ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията
Румяна Райкова по ВЧНД № 71/2014г. на ШОС
Като член на съдебния състав по ВЧНД № 71/2014г. на ШОС, изразявам несъгласие с мнението на мнозинството по постановеното определение № 82/26.02.2014г. на ШОС, с което се прекратява производството образувано по частен протест от П.Т. – прокурор от П. РП и частна жалба от адв. И. В. от САК като защитник на подсъдимата С.Г. В. срещу протоколно определение от 13.01.2014г. постановено по НОХД №1759/2013г. по описа на Районен съд Шумен, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП - Попово за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Считам частния протест на П.Т. – прокурор от П. РП и частната жалба на адв. И. В. от САК като защитник на подсъдимата С.Г. В. срещу протоколно определение от 13.01.2014г. постановено по НОХД №1759/2013г. по описа на Районен съд Шумен, за допустими и смятам, че производството по тях не следва да се прекрати, а следва оплакванията в тях да се разгледат по същество.
Определението срещу което са подадени посочените протест и жалба е постановено в първото по делото заседание преди даване ход на делото и преди даване ход на съдебното следствие и поради това смятам, че ШРС правилно е посочил като основание в него чл.249 ал.2 от НПК във връзка с констатирани нарушения по чл.248 ал.2 т.3 от НПК. Макар и произнесено в съдебно заседание и от състав на съда, то е произнесено преди даване ход на делото при вземането на становищата на страните и преди въобще да става въпрос за даване на ход на съдебното следствие. Определенията по чл.288 от НПК се постановяват в различен етап от съдебния процес – в хода на съдебното следствие по делото. Законодателя е предвидил две процесуални възможности в хода на съдебното производство от първата инстанция за прекратяване на съдебното производство по делото при констатиране на основания по чл.248 ал.2 т.3 от НПК – от съдията-докладчик по чл.249 от НПК и от състава на съда – по чл.288 от НПК. Считам, че произнесеното определение при липсата на изрична възможност в чл.271 от НПК следва да се счита като постановено по чл.249 от НПК, тъй като именно тази законова разпоредба гарантира правото на защита на лицата в процеса, защото правото на жалба е един от основните начини за пълноценната реализация на правото на защита.
В този смисъл е особеното ми мнение в качеството ми на член на съдебния състав постановил определение № 82/26.02.2014г. по ВЧНД № 71/2014г. на ШОС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Р.Райкова/