен както към датата на деянието, така и по време на разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция. По делото не е назначена съдебно- психиатрична експертиза по отношение на този подсъдим, която да отговори на въпросите –1/ Могъл ли е подс.А.В. правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата по време на деянието, да ги запаметява и възпроизвежда в обясненията си по делото?; 2/ Могъл ли е подс.А.В. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си? Налице ли е лекомислие и увлечение при извършване на деянието?

Липсват мотиви към първоинстанционната присъда в гражданско осъдителната й част. Следва да се посочи, че по отношение на присъдения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2000лв., съдът се е позовал на „установената съдебна практика, на морала и справедливостта”. Искът за неимуществени вреди е уважен в пълния му размер, предявен от гражданския ищец. Следвало е съда да изложи подробни мотиви защо присъжда иска в пълния му размер – да обсъди причинените травматични увреждания на пострадалото лице, налагало ли се е лечение в медицинско заведение, причинена ли е временна нетрудоспособност на лицето, как това обстоятелство се е отразило на него и неговото семейство. Според въззивната инстанция е налице липса на мотиви в гражданско осъдителната част на присъдата, което е съществено процесуално нарушение.

На основание чл.189 ал.3 от НПК солидарно на подсъдимите са възложени разноските по делото, направени от гражданския ищец. Разпоредбата на чл.189 ал.3 изр.2 от НПК вменява задължение на съда да определи частта от разноските, която всеки от подсъдимите следва да заплати. Неправилно от първоинстанционния съд разноските на гражданския ищец са възложени солидарно на подсъдимите.

Въззивната инстанция намира, че от НПРС са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 предл.1 от НПК. Нарушенията са отстраними, поради което ШОС намира, че следва постановената присъда на НПРС да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция.

Поради изложеното съдът намира, че не следва да се произнася по същество на доводите, изложени от защитата.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 1 / 08.01.2014г. постановена по НЧХД № 427 / 2013г. по описа на Новопазарския районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на НПРС от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.