Р Е Ш Е Н И Е № 167

гр. Шумен, 18.12.2015 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на де- сети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Румяна Райкова

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов в. т. д. № 635 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 189 от 15.09.2015 г., постановено по г. д. № 266 по описа на Великопреславския районен съд за 2015 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено в отношенията между ищеца С.Ж.Г., ЕГН **********,*** от една страна и ответника А.В.К., ЕГН ** ***, с постоянен адрес *** от друга, че в полза на ищеца съществува вземане против от- ветника в размер на сумата от 5 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.03.2015 г., до окончателно изплащане на задължението. С решението А.В. К. е осъден за заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 680.00 лв..

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът в първоинстанционното производство - А.В.К., който го обжалва, като счита че решението е незаконосъобразно, поради неправилност и необоснованост. Районният съд неправилно е интерпретирал материалноправните норми, регулиращи облигационните отношения между страните. Постановявайки съдебния акт, първоинстанционният съд е уважил неоснователно претенциите на ищеца, въпреки обстоятелството, че той не е доказал съществуването на каузално правоотношение между него и ответника, обезпечено с представения в заповедното производство запис на заповед. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да поста- нови ново, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск, поради неоснователността му. В съдебно заседание А.В.К. поддържа депозираната от него въззивна жалба чрез процесуалния си представител ад. Ж. Ж. от АК гр. Ш.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият С.Ж.Г., чрез процесуалния си представител ад. Г. М. *** е депозирал отговор на въззивната жалба в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение на ВПРС, като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалните правила. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустими.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.Ж.Г., с която претендира да се признае за установено, че има изискуемо вземане срещу ответника А.В.К. в размер на 5 000.00 лв., произтичащо от издаден запис на заповед от 04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 12.03.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. Падежът на менителничният ефект е бил на 05.03.2015 г. На тази дата записът на заповед е бил предявен за плащане лично на издателя, но не е било извършено плащане. Искът е предявен след като ответникът е направил възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца Заповед № 41 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.03.2015 г. по ч. г. д. № 129/2015 г. по описа на ВПРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 45 от 18.03.20 15 г.

Ответникът в срокът по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В депозирана преди първото заседание по делото молба вх.№ ... от 02.09. 2015 г. е помолил ВПРС да разгледа делото насрочено за 03.092015 г. в негово отсъствие, като не взема становище по основателността на иска.

Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че на 04.02.2015 г., ответникът е издал запис на заповед, с който се е задължил безусловно, без протест и разноски да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., платима на 05.03.2015 г. в гр. Д.. В записът на заповед е отбелязано, че същият е предявен за плащане на падежа – 05.03.2015 г.

На 12.03.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на издадения на 04.02.2015 г. от А.В.К., запис на заповед за сумата от 5 000.00 лева, ведно със законна- та лихва от датата на депозиране на заявлението. На 18.03.2015 г. по ч.г.д. № 129/ 2015 г. на Великопреславския районен съд е издадена Заповед № 41 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист № 45 от същата дата. По него ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2015 г. до датата на изплащането на вземането, като и направените разноски по делото в размер на 390.00 лв., от които 100.00 лв., платената държавна такса и 290.00 лв. платено адвокатско възнаграждение. Срещу длъжникът по изпълнител- ния лист е образувано из. д. № 2015...0075 на ЧСИ Н.Н., рег. № ... на КЧСИ и район на действие Окръжен съд гр. Добрич. В законоустановения срок, В.Р.Б. е депозирал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, в което е посочено, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от С.Ж.Г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е основателен, поради следите съображения:

Ищецът обосновава претенцията си с наличието на редовен от външна страна запис на заповед издаден от ответника. В исковата молба ищецът не се позовава на съществуването на каузално правоотношение между него и ответника. Записът на заповед е едностранна и абстрактна сделка, по силата, на която издателя обещава безусловно да плати на падежа определена сума на поемателя. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основание. Действително записа на заповед е обусловен и е в причинна връзка с други извънменителнични правоотношения, но те не са предпоставка за проявяване на неговото действие. Задължението на издателя възниква независимо от причините, заради които е било поето. С оглед на това не е необходимо ищецът да доказва наличието на каузално правоотношение, за да се уважи претенцията му за заплащане на сумата, по- сочена в него. То има своето значение относно възможността на издателя да се защити, при едно неправомерно упражняване на менителничните права, посредством възражения произтичащи от това правоотношение между него и поемателя. Следователно издателят е този, който трябва да релевира възраженията основани на каузални отношения с ремитента. В случай, че не го направи съдът се ограничава до проверка на редовността на менителничния ефект само от външна страна.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е направил възражения относно наличието на каузално правоотношение, въз основа, на което е издаден записа на заповед и субективни менителнични възражения, произтичащи от него.

Налице е запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, поради което същия е действителен. В качеството си на едно- странна и абстрактна правна сделка записът на заповед е породил задължение за автора му да заплати посочената в него сума Изложените от първата инстанция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правил- ни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на ВПРС са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона, поради което и предвид разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд споделяйки напълно препраща към тях

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.1 от ЗЗД на въззиваемия С.Ж.Г. следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 580.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 189 от 15.09.2015 г., постановено по г. д. № 266 от 2015 г. по описа на Великопреславския районен съд.

Осъжда А.В.К., ЕГН **********,***, общ. В. П... да заплати на С.Ж.Г., ЕГН **********,*** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на об- жалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.