Р Е Ш Е Н И Е№22

гр. Шумен, 28.02.2014 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиридесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар С.М., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 744 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 794 от 23.10.2013 г., постановено по г. д. № 1177 по описа на Шуменския районен съд за 2013 г., първоинстанционният право Б. Ж. Л. М. раздавателен орган е осъдил “Българска телекомуникационна компания” АД , ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Ц. ш., № 115И, представлявано от изп. директор Б. Ж.Л. М. да заплати на Х.Г.Н., ЕГН **********,*** сумата в размер на 149.90 лв., представляваща заплатена цена, по развален от ищеца договор за покупко-продажба на мобилен телефон NOKIA X3, сключен между страните на 20.04.2010 г., поради неудовлетвореност от рекламацията, на основа- ние чл.114, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, ал.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и сумата от 50.00 лв., представляваща направените от Х.Г.Н. деловодни разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно от фактическа и правна страна. Районният съд е въприел непълна и неправилна фактическа обстановка. Погрешно е прието от ШРС, че в случая е приложима разпоредбата на чл.108 от ЗЗП. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ШРС и да постанови решение, с което да от- хвърли предявения от Х.Г.Н. иск, като неоснователен.

В срока посочен в чл.263, ал.1 от ГПК, Х.Г.Н. е подал от- говор на депозираната от “Българска телекомуникационна компания” АД въззивна жалба. В отговора е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивният съд да я остави без уважение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Х.Г.Н., в която твърди, че на 20.04.2010 г. е закупил от ответното дружество мобилен телефон модел NOKIA X3.По време на гаранционния срок апарата е дефектирал и ищецът е направил рекламация на закупената стока. Ответникът е отказал ремонт с твърдението, че дефекта е настъпил вследствие намокряне на телефона, поради което гаранцията е отпаднала, предвид наличието на следи от течност по платката на апарата. Ищецът счита сключения на 20.04.2010 г. договор за развален и моли “Българска телекомуникационна компания” АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 149.90 лв., представляваща заплатената от него цена за мобилен телефон модел NOKIA X3.

Ответното дружество в представения отговор, по чл. 131 от ГПК оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на сключен договор за продажба между него и ищеца, въз основа на който последния е закупил посочения в исковата молба мобилен телефон. Но счита, че към момента на сключването на договора мобилния телефон е бил изправен, а недостатъкът е настъпил вследствие неправилна употреба на телефона от ищеца, довело до намокрянето на апарата, което е установено при отварянето му.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства - касов бон от 20.04.2010 г. и гаранционна карта от 26.04.2010 г., безспорно се установява, че между тях на 20.04.2010 г. е сключен договор за продажба на мобилен телефон NOKIA X3, със сериен № 359367033269572 за сумата от 149.90 лв. в гаранционната карта изрично е посочено, че гаранцията се отнася единствено до производствени дефекти, но не и до повреди, причинени от неправилна употреба на апарата.

От сервизна поръчка № 209522 от 02.02.2012 г. е видно, че ищецът е предявил рекламация пред ответника за проявен дефект на мобилния телефон. В сервизната поръчка е посочено, че камерата на телефона не работи. Изрично е посочено също така и обстоятелството, че по телефона няма видими следи от неправилна употреба. От протокол за отказ от гаранция № 6617/07.02.2012 г., се установява, че причина за отказаното от страна на ответника гаранционно обслужване е констатираното наличие на следи от течност по платката на телефона.

От приложените по делото Жалба до комисия за защита на потребителите с вх. № В-03-731/17.02.2012 г., писмо с изх. № В-03-731/06.03.2012 г., Решение № 605 от 08.11.2012 г. по АХД № 1033/2012 г. на ШРС и Решение № 59 от 28.02.2013 г. по КАНД № 522/2012 г. на ШАС се установява, че ответникът е бил санкциониран по реда предвиден в глава единадесета от ЗПП, поради отказа му да уважи рекламацията на ищеца. Независимо от изхода на производството ответникът отново, с писмо от 16.04.2013, в отговор на отправената от ищеца молба от 08.04.3013 г. е отказал да удовлетвори рекламацията и да му възстанови заплатената за телефона сума в размер на 149.90 лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от Х.Г.Н. иск с правно основание чл.114, ал.1, т.1 във вр. с чл.113, ал.1 от ЗПП е допустим, а разгледан по същество е основателен, поради следите съображения:

Ищецът е “потребител”, а ответникът “търговец” по смисъла на §13, т.1 и т.2 от ДР на ЗПП. В конкретния случай процесния мобилен телефон NOKIA X3 е “потребителска стока”, по смисъла на чл.104, ал.3 от ЗПП, която не е съответствала на договора за продажба, предвид разпоредбата на чл.106 от ЗПП. В конкретния случай, предвид дефекта на стоката изразяващ се в невъзможността на ищеца да използва камарата на мобилния телефон, следва да се приеме, че несъответствието е значително.

Съгласно чл.113, ал.1 от ЗПП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Налице е дефект, който възпрепятства потребителя да си служи пълноценно със закупената от него стока, съобразно предназначението й. В случая, предвид момента в който е направена рекламацията – близо две години след закупуване на стоката, е неприложима презумпцията по чл.108 от ЗПП.

Спорният момент е вследствие на какво е възникнал този дефект. Тезата на ответника, че причината за дефекта на стоката, е безспорно установена е необоснована. Към момента на първоначално направената от ищеца рекламация на 02.02. 2010 г. е констатирано, че няма видими следи от неправилна употреба. Ответникът е обосновал отказа си да уважи рекламацията с наличието на следи от течност по плаката. Действително по делото са представени снимки, но от тях не може да се направи заключение, че действително е налице намокряне на плаката, вследствие на което се е получил дефекта пречещ веща да се използва пълноценно, съобразно предназначението й. Направената от сервиза констатация, съдържаща се в протокола за отказ от гаранция не може да се приеме от съда в настоящия му състав, за извод направен в резултат на независим стоков контрол. Не са налице и доказателства, че дефектът е възникнал, поради неправилна употреба от страна на ищеца или трето лице. Следва да се посочи на ответника, че в негова, а не на ищеца тежест е да докаже тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици – чл.154 от ГПК. в този смисъл са били и указанията дадени от първоинстанционният съд с доклада по чл.146 от ГПК..

Съгласно чл.114, ал.1, т.1 от ЗПП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решава- нето на рекламацията по чл.113 от ЗПП той има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от него сума. В конкретния случай са налице всички предпоставки за прилагане на разпоредбата, включително и посочената в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Изложените в тази насока от първата инстанция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на ШРС са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона и утвърдената съдебна практика, поради което въззивния съд препраща към тях, съгл. чл.272 от ГПК.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При постановяване на решението си Шуменският районен съд е съоб- разил всички ангажирани и относими по спора доказателства, същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, правилно е и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и съгл. чл.78, ал.1 от ГПК, “Българска телекомуникационна компания” АД следва да заплати на Х.Г.Н. сумата от 100.00 лв., представляващи направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 794 от 23.10.2013 г., постановено по г. д. № 1177 от 2013 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда “Българска телекомуникационна компания” АД , ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Ц. ш., № 115И, представлявано от изп. директор Б. Ж.Л. М. да заплати на Х.Г.Н., ЕГН **********,*** сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.