О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 346

град Шумен, 08.08.2012 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на десети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател Константин Моллов

Членове: 1. Йордан Димов

2.Димитър Д.

при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдията в. ч. т. д. №201 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е такова по реда на чл.423 от ГПК. образувано е по възражение с вх. №1076/24.02.2014 г., подадено от Р.Д.К., ЕГН-********** *** против заповед №238 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №496/2013 г. по описа на НПРС. Твърди, че против него било заведено и изпълнително производство под №20137740400431 на ЧСИ с рег. №774 и район на действие – района на ШОС, за което той научил в деня на провеждане на описа – 30.01.2014 г. на адреса на който живеел – гр. Нови пазар, ул. „...” №1. Сочи, че това бил и постоянният му адрес, както и адресът на който живеел. Сочи, че след това на 11.02.2014 г. посетил НПРС, където установи издаването на процесната заповед №238 за незабавно изпълнение. При запознаването си с документите установил, че на 06.01.2014 г. майка му А.В.Д. е получила на адреса на който тя живее, намиращ се в гр. Шумен, ул. „...” №3, вх.1, ет.3, ап.11 поканите за доброволно и принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело. Твърди, че с майка си не живеел заедно и не били в едно домакинство. Твърди, че последната е възрастна, както и трудно подвижна. Сочи, че поканата е била адресирана до адреса на майка му, но това не е адрес, на който той живеел. Твърди, че в рамките на заповедното производство е бил посочен постоянният му адрес и намира за неправилно връчването на адрес, на който не живее и за него няма данни в рамките на заповедното производство. Моли след като съдът се увери в казаното от него да приеме настоящото възражение.

От данните в производството се констатира следното от фактическа страна: На 25.06.2013 г. е било заведено ч. гр. д. №496/2013 г. по описа на НПРС като Заповедно производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда ан чл.417 от ГПК. Заявител в производството е „Банка ДСК” ЕАД ЕИК-... гр. София, р-н „оборище”, ул. „...” №19 и длъжник молителят в настоящото производство. Във връзка с подаденото заявление е издадена Заповед №238/28.06.2013 г. по силата на която длъжникът е осъден да заплати на заявителят сумата от 25 152.88 лв., главница, 7 500, 82 лв. лихва, заемни такси и лихва за просрочие, включително и такси за закъснение за периода 24.04.2012 г. до 23.06.2013 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. В рамките на производството е издаден и изпълнителен лист, за който не се намира друга следа освен отбелязване, че е бил получен на 25.07.2013 г. От заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да се установи, че като адрес за призоваване на длъжника е посочен адрес в гр. Нови пазар, ул. „...” №1. от представените в настоящото производство доказателства мож еда се установи, че лицето е уведомено с покана за доброволно изпълнение, на 06.01.2014 г. на адрес в гр. Шумен, а именно ул. „...” №3, вх.1, ет.3, ап.11, като за получател се е подписала А.В.Д.. От представеното от ищеца копие от лична карта може да се установи, че последният поне от датата на издаването и – 16.11.2011 г. е имал постоянен адрес в гр. Нови пазар, ул. „...” №1.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи слените правни изводи. Настоящото производство е такова по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК с искане за признаване на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С оглед нормата на чл.418, ал.5, във вр. с ал.1от ГПК, когато е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на някой от документите по чл.417 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаване на изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. С оглед на това първият възможне момент, в който длъжника може да узнае за издадената заповед и изпълнителен лист е момента на връчването му от страна на съдебния изпълнител на поканата за доброволно изпълнение. В настоящият случай се установява, че независимо от данните за наличието на постоянен адрес у длъжника Р.Д.К.,***, който е и единствен длъжник, както е видно от заповедното производство същият е призован на адрес в гр. Шумен, за който по делото няма никакви данни да е свързан с лицето, освен обстоятелството, че там живее майка му. По делото не са били представени данни от заявителят в заповедното и взискател в изпълнителното производство. Независимо, че му е дадена възможност да представи становище в седмодневен срок от уведомяването. В дадения срок не е постъпило становище, а същият не е изпратил представител в съдебното заседание по делото, въпреки че е бил призован. С оглед обстоятелството, че по смисъла на чл.38 от ГПК адресът за призоваване е адресът, който е посочен по делото, то съдът намира, че в рамките на заповедното производство е посочен друг адрес – този в гр. нови пазар, а не този на който е извършено призоваването. В такъв смисъл призоваването е нередовно. Съобразно нормата на чл.46 от ГПК връчването на друго лице може да стане само на адреса, на който се призовава лицето, ако друго лице се съгласи да го приеме. В действащия към момента ГПК е без значение качеството на приемащото лице, стига то да живее на адреса, на който се призовава. Също така сега действащия ГПК не придава по-особено качество на роднини на призоваването лице. В този смисъл уведомяването на друг адрес, а не на известния по делото, без да има причини за това, независимо, че връчването е направено на лице – близък роднина на призовавания е незаконосъобразно.

Поради изложеното следва да бъде уважено възражението на молителят.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението на Р.Д.К., ЕГН-********** *** по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с вх. № 1076/24.02.2014 г. против заповед №238 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №496/2013 г. по описа на НПРС.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на НПРС за продължаване на производството и даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и за произнасяне по искането по чл. 420, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

.

ПРЕДСАДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.