Р Е Ш Е Н И Е№745

град Ш., 28.02.2014 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Свилен Станчев

2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №745 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №811/28.10.2013 г. постановено по гр. д. №1287/2013 г. по описа на Ш.ски РС е било признато за установено, „Б. с. е.” ЕООД, ЕИК-......... гр. Ш., ул. „М.” 022, вх.2, ет.5, ап.34, представлявано от управителя В. И. И. дължи на „Т. – Ш.” ЕАД, ЕИК-127029454, гр. Ш., ул. „С. №62А, представлявано от П. Г. П. сумата от 1 728.96 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.03.2013 г. до окончателно изплащане на дължимите като главница суми, представляващи главница по фактура №5231/30.09.2011 г. за начислени като изравнителна сметка 14.371 МВтч за сезан 2010 – 2011 г.за консумирана топлинна енергия за обект в гр. Ш., бул. „С. В.” №69, вх.1, както и 248.35 лв. – мораторна лихва върху посочените суми за главница за периода от 01.11.2011 г. до 28.03.2013 г., за които задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение №475/01.04.2013 г. по ч. гр. д. №891/2013 г. по описа на ШРС. „Б. с. е.” ЕООД е било осъдена да заплати на „Т. – Ш.” ЕАД сумата от 533.64 лв., представляваща направените от последното разноски за водене на първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Б. с. е.” ЕООД. Представителя на дружеството излага в бланкетна въззивна жалба, че не е доволен от така постановеното решение, като намира същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено.

В законовия срок от страна на ищеца в първоинстанционното производство „Т. – Ш.” ЕАД е постъпил отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че не е изпълнено изискването на чл.260, т.3 от ГПК, тъй като в жалбата не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Въпреки това се излага становище, че е установено по делото наличието на договорни отношения между страните като топлофикационното дружество е доставило съответни количества топлоенергия на жалбоподателя, които след изравняването на дължимите суми за сезон 2010-2011 г. са били отразени във фактура №5231/30.09.2011 г., която не само е отразена в счетоводствата на двете дружества, но и дружеството ползвател на топлоенергия е ползвало данъчен кредит въз основа на нея. Сочи също така, че в първоинстанционното производство е приета експертиза, която установява посоченото. Намира, че няма предпоставки за отмяна на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени сторените от въззиваемия разноски, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 775.92 лв.

В съдебно заседание страните не изпращат представители и не заемат становище по жалбата.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Не соченото в жалбата на твърдение в какво конкретно се състои порочността на решението макар и да е посочено в чл.260, т.3 от ГПК като задължителен реквизит на жалбата не води със себе си до нередовност на жалбата – Определение №707/16.12.2009 г. по ч. гр .д. №707/2009 г., ІV ГО на ВКС. От друга страна съобразно с постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г., IV ГО на ВКС „Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение.”

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

При запознаване с материалите по делото съдът констатира следното от фактическа страна: на 29.03.2013 г. пред ШРС от страна на „Т. – Ш.” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против „Б. с. е.” ЕООД за сумата от 1728.96 лв. главница за незаплатени суми за доставена, но незаплатена топлоенергия за жилище, намиращо се в гр. Ш., бул. „С. В.” №69, вх.1, за които е издадена фактура №5231/30.09.2011 г., сумата от 248.35 лв. мораторна лихва от 01.11.2011 г. до 28.03.2013 г., както и законната лихва от 29.03.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Претендират се и 298.19 лв. разноски. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. №891/2013 г. по описа на ШРС, по което е издадена заповед №475/01.04.2013 г., с която са уважени изцяло изложените в заявлението претенции. Длъжника в дадение от закона двуседмичен срок – на 12.04.2013 г. е депозирал пред съда възражение по реда ан чл.414 от ГПК, с което е оспорил заповедта. В следствие на това „Т. – Ш.” ЕАД в законния месечен срок е предявила претенциите си в исково производство – гр. д. №1287/2013 г. по описа на ШРС.

В рамките на първоинстанционното производство с оглед заключението на назначената СТЕ се установява, че към етажната собственост намираща се в гр. Ш., бул. „С. В.” №69 за отоплителен сезон 2010/2011 г. е имало топлоподаване. Била е спазена методиката за дялово разпределение на фирмата за топлинно счетоводство. Сумите в приложената от ищеца справка съответстват на данните подадени от фирмата за дялово разпределение. Дължимата за главнвица сума възлиза на 1728.96 лв. с ДДС като към посочения отчетен период титуляр на партидата за посочения имот е бил именно ответника и въззивник в производството „Б. с. е.” ЕООД. По делото е приета и ССЕ, която установява, че фактура №5231/30.09.2011 г., която е издадена за оформяне на посоченото задължение на стойност от 1728.96 лв. с ДДС е отразена в счетоводствата на двете дружества и няма данни задължението да е било погасено. Посочено е, че дължимата лихва върху тази сума за периода от 30.10.2011 г. до и няма данни задължението да е било погасено. Посочено е, че дължимата лихва върху тази сума за периода от 30.10.2011 г. до 29.03.2013 г. е 251.45 лв.

С оглед на приетото от фактическа страна, както и предвид посоченото по-горе решение №764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г., IV ГО на ВКС съдът, позовавайки се на чл.272 от ГПК напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях. Напълно установено е консумирането на посочената топлоенергия, както и качеството на въззивника като потребител на такава. Установява се, че приемайки посочената фактура и включвайки я в счетоводството си като редовен документ по извършени доставки въззивника е приел, че се счита задължен с посочените суми. Ответника не е доказал плащане. С оглед на изложеното първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такива следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде осъден въззивника да заплати направените от въззиваемия разноски във въззивното производство. Същите са само за юрисконсултско възнаграждение, които предвид нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения са 258.64 лв., а не както са претендирани от въззиваемия 775.92 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №811/28.10.2013 г. постановено по гр. д. №1287/2013 г. по описа на ШРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Б. с. е.” ЕООД, ЕИК-......... гр. Ш., ул. „М.” 022, вх.2, ет.5, ап.34, представлявано от управителя В. И. И. да заплати на „Т. – Ш.” ЕАД, ЕИК-127029454, гр. Ш., ул. „С. №62А, представлявано от П. Г. П. сумата от 258.64 лв. (двеста петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляващи разноски на дружеството за водене на производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.