Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

град Шумен, 07.08.2014 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря С. М. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №669 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от К.М.М., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.18 – адв. Г.В. от ШАК против „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК-..., гр. София, р-н „...”, ул. „...” №.... В исковата молба се сочи, че ищецът К.М.М., ЕГН-********** е собственик на следния недвижим имот, намиращ се в с. Янково, общ. Смядово, обл. Шумен, местност „Ашлама Гечит”: МАСИВНА СГРАДА, дърводелска работилница, със застроена площ 278 кв. м., застроена в поземлен имот №024041, с площ от 6.140 дка, с начин на трайно ползване – „стопански двор”. Имотът бил застрахован от страна на ищеца със застрахователна полица №000.../2011 г. в ЗК „Уника” АД за период от 05.09.2011 г. до 04.09.2012 г., като застрахователната премия била изплатена предварително и изцяло. На 18.10.2011 г. настъпило застрахователно събитие – срутване на част от сградата, за което застрахователя е бил уведомен на 19.10.2011 г. Въпреки това от страна на последния не били предприети действия. Застрахованото лице на 25.11.2011 г. изпратил ново уведомление. В тази връзка застрахователят изпратил за оглед експерт-инженер М. който извършил оглед на сградата. Но отново не били предприети действия по изплащане на застрахователно обезщетение. На 29.02.2012 г. ищецът отново депозирал искане пред застрахователя. Това бездействие на застрахователя принудило ищеца да инициира производство по реда на чл.207 от ГПК – за обезпечаване на доказателства във връзка с евентуален бъдещ иск срещу застрахователя. В тази връзка било образувано гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС. Приетата по делото СТЕ определя щетата върху сградата като тотална и определя сумата от 106 900 лв. като възстановителна стойност. СТЕ сочи, че причината за щетата е прерязването на 12 бр. стоманени обтегача. Едва след провеждане на производството по посоченото гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС на ищеца станало известно, че застрахователят е изразил становището си по щетата в писмо с изх. №3464/29.11.2011 г., като твърди, че в посоченото писмо се сочи като основна причина за щетата недоброто състояние на сградата. Твърди, че в противоречие на това са установените и с други доказателства данни, че покривното покритие на сградата е било изцяло подменено при ремонт една година по-рано – т.е., че сградата е била поддържана с необходимата грижа. Освен това твърди, че застраховката е сключена след оглед на сградата от страна на застрахователят само месец преди застрахователното събитие като застрахователната стойност вписана в застрахователната полица е 120 000 лв.

С оглед на изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 106 900 лв. – частичен иск от 120 000 лв. – дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 22 181.89 лв. за периода от 04.10.2011 г. – 11.11.2013 г., както и законната лихва дължима върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Моли да бъдат присъдени на ищеца и направените деловодни разноски в настоящото производство, както и в производството за обезпечаване на доказателства по гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС.

От страна на ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София е депозиран писмен отговор. В него е направено искане за прекратяване на производството пред ШОС и изпращане на делото по подсъдност на СГС. Твърди се, че в случая не е приложима нормата на чл.113 от ГПК, а местната подсъдност следва да бъде определена съобразно с нормата на чл. 105 от ГПК – по седалището на ответника. Изложени са подробни мотиви за неприложимостта на чл.113 от ГПК в настоящия казус. Направено е и искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на наказателното производство по ДП №...2012 г. на РПУ Велики Преслав. Твърди освен това, че производството по тази прокурорска преписка е спряно. Сочи, че установяването на субекта на деянието е от особена важност за решаване на казуса. По съществото на правния спор ответника твърди, че процесната сграда не е била поддържана в добро състояние. Дълги години не са били полагани грижи за нея и това е причина за пропадането довело до деформиране на стените на сградата. Намира, че това е задължение на застрахованото лице, което е предвидено в чл.6.1 от ОУ, поради което застрахователят не дължи обезщетение.

По делото е депозирана и допълнителна искова молба на основание чл.372, ал.1 от ГПК от страна на ищеца К.М.М., ЕГН-**********. В нея се сочи, че е неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, като се сочи многобройна практика на ВКС в обратен смисъл. Оспорва твърдението, че сградата не е била в добро техническо състояние. Твърди, че покрива е бил скоро ремонтиран, а назначената по гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС СТЕ е установила, че щетата е настъпила поради вмешателство – изрязване на стоманено бетонните обтегачи на конструкцията. Сочи, че искането за спиране на производството до приключване на воденото наказателно производство, което е както сочи ищеца срещу неизвестен извършител, е неоснователно, тъй като съмнението за авторството не е достатъчно, за да бъде отказано изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва твърденията на ответника, че в производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 и сл. от ГПК са допуснати нарушения. Твърди, че в това производство са били проведени две съдебни заседания, на които е можел да присъства представител на ответника и съответно да направи своите доказателствени искания, но това не е било сторено.

Депозиран е и отговор на допълнителната искова молба, като в него се преповтарят част от твърденията залегнали в отговора на исковата молба относно подсъдността на спора и относно недоброто състояние на сградата. Твърди се, че договорът за застраховка на сградата е сключен от застрахователен посредник – „Ивкони” ЕООД. С оглед на това моли да бъде привлечено дружеството като помагач на страната на ответника на основание чл.219 от ГПК. Поддържа доказателствените си искания по първоначалния отговор, както и навежда твърдения за процесуални нарушения допуснати в производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 от ГПК. Поддържа искането си за спиране на производството.

С определението си по чл.140 от ГПК съдът е отказал да конституира трето лице помагач, като определението е потвърдено от АС – Варна. Със същото определение съдът е приел, че спорът му е подсъден и не е прекратил производството.

Ищецът редовно призован се явява лично и с адв. С.Т. от ШАК, преупълномощена. Поддържа записаното в исковата молба сочи, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 106 900 лв. като застрахователно обезщетение. Твърди, че сградата е била в добро състояние. Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на ИМ не се явява представител на ответника. От страна на дружеството е постъпила молба, в която се моли ход да бъде даден в отсъствие на представител на ответника, като ако съдът изнесе делото за решаване да бъде отхвърлен искът изцяло като на ответника бъдат присъдени направените разноски по делото.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №..../2007 г. на служба по вписванията при ВПРС е видно, че сградата, представляваща МАСИВНА СГРАДА, представляваща дърводелска работилница (плодохранилище) със застроена площ от 300 кв. м. по документ за собственост и 278 кв. м. по скица, попадаща в поземлен имот №024041 с площ от 6.140 дка, намиращ се в землището на с. Янково , общ. Смядово, обл. Шумен в местността „Ашлама гечит” е придобита от И.В.М., ЕГН-********** на 19.07.2001 г. съобразно препис извлечение по акт за смърт се установява, че лицето е починало на 16.08.2008 г., а съгласно удостоверение за наследници №3903/05.09.2008 г. на Община Шумен единствен наследник на И.В.М., ЕГН-********** е ищеца в производството К.М.М.. С оглед тези факти съдът приема, че ищецът е собственик на процесната сграда, което всъщност не е спорно между страните. По силата на Застрахователна полица „Бизнес план компакт” №... на ЗК „Уника” АД се установява, че процесният недвижим имот е бил застрахован при дружеството ответник за периода от 05.09.2011 г. до 04.09.2011 г., а самият договор е сключен на 02.09.2011 г. определената в него застрахователна сума е в размер на 120 000 лв. и отговаря на пакет „престиж”, съобразно със специалните условия за застраховане на имущество „Бизнес план компакт”. Цялата дължима застрахователна премия е заплатена от собственика на имота при сключване на договора. На 09.10.2011 г. при застрахователят е постъпило уведомление за настъпила вреда №... подписано от ищеца в производстото, в което е посочено, че е паднала покривната конструкция на сградата като стените са отворени 1 м. навън. Посочено е, че не е известна причина за събитието, както и не са налице свидетели и известни виновни лица. На 28.11.2011 при застрахователят е входирано писмо от ищеца, в което се сочи, че последният многократно е контактувал с ответното застрахователно дружество, но не му е дадено обяснение как да се погрижи за сградата, както и какъв е размерът на щетите по нея. Сочи се, че след първия оглед застрахователят е посочил, че трябва ад ес направи втори, но той все още не бил извършен

Представено е и друго последващо писмо от ищеца от 27.02.2012 г. до застрахователното дружество, което носи макар и неясен печат на застрахователят (в горния десен ъгъл) както и вх. №1/29.02.2012 г. В него е записано, че независимо от писмата на лицето застрахователят не е предприел никакви действия. От ответното застрахователно дружество е представена вътрешната документация относно щетата. Налице е изготвен Констативен протокол от 01.11.2011 г., от който е видно, че по сведение на застрахования в резултат на буря пада покривната конструкция на сградата. Като на края в същата графа озаглавена „описание на видимите вреди” е записано, че липсват врати и прозорци на сградата, което е допринесло за настъпилите щети, поради напъна на вятъра. По смисъла на експертна оценка, изготвена за нуждите на дружеството справедливата пазарна стойност на СМР, респективно на възникналата щета са 11 188.85 лв.

В рамките на протекло преди завеждането на настоящото дело производство по реда а чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства, образувано като гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС са били назначени СТЕ-зи, които установяват причините за повреждането на сградата, както и размера на сумите за възстановяване на същата в предишният и вид – възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 от ГПК. съобразно експертизите се установява, че щетата представлява частично (на 158 кв. м.) пропадане на покрива на сградата станало на 18.10.2011 г., вследствие на което са деформирани и стените, вследствие на което сградата е негодна за обитание и е самосрутваща се. С оглед на това щетата е определена от вещото лице като тотална. Като причина за щетата е посочено прерязването на обтегачи, които крепят покривната конструкция. Първата СТЕ препраща към приложено по делото по чл.207 от ГПК конструктивно становище, което сочи, че в сградата липсват хоризонтални носещи елементи – плоча или греди, като тяхната роля се изпълнява от стоманени обтегачи разположени между колоните и захванати в най-горната греда. В обстоятелствената част от СТЕ се установява, че те са били общо 15, като три били налице, а дванадесет липсвали. Сочи се, че обтегачите били прерязани. В приетата по посоченото дело допълнителна СТЕ се сочи, че за пълното възстановяване на щетата ще е необходима сума в размер на 106 900 лв.

В рамките на настоящото производство са разпитани и двама свидетели – М.А.С. и Г.И.Й.. И двамата са работили като работници на обекти находящи се в близост до процесната сграда. И двамата са единодушни, че след ремонта на покрива сградата е била в добро състояние, не е имала конструктивни нарушения, а според свидетелят С. той самият влизал да чисти сградата от вътре. Свидетелите потвърждават състоянието на сградата след увредата – пропаднал покрив и наклонени стени. Доколкото показанията на свидетелите са в унисон с останалият доказателствен материал съдът ги кредитира напълно.

Съдът не приема оспорванията направени от ответника, че посочените и приети в нарочно производство СТЕ са неточни или неверни. Същите са приети по изискуемият в закона ред и не са били оспорени от ответника в настоящото производство. Гаранциите за достоверност и законосъобразност на едно доказателство събрано по реда на чл.207 от ГПК са в самият закон. Страната може да заема становище във връзка с исканите доказателства – чл.208, ал.2 от ГПК, може също така сама да попълва доказателственият материал – чл.208, ал.4 от ГПК. С оглед посочените норми ответникът е имал възможност да участва в събирането на посочените доказателства и да попълва производството с доказателства, които обслужват и неговата теза. Ответникът е бил редовно уведомен за производството по чл.207 от ГПК, но не е присъствал на никое от двете проведени заседания. По делото за първото съдебно заседание е представена молба за отлагане на делото, тъй като дружеството е имало друго дело по същото време в гр. Стара загора. Съдът не намира това обстоятелство за извинително. Видно е че за делото е упълномощен един юрисконсулт. Дори да се предположи, че дружеството има само един юрисконсулт, който се явява по дела, няма пречка по делото да се яви управителят или друго упълномощено лице – напр. адвокат. Това явно не е направено. ВПРС правилно не е отложил делото. Становище е можело да бъде заявено и с молба, но в молбата предоставена на съда се иска единствено отлагане за друга дата. Твърди се също и че не им е била връчвана експертизата. Видно е, че последната е била депозирана пред съда десет дни преди заседанието. Ето защо не е имало пречка страната да се снабди с нея и на дата преди заседанието, ако е имала желание за това. В този смисъл събирането на експертизите в производството по чл.207 от ГПК не страда от никой от пороците твърдени от ответника и снабдява настоящото производство с относим доказателствен материал. Ето защо искането на ответника за повторна експертиза в настоящото производство е оставено без уважение. Без уважение е оставено и искането за разпит на свидетелите посочени от ответника за факти и обстоятелства, които са обхванати от експертизата. Видно е също така, че единият експерт – М. който е посетил обекта в качеството си на изпълнител на оценка за дружеството по образуваната преписка и поискан от дружеството за свидетел в настоящото производство, всъщност е изготвил и експертизата в рамките на производството по чл.207 от ГПК. Посоченото лице едва ли би променило експертното си становище и би дало различни данни като свидетел.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: в настоящото производство съдът е сезиран с иск за заплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.208, ал.3 от КЗ по договор за имуществена застраховка след настъпило застрахователно събитие. Налице е и иск за мораторна лихва с основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доказани са фактите, че ответното дружество е застраховател по застраховка на имущество на процесната (описана по-горе) сграда. Доказано е, че същата е злоумишлено разрушена посредством на поддържащите покривната конструкция обтегачи, тъй като изрично е установено, че същите са били изрязани. Подобен риск е поет от застрахователят по силата на обстоятелството, че застраховката е сключена при условията на застрахователен пакет „престиж”, който предвижда и покриване на риск от злоумишлени действия на трети лица и вандализъм. Не се подкрепя твърдението, че това е извършено от страна на собственика на сградата. Доколкото за ищеца би било невъзможно да установи отрицателният факт, че не той е извършил действията по изрязване на обтегачите – тези факти и обстоятелства са в доказателствената тежест на дружеството ответник. Тъй като последното не е представило подобни доказателства следва да се приеме, че твърдението е недоказано и извършители са неизвестни трети лица или лице. Ето защо застрахователят носи отговорността за възстановяване на щетата. Доказано е, че е налице тотална щета и дължимата сума е равна на стойността за цялостно възстановяване на сградата. Определената от експерта сума за това е 106 900 лв. и тъй като няма доказателства застрахователят да е заплатил каквато и да е сума на собственика на застрахованото имущество, то следва да бъде присъдена посочената сума.

Основателна е и претенцията за мораторни лихви от датата на изпадане в забава на застрахователят – 04.11.2011 г. – 15 дни след уведомяването – чл.208, ал.1, изр.2 от Кодекса на застраховането до поисканата дата – 11.11.2013 г., но не по-късно от датата на завеждане на настоящото производство – 13.11.2013 г., която точно съвпада с претенцията на ищеца – 22 181.89 лв. (изчислена от съда с програмен продукт).

Освен горепосочените суми за главница и лихви ответника следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху сумите за главница от датата на завеждане на иска до окончателно заплащане на дължимите като главница суми.

На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски, както и тези в производството по реда на чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства или сумата от 10 788.28 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК-..., гр. София, р-н „...”, ул. „...” №... да заплати на К.М.М., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.18 – адв. Г.В. от ШАК сумата от 129 081.89 лв. (сто двадесет и девет хиляди осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), от които сумата 106 900 (сто и шест хиляди и деветстотин) лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена чрез Застрахователна полица „Бизнес план компакт” №... на ЗК „Уника” АД за периода от 05.09.2011 г. до 04.09.2011 г. по отношение на следната сграда МАСИВНА СГРАДА, представляваща дърводелска работилница (плодохранилище) със застроена площ от 300 кв. м. по документ за собственост и 278 кв. м. по скица, попадаща в поземлен имот №024041 с площ от 6.140 дка, намиращ се в землището на с. Янково , общ. Смядово, обл. Шумен в местността „Ашлама гечит”, по настъпило на 18.10.2011 г., представляващо пропадане на покривната конструкция на сградата – в размер на 158 кв. м., поради злоумишлено изрязване на обтегачи, държащи покрива, както и сумата от 22 181.89 лв. (двадесет и два хиляди сто осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи дължими мораторни лихви върху така посочените суми за главници дължими за периода от 04.11.2011 г. до 11.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите за главници, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК-..., гр. София да заплати на К.М.М.,*** и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, както и производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК - гр. д. №217/2012 г. по описа на ВПРС в размер на 10 788.28 лв. (десет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: