Р Е Ш Е Н И Е№11

гр.Ш.,5.ІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в окрито съдебно заседание на двадесет и осми януари 2014 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при участието на секретар С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 489 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на „Д.К.-57”ООД,ЕИК127570698,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.Ч. с. 22,бл.1,вх.1,ет.6,ап.17,представлявано от адв.С.И.,***-13,офис № 11,ЧАСТИЧНО срещу Решение № 614 от 11.VІІ.2013г. по гр.д. № 1875/2012г. на Ш.ския районен съд,както следва:

- В ЧАСТТА,с която жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство е осъден да заплати на ищците в първоинстанционното производство Х.С.М.,ЕГН **********,***,и А.А.М.,ЕГН **********,с адрес, с проц.представител:адв. Г.В.,САК,АД”В.,*** ,

- сумата 3285/три хиляди двеста осемдесет и пет/ лева-наемни вноски по Договор за наем на магазин от 10.VІ.2003г.,за периода м.януари 2009г. до м.февруари 2011г.,представляваща разликата над 5005 лв до пълния размер на присъдената сума от 8290 лева;

- В ЧАСТТА ,с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 881/осемстотин осемдесет и един/ лева-незаплатена такса смет,явяваща се разликата над 572,40лв до присъдения размер от 1453,40 лева;

- В ЧАСТТА,с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 568,50лв/петстотин шестдесет и осем лева и 50 стотинки/-обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от датата на падежа на всяка от месечните вноски/шесто число на месеца/ до 30.V.2012г.,с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД,която сума се явява разликата над 1271,10лв до 1839,60 лева.

При условие на ЕВЕНТУАЛНОСТ ,ако второинстанционният съд не приеме,че договорната наемна цена за процесния период е 450 лева и размерът на неплатения наем за периода м.І.2009г.-18.ІХ.2010г. е 5506/пет хиляди петстотин и шест/ лева/при наемна цена съгласно Анекс от 5.VІ.2008г.,обжалва първоинстанционното решение В ЧАСТТА за разликата общо над 7449,28 лева до 11583,06лв,както следва:

- за разликата над 5506 лв до 8290лв,представляваща дължими наемни вноски по Договор за наем на магазин от 10.VІ.2003г.;

- за разликата над 572,40лв до 1453,40 лв-неплатена такса смет;

- за разликата над 1370,88лв до 1839,60 лева,представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от датата на падежа на всяка от месечните вноски/шесто число намесеца/ до 30.V.2012г.,с правно основание по чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД.

Претендира и за присъждане на деловодните разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на решението по съображения , изложени в жалбата.Моли частично да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което предявените искове да бъдат отхвърлени за посочените в жалбата разлики.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемите по реда и в срока по чл.263ал.І от ГПК,с който оспорват въззивната жалба и молят да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение,по съображения,изложени в отговора.Молят да бъдат оставени без уважение новите доказателствени искания на жалбоподателя.

Направените от жалбоподателя нови доказателствени искания са оставени без уважение като преклудирани по чл.266ал.3 от ГПК,с определение на съда от 4.ХІІ.2013г.,постановено по реда на чл.267 от ГПК, както и поради и неснователност и недоказаност на оплакванията на жалбоподателя за допуснати от районния съд процесуални нарушения при събирането на доказателства,респ.за наличието на предпоставките по чл.266ал.3 от ГПК.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,възраженията на въззиваемите страни ,доводите и съображенията на страните,всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка,както и заключението по ССЕ,изслушана в първата съдебна инстанция,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция-ШРС е образувано по депозирана на 6.VІ.2012 година искова молба от ищците Х.С.М. и А.А.М.,с горните

данни,против ответника и жалбоподател в настоящото производство ”Д.К.-57 ” ООД-Ш.,с горните данни,с предявени обективно съединени искове,от които първият иск е главен,с основание по чл.232ал.2 от ЗЗД вр. с чл.228 и чл.79 от с.з.-за заплащане на сумата 9743,40 лева,включваща :незаплатена месечна наемна цена на сума 8290 лева и сумата 1453,40 лв-представляваща незаплатена такса смет ,по Договор за наем между страните от 10.VІ.203г., а вторият иск-аксесорен,с основание по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1839,66 лева-мораторна лихва върху главницата,считано от настъпване на падежа за всяко от задълженията на ответника към ищците,до 30.V.2012г.-датата на завеждзане на исковата молба.

Ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба по реда и в срока по чл.131 от ГПК .С влязло в сила определение № 4118 от 29.ХІ.2012г. по гр.д. № 1875/2012г.Ш.ският районен съд е оставил без уважение като неоснователна молбата на ответника „Д.К.-57”ООД-Ш. за възстановяване на срока за отговор по предявената срещу него искова молба,при което затази страна са настъпили последиците от неподаването на отговор, визирани в чл.133 от ГПК. В хода на производството,в т.ч. и пред въззивната инстанция,оспорва частично основателността и доказаността на предявените искове.

Дадената от районния съд правна квалификация на предявените искове е правилна.

След като правилно е отделил спорното от безспорното и разпределил доказателствената тежест между страните, районният съд е събрал всички допустими,необходими и относими доказателства,представени по делото. За пълното изясняване на спора е допуснал и изслушал заключение по ССЕ.Заключението е прието в съдебно заседание на 12.VІ.2013 г.,на което ответникът не се е явил и по което заключение той не е възразил и в писмен вид.

Внимателният,подробен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд е довел до пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото.От доказателствата по делото ,както и от заключението по ССЕ може да се направи категоричния извод,че изложените в исковата молба факти и обстоятелства отговарят на действителните фактически взаимоотношения между страните. Всички фактическите изводи на районния съд са обосновани и се споделят напълно от въззивната инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд в установителната част на решението му.

При направените обосновани и правилни фактически изводи районният съд правилно е приложил и материалния закон.Законосъобразно е прието от същия съд,че в процесния случай страните били в облигационни взаимоотношения,по силата на сключените между тях договори за отдаване под наем на процесния обект-магазин в гр.Ш..Безспорно е установена както договорената наемна цена за отделните периоди,посочени от ищците,така и наемните суми,незаплатени от ответника за срока на наемния договор.При определяне размера на незаплатените наемни вноски,а също и и на неплатената от ответника такса смет за процесния обект,районният съд се е позовал на неоспореното от страните и прието като обективно и компетентно дадено заключение по ССЕ.Законосъобразни са правните изводи на съда,че като не е заплатил изцяло дължимите вноски по наемния договор,ответникът се явява неизправна страна по същия договор,при което за ищците е налице фактическото и правно основание да търсят и получат от неизправния си съконтрахент изпълнение на задължението по договора да заплати дължимите наемни вноски,ведно с обезщетение за това неизпълнение в размер на мораторната лихва за забава.Законосъобразно,в съответствие с разпоредбата на чл.232,ал.2,предл.последно от ЗЗД е прието от райнния съд,че ответникът като наемател дължи на ищците наемодатели и разходите,свързани с ползването на вещта,каквито в случая се явяват дължимите суми за такса смет. Други правни изводи,различни от тези на районния съд,не могат да се направят,поради което те се споделят изцяло от въззивната съдебна инстанция.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че като е уважил като основателен и доказан предявения главен иск, районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.

Аксесорният иск по чл.86 от ЗЗД следва съдбата на главния иск, поради което също се явява основателен.В процесния случай той е доказан и по размер.Ето защо ,районният съд правилно е уважил същия иск като основателен и доказан.

Не са допуснати от районния съд нарушения на процесуалния или материалния закон,даващи основание за отмяна на обжалваното решение.Ето защо въззивната жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ,жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите направените от последните деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи на 1404 лв-заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614 от 11.VІІ.2013г. по гр.д. № 1875 за 2012 година на Ш.ския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Д.К. 57”ООД,ЕИК 127570698,седалище и адрес на управление:гр.Ш. ,ул.”Ч. с.”№ 22,бл.1,вх.1,ет.6,ап.17,съд.адрес: адв.С.И.,***-13,офис № 11,

да заплати на въззиваемите Х.С.М.,ЕГН **********,***,и А.А.М.,ЕГН **********,с адрес, с проц.представител:адв. Г.В.,САК,АД”В.,*** ,

направените деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 1404/хиляда четиристотин и четири/лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.