Р Е Ш Е Н И Е № 15

гр.Шумен,14.ІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари 2014г. в състав

Окръжен съдия:Лидия Томова

и секретар:Д.А.,като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №461/2013г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана пред ШОС на 9.VІІІ.2011г. година от ищеца „Янис”-ООД гр.Шумен,ЕИК ...седалище и адрес на управление: гр.Шумен,ул.”...” №3,ап.10,съд.адрес:гр.Варна,бул.”...,№4,ет.2,ап.22, ,с предявени против „Еко Строй Груп”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...” № 26,ет.4,ап.7, обективно съединени искове ,от които първия- за заплащане на сумата 36308,94лв/тридесет и шест хиляди триста и осем лева и 94 стотинки/,представляваща главница-парично задължение по договор за изработка от 6.VІ.2012г.,работата по който е приета с протокол обр.19 от 29.VІ.2012г. и за която е съставена фактура № 000003238/29.VІ.2012г.,а втория иск- за заплащане на договорна неустойка в размер на 4538,62 лева/четири хиляди петстотин тридесет и осем лева и 62 стотинки/,за неизпълнение на задължение по същия договор.Претендира се и заплащане на законната лихва върху цялата сума по двата иска ,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане,както и присъждане на направените от ищеца деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответната страна, по реда и в срока на чл.367 от ГПК, в който се оспорва истинността на изнесените в исковата молба обстоятелства,както и основателността на исковите претенции.Оспорват се подписа на страна -възложител върху писмените доказателства,представени с исковата молба-Договор за изработка от 6.VІ.2012 година и Протокол образец 19 от 29.VІ.2012 година.Прави се искане за назначаване на съдебно-графична експертиза,която след представяне на сравнителни образци от подписа на управителя и представител на ответното дружество- Е.З.И.,с ЕГН ********** да отговори на въпроса дали подписите под двата горепосочени документа,както и във фактура № 03238 от 29.VІ.2012 година са положени от Е.З.И. .

С допълнителна искова молба от 8.Х.2013 г. ищецът се противопоставя на искането на ответната страна за назначаване на съдебно-графична експертиза,с довода,че обстоятелството кой точно е подписал посочените документи е ирелевантно за спора по делото,тъй като съществено значение имал само фактът,че липсва противопоставяне на действията на мнимия представител.Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която след проверка на счетоводната документация при ответника да отговори осчетоводена ли е процесната сделка при ответника,включена ли е тя във финансовия резултат на дружеството за съответния отчетен период и ползвал ли е ответникът право на данъчен кредит по процесната фактура.

С допълнителен отговор по допълнителната искова молба ответникът оспорва изложеното в допълнителната искова молба и представя други писмени доказателства-две квитанции за по 1750лв всяка една,първата от 5.VІ.2012г.,а втората,от 15.VІ.2012г.,издадени от „Интис”ООД-гр.Русе,както и фактура № 1000000028/19.ІV.2012г.

Поддържа исканията си за изслушване на съдебно-графическа експертиза.

Прави доказателствено искане за допускане до разпит на 6-ма свидетели,четирима работници и две служителки,за установяване на обстоятелства,изложени в допълнителния отговор.

С определение по чл.374 от ГПК,постановено на 29.ХІ.2013г.Окръжният съд приел всички представени от страните писмени доказателства,допуснал изслушването на заключения по ССЕ и СГЕ и оставил без уважение доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства за посочените обстоятелства.

След анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и на заключенията по ССЕ и СГЕ,съдът прие за установено следното:

Исковата молба отговаря на изискванията по чл.127ал.1 и чл.128 от ГПК във вр. с чл.378 от с.з,поради което е редовна.

Разгледана по същество ,исковата молба се явява частично основателна и доказана ,по следните фактически и правни съображения:

Предявените с исковата молба обективно съединени два иска са с правни основания по чл.266ал.1 от ЗЗД-първият иск,за заплащане на сумата 36308,94лв/тридесет и шест хиляди триста и осем лева и 94 стотинки/ -парично възнаграждение по договор за изработка, и с основание по чл.92 от ЗЗД-вторият иск,за заплащане на договорна неустойка в размер на 4538,62 лева/четири хиляди петстотин тридесет и осем лева и 62 стотинки/,за неизпълнение на задължение по същия договор.

Безспорно е по делото,че управител и представител на ответното ЕООД е лицето Е.З.И..Установи се по несъмнен начин от заключението по СГЕ,че последната не е подписвала за възложител процесният договор за изработка от 6.VІ.2012г.,както не е подписвала за възложител и процесния Протокол обр.19 от 29.VІ.2012г.,които два документа носят печата на ответното дружество под подписа за възложител.

Според заключението по ССЕ,неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, процесната данъчна фактура № 000003238 ,изд.на 29.VІ.2012г. от ищеца като изпълнител и отразяваща извършени СМР по договор и протокол обр.19 за сумата 30257,45лв без ДДС ,респ.36308,94 лв с ДДС,е осчетоводена по счетоводните регистри на ищцовото дружество,включена е в дневника за продажбите и в СД по ДДС с вх.№2700-1086352/13.VІІ.2012г. при същото дружество и по същата е начислен съответния ДДС.Сделката по тази фактура е отразена във финансовия резултат на ищцовото дружество.Същата фактура е осчетоводена и при ответното дружество,включена е в дневника за покупките и СД по ДДС № 2700-1086798 от 15.VІІV2012г.,по фактурата е ползвано право на приспадане на данъчен кредит и сделката по фактурата е отразена във финансовия резултат на ответното дружество.,като размерът на данъка е посочен с право на пълен данъчен кредит.

Фактура № 1000000028 от 19.ІV.2012г.,представена от ответната страна/л.27/за закупени от последната материали-ПВС,бетон,лайсни и арм.желязо от трето лице доставчик ,също е осчетоводена при ответника,включена е в неговия дневник за продажбите.Към датата на извършване на проверката от в.л. по ССе все още не е имало заплащане по нея,като фактурата не е анулирана и по нея няма изпратено кредитно известие.Материалите,описани в същата фактура,са заприходени по сметка”материали” при ответника,като първоначално същите материали са били получени в обект „СМР гара Ресен””.На 30.ІХ.2012г. е осчетоводено прехвърлянето им от обект „СМР гара Ресен” на обект „СМР часовникова кула гара Русе”/процесния обект/.Пак според счетоводните записвания ,така фактурираните материали са приети с приемно-предавателен протокол от 15.ІV.2012г. ,подписан за ответника от М.Г.Д.-техн.ръководител в ответното дружество на строителен обект с.Ресен.

От страна на ответното дружество не са предоставени на вещото лице по ССЕ други документи и счетоводни справки и извлечения,отразяващи осчетоводяване в счетоводството на ответника на разходи за изработка и монтаж на дограма от закупените дограма и стъклопакети,както и документи и счетоводни справки и извлечения,доказващи ответникът да разполага с технически средства за транспорт на дограма , стъклопакети и профили под формата на директни разходи,амортизационни отчисления за използвана техника и заплати за персонал,зает с изработката и монтажа на дограмата за процесния обект.

От представените от ответника платежни ведомости за заплати за м.юни 2012г.вещото лице по ССЕ установява,че за процесния обект”Гара Русе часовникова кула” са начислени трудови възнаграждения и осигуровки за едни технически ръководител строителство,един работник подови облицовки и настилки и един общ работник строителство на сгради.Изводът,който следва,е че ответникът в процесния период не е разполагал с персонал и кадри,които да произведат дограма от материалите,фактурирани по фактура № 1000000028 от 19.ІV.2012г.,както и да монтират такава дограма.

От проверката на в.л. по ССЕ при ищцовото дружество и от писмените доказателства по делото се установява,че в процесния момент и към момента на проверката това дружество е разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за производство и монтаж на дограма от закупените профили и стъклопакети.Установено е също така,че по счетоводни документи на ищеца е налице осчетоводяване на разходи за изработка и монтаж на дограма,амортизационни отчисления за използваната техника и заплати за персонал,зает с изработката и монтажа на дограмата и осигуровки за същия персонал.През периода,през който е издадена процесната фактура № 000003238/29.VІ.2012г,ищцовото дружество разполага с техническите средства,описани в констативно-съобразителната част на заключението,за транспорт на дограма и стъклопакети.

От представените от ответното дружество Договор от 23.V.2012г.,сключен между него като изпълнител ,от една страна и ДП”НКЖПИ”София,УДВГД Горна Оряховица,като възложител,от друга,е видно,че двете страни са се договорили да бъдат извършени СМР на обект”Подмяна дограма часовникова кула гара Русе пътническа”,със срок за изпълнение 60 календарни дни от датата на подписване на протокол образец №2 за откриване на строителна площадка.Общата сума на договорената цена с ДДС възлиза на 35775,57 лв,а без ДДС-29812,97 лева. Този договор е сключен 13 дни преди датата на оспорения в частта за подписа на възложител процесен договор от 6.VІ.2013 година,представен от ищеца, а разликата в договорените цени по двата договора е само 444/четиристотин четиридесет и четири/ лева.Предметът на двата договора е един и същ.В договора от 6.VІ.2013г. е посочено,че срокът за изпълнение на поръчката е според изискванията на възложителя,докато в договора от 23.V.2012г. е конкретизиран на 60 календарни дни,както беше посочено по-горе.Представеният като доказателство от ищеца протокол № 19 за изпълнени и приети СМР на процесния обект,с печат за възложител, принадлежащ на ответното дружество и подписан от неустановено лице,е от 29.VІ.2012 година,т.е.в рамките на договорения срок 60-дневен срок по договора от 23.V.2012г. Видно е при сравнение на двата договора-сключения на 23.V.2012г. между ответника като изпълнител ,от една страна и ДП”НКЖПИ”София,УДВГД Горна Оряховица,като възложител,от друга и оспорения договор от 6.VІ.2013г. сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител,че договорените за изпълнение СМР се припокриват по вид,количество и други параметри ,а също и по стойност.Това се отнася и за данните в приложения №1 и 2 към Договора от 23.V.2012г.,посочен по-горе,а именно -оферта относно обект”Подмяна дограма часовникова кула гара Русе Пътническа и протокол № 1 от 25.VІ.2012г. за завършени и подлежащи на заплащане СМР в същия обект и тези в оспорения от ответника по отношение на подписа за възложител Приемно-предавателен протокол за извършени СМР,обр.19 от 29.VІ.2012г. При това сравнение,преценено с оглед и във връзка с всички останали доказателства по делото и заключението на вещото лице по ССЕ,съдът приема за установено по несъмнен начин,че процесните СМР,възложени на ответника от ДП”НК ЖИ” по Договора за изработка от 23.V.2012 година,

са извършени/изпълнени/ от ищеца по делото,явяващ се подизпълнител на възложената по същия договор работа.

Не е установено плащане от ответното дружество по фактура №1000000028 от 19.ІV.2012г.,издадена от ”Масдек”ЕООД,както и анулиране на фактурата и/или наличие на кредитно известие.

Не са представени по делото доказателства,че ответникът се е противопоставил на извършента работа по процесния обект в процесния период,както и да е оспорил извършените в същия период и на с.обект СМР по качество,вид ,обем,срокове и пр.Няма също така доказателства/няма и твърдения и възражения в тази насока/,че ответникът е заплатил на ищеца процесните СМР.

При така установеното положение,съдът прави следните правни изводи:

По иска с основание по чл.266ал.1 от ЗЗД,за заплащане на сумата 36308,94лв/тридесет и шест хиляди триста и осем лева и 94 стотинки/ -парично възнаграждение по договор за изработка:

Съдът намира този иск за изцяло основателен и доказан,поради следното:

С предявения иск в размер на сумата 36308,94 лева ищецът претендира заплащане стойността на извършени от него СМР,възложени му от ответника ,т.е. касае се за предявени и оспорени права по договор за изработка. Двете спорещи страни по делото са търговци по см. на чл.1 от ТЗ и твърдяната процесна сделка е търговска по см. на чл.286 ал.І от ТЗ и чл.287 от с.з.Съгласно препращащата норма на чл.288 от ТЗ, правният режим за този вид сделки е уреден в общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки в ч.ІІІ,р.VІ от ТЗ, субсидиарно в общите разпоредби на ЗЗД за договорите и в специалните разпоредби на ЗЗД в чл.258-269 от ЗЗД,уреждащи договора за изработка.

По силата на приложимите за договора за изработка правни норми,този договор е консенсуален и неформален възмезден договор. За валидността на договора за изработка не е необходима писмена форма.Тази форма е необходима за доказване на договорните взаимоотношения,но не и за тяхната действителност,поради което те могат да бъдат установени с всички допустими доказателства и доказателствени средства.Начинът на договаряне в процесния случай е без значение, а същественото е да се установи съвпадане на насрещните воли на страните за извършването на определена работа,респ.постигането на определен резултат. Съгласно чл.301 от ТЗ,счита се,че търговецът потвърждава действията на друго лице,действало от негово име без представителна власт,ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия.В процесния случай,макар от положените подписи върху представените от ищеца договор за изработка от 6.VІ.2012г. и протокол,обр.19 от 29.VІ.2012 г. не може да се направи извод,че подписалите за „възложител” лица са били упълномощени от ответника да сключват писмения договор и да приемат извършените СМР,безспорно е,че ответникът е узнал за изпълнението на тези СМР и не се е противопоставил ,както и че е приел същите работи.В случая това знание се установява както от доказаните факти,че ответникът е вписал в счетоводните си регистри процесната фактура № 000003238/29.VІ.2012г.и тя е отразена във финансовия му резултат и по дневника на покупките и СД по ДДС на същото дружество,но и от обстоятелството ,че ответникът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит .Оттук се налага безспорният извод,че независимо от липсата на писмен договор и надлежно двустранно подписан приемно-предавателен протокол,ответникът в качеството си на възложител фактически е приел изпълнените от ищеца като изпълнител процесни СМР.

С оглед на гореизложеното,съдът намира ,че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,че са налице са валидно възникнали между страните неформални облигационни отношения по договор за изработка,с предмет процесните СМР.По този сключен между страните договор за изработка ищецът е изправна страна,тъй като в качеството си на изпълнител е извършил договорените СМР.Ето защо ответникът като възложител на поръчката дължи заплащане на нейната стойност,по силата на чл.266 от ЗЗД. Като не е изпълнил договорното си задължение да заплати възнаграждението за извършената и приета работа,ответникът се явява неизправен съконтрахент по процесния договор за изработка.Ето защо за ищеца е налице фактическото и правно основание да търси и получи от ответника дължимото възнаграждение за извършената работа,което е доказано за сумата в размер на 36308,94 лева,отразена по процесната данъчна фактура №000003238/29.VІ.2012г.,която сума е равна на исковата.При това положение искът с основание по чл. по чл.266ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен ,ведно със законовата лихва върху главницата,от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане.

По иска с основание по чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на 4538,62 лева/четири хиляди петстотин тридесет и осем лева и 62 стотинки/:

Съдът намира,че този иск е неоснователен и недоказан,поради следното:

Установи се по делото,че писменият договор за изработка от 6.VІ.2012 година не е подписан за „възложител”от управителя и представител на ответното дружество Е.И..Не се установи по делото подписът да е на надлежно овластено от с.дружество лице,като доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство лежи изцяло върху ищеца,представил договора .При това положение съдът намира,че след като така представеният писмен договор за изработка от 6.VІ.2012г.не е подписан по надлежен ред от ответната страна, липсва писмено изразена воля и съгласие от ответната страна по клаузите на същия договор,отнасящи се за предвидените в р.VІ,т.1-3 в същия договор санкции за неизпълнение под формата на неустойки и обезщетения. Казаното дотук не е в противоречие с изложеното по-горе досежно съществуващи договорни взаимоотношения между страните по делото,с предмет изработка/изпълнение /на процесните СМР.Фактическото възлагане на тези СМР от ответника , реалното им изпълнение от ищеца без противопоставяне на другата страна и фактическото им приемане от последната са доказан факт,което именно обуславя категоричния извод за реално съществуващи договорни взаимоотношения между същите страни по договор за изработка.Договорна неустойка обаче се дължи само при изрична договореност,каквато по делото не е доказана по никакъв начин.Неизпълнението от страна на ответника на договорното му задължение да заплати процесните СМР не води автоматично до задължението за заплащане на неустойка,ако страните не са договорили такава санкция за неизпълнение,или ако такава не се дължи на друго законово основание. Ето защо съдът намира,че искът за заплащане на неустойка е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния деловодни разноски,съответно на уважената част от исковите претенции,които разноски възлизат на 2923лв/две хиляди деветстотин двадесет и три лева/.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника „Еко Строй Груп”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.Шумен,ул.”...” № 26,ет.4,ап.7,да заплати на ищеца „Янис”-ООД гр.Шумен,ЕИК ...седалище и адрес на управление: гр.Шумен,ул.”...” №3,ап.10,съд.адрес:гр.Варна,бул.”...,№4,ет.2,ап.22,адв.Е.К. от ВАК,

сумата 36308,94лв/тридесет и шест хиляди триста и осем лева и 94 стотинки/,представляваща стойност на извършени от ищеца и незаплатени от ответника СМР на обект”Подмяна дограма часовниковата кула гара Русе пътническа”през 2012 година,по сключен между същите страни договор за изработка,които СМР са фактурирани с данъчна фактура №000003238/29.VІ.2012г.,както и да заплати на същия ищец законовата лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба-9.VІІІ.2013г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.92 от ЗЗД иск на същия ищец срещу същия ответник, за заплащане на договорна неустойка в размер на 4538,62 лева/четири хиляди петстотин тридесет и осем лева и 62 стотинки/,за неизпълнение на задължение по същия договор.

ОСЪЖДА същия ответник да заплати на същия ищец направените от последния деловодни разноски,съразмерно на уважениия иск,които възлизат на 2923/две хиляди деветстотин двадесет и три/лв.

Решението подлежи на апелативно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: