Р Е
Ш Е Н
И Е № 107
гр. Шумен, 19.06.2017 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев
2.
Т. Димитрова при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. №
84 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Н.Г.К. срещу решение №
71/07.02.2017 г. по гр.д. № 2014/2016 г. по описа на
РСШ, с което е осъден да заплати на ЕС на сграда, намираща се на ул. ...в гр.
Ш., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, 288.19 лева – главница, представляваща
получена сума на отпаднало основание за периода 09.04.2014 г. – 30.12.2015 г. /
парични средства на ЕС в общ размер на 7 267.40 лева /, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2016 г. до
окончателното й плащане; мораторна лихва върху
главницата от 7 267.40 лева, в размер на 141.37 лева, за периода
02.06.2016 г. – 11.08.2016 г. и 460.00 лева – деловодни разноски, и е отхвърлен
предявеният срещу него иск с правно основание 86 от ЗЗД, в останалата част, за
разликата до 143.59 лева, като неоснователен.
Жалбоподателят счита,
че обжалваното решение е неправилно,
по съображения, изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемият ЕС на
сграда, намираща се на ул. ...в гр. Ш., представлявана от председателя на
управителния съвет А.И.Н.– Д., чрез адв. Р. С. от
ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли
за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.
С определение № 159/15.05.2017 г. съдът е приел за разглеждане като редовна, депозирана в срок и допустима въззивната жалба в частта, в която се обжалва решение № 71/07.02.2017 г. по гр.д. № 2014/2016 г. по описа на РСШ, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ЕС на сграда, намираща се на ул. ...в гр. Ш., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от 288.19 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2016 г. до окончателното й плащане; мораторна лихва върху главницата от 7 267.40 лева, в размер на 141.37 лева, за периода 02.06.2016 г. – 11.08.2016 г. и сумата от 460.00 лева – деловодни разноски, като е прекратил производството по делото по въззивната жалба в частта й, в която се обжалва същото решение в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу жалбоподателя иск по чл.86 от ЗЗД, за разликата от 141.37 лева до 143.59 лева, поради недопустимост. В прекратителната му част определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По същество, допуснатата до разглеждане въззивна жалба се явява неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 2014/2016 г. по описа на РСШ е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет, съединени при условията на алтернативност искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 288.19 лева, представляваща разлика между получени от него средства за периода 09.04.2014 г. – 30.12.2015 г., в размер на 7 267.40 лева и отчетени такива, в размер на 6 979.21 лева, внесени по личната му банкова сметка *** „ Макс Телеком „ ООД, ЕИК ***за предоставяне ползването на площ от покрива на сградата в ЕС, находяща се на адрес: гр. Ш..., ведно със законната лихва върху главницата от 288.19 лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, и сумата от 143.40 лева – лихва за забава върху сумата от 7 267.40 лева, дължима за периода от деня на поканата за плащането й – 02.06.2016 г. до датата на внасяне на сумата от 6 979.21 лева по сметка на ЕС – 11.08.2016 г., с основание за дължимост на главницата чл.55, ал.1, предл. І от ЗЗД – ако в хода на производството се докаже, че ответникът не е бил председател на УС на ЕС или касиер към момента на получаване на сумите – 18.07.2011 г., 22.08.2011 г., 13.06.2011 г.; чл.55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД – ако ответникът е бил председател на УС на ЕС; чл.59 от ЗЗД – ако съдът не приеме, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. І или предл. ІІІ от ЗЗД или чл.45 от ЗЗД - ако съдът не приеме, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. І, чл.55, ал.1, предл. ІІІ или чл.59 от ЗЗД, като ищецът е посочил изрично, че за него е без значение на кое от основанията ответникът ще бъде осъден да му заплати исковата сума.
С решението си първоинстанционният съд е осъдил Н.Г.К. да заплати на ЕС на сграда, намираща се на ул. ...в гр. Ш., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от 288.19 лева – главница, представляваща получена сума на отпаднало основание за периода 09.04.2014 г. – 30.12.2015 г. / парични средства на ЕС в общ размер на 7 267.40 лева /, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2016 г. до окончателното й плащане, както и мораторна лихва върху главницата от 7 267.40 лева, в размер на 141.37 лева, за периода 02.06.2016 г. – 11.08.2016 г. и 460.00 лева – деловодни разноски, и е отхвърлил иска с правно основание 86 от ЗЗД, в останалата част, за разликата от 141.37 лева до 143.59 лева, като неоснователен.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решението в осъдителните му части.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното: ЕС на
живущите на адрес: гр. Ш., ул. ...е вписана в регистъра при Община – Ш.с рег. №
661.100.1 от 30.11.2012 г.. На общо събрание на
ЕС, проведено на 10.03.2008 г., са били взети решения за предоставяне на
„ Макс Телеком „ ООД ползването на площ, находяща се на покрива на жилищната
сграда в ЕС, за монтиране и използване на антени и техническо
оборудване; за предоставяне на посочената площ под наем за
срок от 5 години, срещу наемна цена в размер на 80 евро на месец и
упълномощаване на председателя на УС
Н.Г.К. да сключи договор за наем с „ Макс Телеком „ ООД при указаните по-горе условия, както и да открие сметка в банка „ Юробанк И
Еф Джи България „, по която да бъде превеждана наемната цена, както и да се разпорежда с нея в полза на ЕС. На 26.03.2008
г. между Н.Г.К., в качеството му на представляващ, упълномощен с решение на ОС
на етажните собственици и „ Макс Телеком „ ООД, гр. С., ЕИК ***е бил сключен
договор, с нотариална заверка на подписите рег. № ../26.03.2008 г. на нотариус
рег. № ..при НК, за предоставяне на площ от покривното пространство на сградата
ЕС, за монтиране и ползване на телекомуникационни
съоръжения и оборудване, съобразно приетите от ОС условия, а именно –
за срок от пет години, срещу месечна наемна цена от 80 евро. В чл.3, ал.2 от
дого***ора е било изрично указано, че всички дължими по договора суми се
заплащат на наемодателя по посочена банкова сметка в „ Юробанк И Еф Джи
България „, с титуляр жалбоподателя. На л.33 от първоинстанционното дело е
приложен протокол от ОС на ЕС № 43 от 29.04.2010 г., за избор на нов УС,
с управител Н.Г.К.. С анекс от 06.07.2010 г. , сключен между последния и „ Макс Телеком „ ООД, срокът на договора за наем от 26.03.2008 г. е бил удължен
до 2015 г.. На основание решение на ОС на ЕС от 22.11.2012 г., на 30.11.2012 г.
в регистъра при Община – Ш.е бил вписан нов управителен съвет на ЕС, без
участие на жалбоподателя в състава му. Въз основа решения на ОС на ЕС, приети на 10.07.2014 г., Н.Г.К., в
качеството му на управител на ЕС е бил упълномощен да подпише допълнително
споразумение към договор за наем от 26.03.2008 г. с „ Макс Телеком „ ООД за инсталиране на допълнителни съоръжения и оборудване. На 21.07.2014 г.
между страните по договора е било сключено допълнително споразумение за
инсталиране от наемателя на допълнително оборудване и съоръжения, увеличаване
размера на наемната цена на 120 евро за месец и удължаване срока на наемното
правоотношение с пет години, считано от подписване на споразумението. С решение
на ОС на ЕС от 06.04.2016 г. е бил избран нов управителен съвет, в състав А.И.Н.- Д. – председател и Я.Д.Я.и Н.Г.К. *** на 04.05.2016 г. На
01.07.2016 г. е бил изготвен доклад от КС на ЕС за извършена ревизия на касата
на ЕС за периода 2008 г. – 2015 г., съгласно който на собствениците от ЕС не са били предоставени парични средства от
наем по договора за наем с „ Макс Телеком „ в общ размер на 13 935.15 лева.
На ОС на ЕС, стояло се на 06.07.2016 г. са били взети решения за приемане доклада на КС за периода 01.04.2008 г. –
30.06.2016 г.; средствата от наем на покривното пространство, придобити в
периода 01.04.2008 г. – 30.06.2016 г. да постъпят в сметката на ЕС на
08.07.2016 г., до 16 ч., и за неосвобождаване от отговорност на
освободения управител за причинените вреди на ЕС и търсене на имуществена
отговорност от същия. На 02.06.2016 г. и 13.06.2016 г. на жалбоподателя са били връчени покани за
предаване на намиращите се у него документи и получени парични средства по
процесния договор за наем, които последният е отказал да получи, като
отказът му е удостоверен с подписа на двама свидетели. От приложените справки
извлечения за платени суми и
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода 26.03.2008 г. –
08.06.2016 г. „ Макс Телеком „ ООД е заплатило наем
по договора за наем от 26.03.2008 г. и анексите към него в общ размер на 13
935.15 лева, след удържане на данък. С 2 бр. преводни нареждания от 11.08.2016
г. жалбоподателят е превел по сметка на ЕС сумата от 9 619.21 лева, по
отношение на която не се спори между страните, че е дадена в изпълнение на
задължението му за възстановяване на получената по договора наемна цена.
Последният не оспорва валидността на договора за наем и твърдението на въззиваемия, че е
получил дължимите от „ Макс Телеком „ ООД суми за
наем по банкова сметка, ***, като единственото му възражение е, че не дължи претендираната разлика от 288.19 лева, тъй като през
исковия период са били правени и разходи във връзка с ЕС. Възражението му обаче
не се доказва, с оглед липсата на безспорни
доказателства, че от получените суми за наем са били отделяни такива за
заплащане разходи на ЕС.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи:
По делото се доказа по категоричен начин, че, в качеството му на управител на
УС на ЕС и надлежно упълномощен от ОС на ЕС жалбоподателят е сключил с трето
лице договор за наем и допълнителни споразумения към него, за отдаване под наем
на площ от покривното пространство на сградата в ЕС и, че е получил по лична
сметка дължимия по договора наем за периода 09.04.2014 г. – 30.12.2015 г., в
общ размер на 7 267.40 лева, от който, на 11.08.2016 г. е възстановил на
собствениците в ЕС сумата от 6 979.21 лева, като остава да дължи разликата
до пълния размер. Установи се също така,
че, жалбоподателят е получил сумата от 7 267.40 лева в качеството му на
управител на УС на ЕС и, че след освобождаването му от длъжността е бил поканен,
въз основа на взето от ОС на ЕС решение, да я възстанови по сметка на ЕС, което
налага извод, че дължи същата на отпаднало основание, предвид изричната
разпоредба на чл.23, ал.6 от ЗУЕС, съгласно която при избор на нов УС/управител съхраняваните документи, както и наличните
парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с
протокол, който се подписва от членовете на предишния УС/управител,
от членовете на новоизбрания УС/управител, от
председателя на КС/контрольора и от касиера. Предвид
изложеното, че, видно от доказателствата по делото, след избора на нов
управителен съвет и отправена му покана, жалбоподателят не е изпълнил
задължението си за предаване на разликата между получения от „ Макс Телеком „ ООД и възстановен по сметка на ЕС наем, в размер
на 288.19 лева, съобразно чл.23, ал.6 от ЗУЕС, и, че не се доказа част или
цялата сума да е била изразходвана за покриване на конкретни разходи във връзка
с управлението на ЕС, намира, че претенцията за сумата от 288.19 лева –
главница се явява основателна и следва да се уважи на основание чл.55, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД, като ответникът бъде осъден да заплати и
дължимата законна лихва върху нея, от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане.
Досежно наведените от жалбоподателя за първи
път с въззивната жалба възражения, че са били
изготвени няколко доклада на КС на ЕС и, че данните, вписани в представения по
делото не се припокриват с тези по първоначалния, респ.,
че отразените в него изчисления не са точни, тъй като не са взети предвид
разходите, извършени за ЕС през процесния период,
счита, че не следва да се обсъждат, като предявени след срока по чл.131 от ГПК
и недопустими.
Относно иска за заплащане на мораторна лихва
върху главницата от 7 267.40 лева, се установи по несъмнен начин, че
задължението на жалбоподателя по чл.23, ал.6 от ЗУЕС за предаването й на
собствениците на ЕС е възникнало от датата на избора на нов УС – 06.04.2016 г.,
а изпадането му в забава е настъпило считано от датата на връчване на покана за
изпълнение – 02.06.2016 г.. Ето защо и, че, съобразно заключението на вещото
лице по ССЕ размерът на законната лихва върху главницата от 7 267.40 лева
за времето от 02.06.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба -
11.08.2016 г. е 141.37 лева, приема, че
акцесорната претенция е също основателна и доказана до посочената сума,
за която следва да се уважи.
Поради изнесените фактически и правни доводи, заключава, че в
обжалваната му част първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното
производство за платен адвокатски хонорар, в размер на 350.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
71/07.02.2017 г. по гр.д. № 2014/2016 г. по описа на ШРС, в ЧАСТТА, в която Н.Г.К., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на собствениците от Етажната
собственост на сграда, намираща се на ул. ...в гр. Ш., представлявана от председателя на УС А.Н.-Д., на основание чл. 55 ал.1 от
ЗЗД, сумата 288.19 лева - главница, получена от ответника на отпаднало основание за периода от 09.04.2014 г. до 30.12.2015 г. / парични средства
на ЕС в общ размер 7 267.40 лева /, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 15.08.2016 г. до окончателното й заплащане; мораторна лихва
върху главницата от 7 267.40 лева, в размер на 141.37 лева, дължима
за периода от
02.06.2016 г. до 11.08.2016 г., и сумата от
460.00 лева
- деловодни разноски.
В останалата част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН
**********,*** да заплати на собствениците от Етажната собственост на сграда, намираща се на ул. ...в
гр. Ш.,
представлявана от председателя на УС А.Н.-Д., деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 350.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.