Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр. Шумен , 14.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №286 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК.

С решение №1/06.01.2016г. по гр.д.№211/2014г. ВПРС е осъдил А.В.Д. да заплати на М.Н.Д. сумата 9500.00 лв., представляваща предадена в собственост на заемателя ответник по сключен между страните в гр.Велики Преслав на 24.03.2010г. договор за заем, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба 22.04.2014г. до окончателното изплащане на дължимото и сторените от ищеца разноски.

Решението е обжалвано от ответника изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно. Липсвали мотиви относно направените възражения за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД с отговора на исковата молба от 15.08.2014г.. Договорът се явявал нищожен поради липса на съгласие-липсвали две насрещни волеизявления за сключване на договор за заем и в текста липсвала думата заем. Липсвало и предаване на пари. Жалбоподателят сочи също, че представеното писмено доказателство не можело да се цени като установяващо предаването на пари по договор за заем. Що се касае до представената от ищеца декларация на лицето Г.Г.В. то същата имала характер на свидетелски показания и не следвало да бъде приета по делото, като съдът не можел да се позовава на несъбрани непосредствено от него по реда на чл.11, респ.163 и сл. ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което заявената претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от представения по делото документ, наименован договор за заем, ответникът А.В.Д. получил от ищеца М.Н.Д. сумата 9500лв., която се задължил да върне на 20.01.2011г. Договорът е подписан от заемателя, заемодателя и трето лице-Г.Г.В. за който е отразено, че е присъствал при сключване на договора.

С нотариална покана от 07.03.2014г., Д. бил поканен от Д. да му върне заетата сума.

Съгласно заключението на назначената по делото СГЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, почеркът, с който е положен подписа срещу „получил” в представения за изследване договор за заем и тези в представения сравнителен материал от името на лицето А.В.Д., принадлежи на едно и също лице. Съответно, почеркът, с който е положен подписа срещу „предал” в договора и този, представен като сравнителен материал от името на лицето М.Н.Д., принадлежи на едно и също лице. Между елементите на подписа на ищеца, положени върху исковата молба и приложените към нея нотариална покана, констативен протокол и сметка/фактура/ и подписа срещу „предал” в договор е налице сходство. Вещото лице е отразило в заключението, че не може да се даде отговор на въпроса дали договорът е напечатан по едно и също време, но е отговорило, че дописвания и заличавания не са установени. Печатният текст в договора е бил напечатан със сходно по физично-оптични свойства мастило и на един и същи матричен принтер.

Въпреки несвоевременно направеното искане, първоинстанционният съд е допуснал тричленна СГЕ, заключението на която сочи, че при подписа положен от името на Д. срещу „получил” не са установени следи от имитация, както и че между никой от подписите срещу ”получил”, „предал” в договора за заем и срещу „с почит” в нотариалната покана, не е налице идентичност, като авторът на подписите срещу „предал” в договора за заем и срещу „с почит” в нотариалната покана е едно и също лице, различно от автора на подписа, положен срещу „получил” в договора за заем. При сравнителното изследване на подписа срещу „предал” в договора и тези положени от името на Д. в исковата молба и приложенията към нея се установили някои различия. При извършеното изследване на подписа, положен за „предал” се установило известни нарушение в линейността на щрихите и неравномерност в натиска, които биха могли да бъдат признаци за наличието на тремор. Но имайки предвид необичайното топографско разположение на подписа за „предал” и наличието на подобни симптоми и в подписа за „присъствал”, то вещите лица считат, че тези отклонения са по-скоро в резултат на необичайните условия за писане/неудобно положение на пишещия, неравна подложка, лист под ъгъл и др./.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с правно основание чл.240 от ГПК.

Заемът е реален договор, по силата на който, едната страна предоставя на другата пари /или заместими вещи/, а последната като получател се задължава да ги върне. Или елементите на фактическия състав на соченото правоотношение са предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и съгласието на последния да върне сумата. Доказателствената тежест за доказване наличието на соченото правоотношение носи ищеца, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

В случая се установява е, че страните по делото са били в облигационни отношения, уредени от сключен между тях договор за заем с падеж 24.03.2010г.. Представеният документ съдържа както отразяване за предаване на заетата сума, така и съгласие за връщането й в определен срок. Използването на глагола „получих” сочи на извършено предаване на заемната сума от заемодателя на заемателите към момента на подписване на договора, което придава на договора значението на разписка.

Или по категоричен начин се установява, че ищецът Д. е изпълнил задължението си по него и е дал на Д. сумата 9500лв. - в договора изрично е отбелязано, че уговорената заемна сума е получена от заемателя. Не се установи, че ответната страна-заемател по сделката е изпълнила в пълен обем своето насрещно задължение да върне получената сума. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира връщане на заетата сума в размер на 9500лв., следвало е ответната страна да установи факта на заплащането на тази сума, каквото задължение има в качеството си на заемател, съгласно чл.240 от ЗЗД. Последният обаче, не ангажира надлежни доказателства в този смисъл.

Досежно депозираното възражение за нищожност на договора за заем: Настоящата инстанция намира, че същото не е било депозирано своевременно – с отговора на исковата молба, поради което и се явява преклудирано. Видно от отразеното в отговора, назначеният към този момент особен представител на ответника не е депозирал подобно възражение. Що се отнася до соченото такова от процесулания представител на ответника по-късно в хода на производство /с дата 11.12.2014г./, то същото е несвоевременно депозирано, доколкото ответникът няма право на втори срок за отговор на исковата молба. Такъв му е бил даден и в същия не е упражнено правото на възражение. Ангажирането на процесуален представител от ответника на по-късна фаза на производството, не е основание за даване на нов срок за отговор на исковата молба.

Дори и да се приеме, че възражението е своевременно депозирано, то се явява неоснователно. Липсата на съгласие като основание за нищожност на правните сделки по чл.26, ал.2, пр.ІІ от ЗЗД предполага страна – съдоговорител, да не е изявила волята си, насочена към настъпване на правните последици от атакуваната сделка към момента на нейното сключване. Липса на волеизявление може да има само когато се твърди, че лице, означено като страна по даден договор, не е дало съзнателно съгласие за сключването му.

В случая представеният докумен „договор за заем”, обективира признанието на ответника относно факта на реално получаване на сумата със задължение за връщане в посочения в договора срок. Подписът на издателя удостоверява, че направеното волеизявление принадлежи на лицето, което го е изписало. В разглеждания случай не се представиха каквито и да е доказателства, че подписът в горепосочения договор за заем не е бил положен от Д.. Напротив, заключението на СГЕ налага противоположен извод. Вещите лица са категорични и че почеркът, с който е положен подписа срещу „предал” и този, представен като сравнителен материал от името на ищеца, принадлежи на едно и също лице, въпреки че това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор, доколкото както бе посочено по-горе, договорът за заем е реален договор, а с подписа си заемодателят Д. е удостоверил получаването на сумата от Д. и задължението да му я върне в срок.

Следователно процесния договор за заем не се явява нищожен поради липса на съгласие.

Заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1/06.01.2016г. по гр.д.№211/2014г. ВПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.