Р Е Ш Е Н И Е № 98

Гр.Шумен 18.08.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от Свилен Станчев В. търг. дело № 292 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен срещу решение № 216 от 26.03.2014 г. по гр. дело № 2318/2013 г. на Шуменския районен съд. С обжалваното решение районният съд в установително производство по чл. 422 от ГПК признал за установено съществуването на вземания на ищеца “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево срещу ответника “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен в размер 23 000 лева, получена на неосъществено правно основание сума, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 1100 лева разноски по ЧГрД № 1821/2013 г. на ШРС. С решението районният съд е отхвърлил направеното от ответника в първата инстанция възражение за прихващане с претендирани вземания срещу ищеца: вземане в размер на 24 900 лева, произтичащо от претърпяна загуба от неизпълнение на договор за доставка на материали, машини и съоръжения за фотоволтаична електроцентрала, и вземане в размер на 117 670,32 лева неустойка по същия договор.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за недопустимост на решението и прави искане за неговото обезсилване, поради произнасяне на районния съд по непредявен иск. При условията на евентуалност моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и вместо това да отхвърли предявените искове като неоснователни, а ако не уважи това искане, за отхвърли исковете като погасени чрез прихващане.

Въззиваемата страна “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево чрез процесуалния си представител адв. Ч., в писмена защита оспорва жалбата. Развива съображения за допустимост на решението и за неговата правилност като краен резултат.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на представителя на жалбоподателя за произнасяне на районния съд по непредявен иск. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1821/2013 г. в частта “Обстоятелства, от които произтича вземането” ищецът е формулирал две фактически обстоятелства, на които е обосновал претенцията си, по същество възпроизведени впоследствие в обстоятелствената част на исковата молба: получена сума от 23 000 лева при неосъществено основание – непородено действие на сключен договор поради липса на финансиране и липса на авансово плащане, и твърдяно обстоятелство, че сумата е била платена, след прекратяване на договора. Второто обстоятелство също обуславя твърдение за неосъществено основание, тъй като според ищеца договорът е бил прекратен, преди да породи действието си. С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по предявения иск, като е признал за установено, че в полза на ищеца “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево срещу ответника “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен съществува вземане в размер на 23 000 лева, получена на неосъществено (а не “отпаднало”, както погрешно е цитирано във въззивната жалба) основание сума, и 1100 лева разноски по заповедното производство. Допустимо районният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Тях, както и дължимите лихви, съдът е отграничил от исковата претенция, в съответствие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС (Опр. 417-2011-І т.о.).

Като разгледа спора по същество, Шуменският окръжен съд съобрази следното:

Между страните бил сключен договор от 07.11.2011 г. за доставка от ответника “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен на ищеца “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево на материали, машини и съоръжения за фотоволтаична централа. В чл. 10 ал. 1 от договора предвиждат при условията на алтернативност две отлагателни условия за пораждане действие на договора: подписване от купувача – ищец в настоящото производство, на договор за финансиране на проекта по мярка 311 с управляващия орган на Програмата за развитие на селски райони за периода 2007-2013 г.; или извършване на авансовото плащане, което от двете събития настъпи по-рано. Не се спори между страните и се установява по делото, че на ищеца е отказано финансиране по мярка 311 на Програмата за развитие на селски райони за периода 2007-2013 г. Не се спори също и се установява от платежно нареждане от 01.06.2012 г., че ищецът е заплатил на ответника сумата от 23 000 лева.

Спорният въпрос е платената сума от 23 000 лева има ли характер на авансово плащане по договора и с това плащане изпълнено ли е второто алтернативно условие в чл. 10 ал. 1 за влизане на договора в действие.

Шуменският окръжен съд намира, че плащането на сумата от 23 000 лева има характер на авансово плащане по смисъла на чл. 10 ал. 1 от договора. По делото е представена поръчка от 17.05.2012 г., с която ищецът “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево е заявил за доставка материалите за изпълнение на договора (л. 60). В съдебно заседание пред първата инстанция от 12.12.2013 г. представителят на ищеца е оспорил документа в частта му относно датата (л. 46; протокол от с. з. стр. 10). Горното не е оспорване истинността на документ по смисъла на чл. 193 от ГПК, а за проверката на достоверността на датата на частния документ по реда на чл. 181 ал. 2 от ГПК са допустими всички доказателствени средства. От показанията на свидетеля М.С. се установява, че поръчката е била направена от този свидетел като пълномощник на дружеството и на обозначената в документа дата – изявлението на свидетеля в този смисъл не е вписано в протокола, но от въпрос на представителя на ищеца “Казахте, че поръчката сте я подали на 17.05. ...” (л. 45; протокол от с.з. стр. 9) става ясно, че свидетелят е изложил това обстоятелство в показанията си. Видно от приложеното пълномощно л. 61), свидетелят М.С. е имал надлежна представителна власт да извършва действия от името на ищеца във връзка с изграждането и пускането в експлоатация на фотоволтаичната електроцентрала, каквото действие безспорно е поръчката за доставка от 17.05.2012 г. Доводите на процесуалния представител на ищеца, с които тази представителна власт се оспорва, са неоснователни. На първо място, действията на св. М.С. като пълномощник не са “сключване на договори”, а действия в изпълнение на сключен договор от 07.11.2011 г. На второ място, ограничението на представителната власт на търговския пълномощник и изискването за изрично пълномощно не обхваща всички договори, а само изчерпателно изброените в чл. 26 ал. 2 от ТЗ. На трето място, съгласно чл. 301 от ТЗ, дори при липса на представителна власт действията на лицето от името на търговеца го обвързват, ако той не се противопостави веднага след узнаването. Ако се приеме, че узнаването е настъпило на датата на плащането – 01.06.2012 г., дружеството – ищец е следвало да се противопостави на действието на св. М.С. на тази дата. Вместо това, е било извършено плащане с платежно нареждане от 01.06.2012 г., а на 04.06.2012 г. за платената сума е издадена фактура № 19786 с пояснение “аванс по договор” (л. 16). Независимо че фактурата е била издадена след заплащането на сумата, съдът приема, че издаването й е във връзка с изпълнението на сключения договор от 07.11.2011 г. и на поръчката от 17.05.2012 г. Горният фактически извод следва от разглеждане на тези писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с последващите действия на страните: ответникът е уведомил ищеца за закупуване на елементите на фотоволтаичната електроцентрала (л. 88), а ищецът е осчетоводил издадената фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Това означава, че самият ищец е разглеждал плащането на сумата от 23 000 лева като предварително (т. е. авансово) плащане по договора от 07.11.2011 г.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че договорът е породил действието си с плащането от ищеца на сумата от 23 000 лева, имащо характер на авансово плащане по смисъла на чл. 10 ал. 1 от договора. От това следва, че плащането от ищеца на ответника на сумата от 23 000 лева не е на неосъществено основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД.

Не е налице и неосъществено основание поради прекратен договор, на което обстоятелство се позовава ищецът. Вярно е, че според чл. 10 ал. 3 от договора, той важи за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на подписването. Плащането е било направено и фактурата е била издадена след изтичане на този шестмесечен срок – съответно на 01.06.2012 г. и на 04.06.2012 г. Независимо от това, след изтичане на договора дружеството ищец е предприело действие по неговото изпълнение: заявило за доставка материалите за изпълнение на договора (л. 60), извършило авансово плащане (л. 5), осчетоводило е издадената от дружеството ответник фактура в дневник за покупки и е ползвало данъчен кредит по нея (ССЕ стр. 3, л. 35 от делото), а дружеството ответник е приело плащането и е уведомило ищеца за закупени елементи на фотоволтаична електроцентрала. С действията си и двете страни са изразили воля за продължаване действието на договора, с което мълчаливо са се съгласили за дерогиране действието на чл. 10 ал. 3 от договора. Поради това, съдът приема, че договорът между страните не е бил прекратен към датата на плащането на сумата от 23 000 лева.

С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че сумата от 23 000 лева е била платена от ищеца на ответника не на неосъществено основание, а на основание действащ договор за доставка на материали, машини и съоръжения за фотоволтаична електроцентрала от 07.11.2011 г., който договор не е бил прекратен към датата на плащането – 01.06.2012 г. Искът за връщане на тази сума е неоснователен.

Шуменският районен съд е стигнал до различни материалноправни изводи, поради което решението му следва да се отмени и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД. Поради отхвърлянето на иска, въззивният съд не следва да се произнася по направените от представителя на ответника възражения за прихващане.

На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, следва ищецът да заплати на ответника разноските по делото за двете инстанции, в размер на 3292.90 лева.

Воден от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 216 от 26.03.2014 г. по гр. дело № 2318/2013 г. на Шуменския районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево срещу “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен иск с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД за сумата от 23 000 лева.

ОСЪЖДА ищеца “Нурмет 1” ЕООД с. Паисиево да заплати на ответника “НЕС – Нови енергийни системи” ООД гр. Шумен разноските по делото за двете инстанции, в размер на 3292.90 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.