Р Е Ш Е Н И Е №176

гр.Шумен 23.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

Председател: Мирослав Маринов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№199 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №259/22.03.2019г. по гр.д.№2253 по описа за 2018г. на ШРС ,съдът е осъдил „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С..., представлявано от В.М.С.– главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД да заплати на М.А.О., с ЕГН**********,***, чрез Адвокатско дружество И., представлявано от адв.Д.И. от ШАК сумата от 3325.81 лева /три хиляди триста двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., представляваща разлика, формирана в периода от 03.08.2013 год. до 03.08.2018 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска и реално заплатената такава в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска, поради нищожност на клаузите на чл.7.1 и чл.7.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 8484.16 лева, като неоснователен и недоказан и поради изтекла погасителна давност за периода преди 03.08.2013 год., отхвърлил е изцяло предявения от М.А.О., с ЕГН********** срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2170.88 лева /две хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща претендирано обезщетение за забава плащането на претендираната главница в размер на 8484.16 лева за периода от 26.01.2016 год. до 03.08.2018 год., като неоснователен и недоказан, осъдил е „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М.А.О., с ЕГН**********, сумата от 485.75 лева , представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете и съгласно представен списък, осъдил е М.А.О. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК, сумата от 309.54 лева , представляваща направени от тяхна страна разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението е обжалвано от ищеца М.А.О. в частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата над 3325.81лв. до претендираните 8484.16лв. и в частта му с която съдът е отхвърлил изцяло искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2170.88лв. , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете изцяло и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото.

Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.С., действаща ,чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ж.Ж.е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 от ГПК ,след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираната срещу него жалба , разгледана по същество за неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 8484.16 лева представляваща недължимо платени вноски за погасяване на банков кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 год. и сумата от 2170.88 лева лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 26.01.20016 год. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е отхвърлената част от иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за разликата над 3325.81лв. до претендираните 8484.16лв. и в частта му с която съдът е отхвърлил изцяло искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2170.88лв.

Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.

Във въззивната си жалба жалбоподателят поддържа становището си ,че искът му не е погасен по давност за периода от 21.03.2006г. до 3.08.2013 год. за сумата от 5158.35лв. Съгласно първоначалния погасителен план, ищецът се е задължил да заплаща на ответника лихва в размер на 1.5% за период от една година и в размер на 8.69% за периода след изтичане на първата година, при неизпълнение на условията за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити. По делото липсват доказателства ищецът да е изпълнил заявените от него условия за ползване на преференциална лихва, а именно – да заплаща две услуги с месечно плащане от разплащателна сметка №11483189. Следователно дължимо платени от страна на ищеца са били сумите за лихви, изчислени въз основа на лихва в размер на 1.5% за първата година и 8.69% за следващите години до датата на пълното издължаване на кредита - 26.01.2016 год. От заключението на изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза пред ШРС се установява, че ищеца за периода от датата на отпускане на кредита - 21.03.2006 год. до датата на пълното погасяване на същия - 26.01.2016 год. е заплатил сумата от 88593.64 лева, от която 48895.00 лева – главница и 39698.64 лева – договорна лихва. В същото време, имайки предвид първоначалния погасителен план и договорената с него лихва – 1.5% за първата година и 8.69% след първата година се налага извода, че същият е следвало за същия период от време /21.03.2006 год. – 26.01.2016 год./ да заплати обща сума в размер на 81595.98 лева /отговор на въпрос №8 от съдебно-счетоводната експертиза – л.110 от ГД №2253/2018 год. по описа на ШРС/. Следователно ищецът за периода 21.03.2006 год. – 26.01.2016 год. е заплатил в повече сумата от 6997.66 лева. Тази сума въззивният съд счита за надвнесена от жалбоподателя и недължимо платена от него по договора за кредит.

Ответникът в отговора си е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца като недължимо платена сума за периода до 3.08.2013 год. и първоинстанционният съд е приел възражението за основателно за периода до 3.08.2013г. При условие ,че договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика и по-конкретно Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС, Решение №172 от 21.03.2011 год. на ВКС по гр.д. №80/2010 год., IV г.о., ГК, Определение № 93 от 13.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1994/2018 г., II т. о., ТК и др.

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е погасен по давност за периода до 3.08.2013г. и ищецът е внесъл недължимо сумите по кредита само за периода от 3.08.2013г. до 3.08.2018г. в размер на 3325.81лв. Искът му в останалата му част за разликата до претендираните 8484.16лв. ,което е сумата от 5158.35лв. е погасен по давност и следва да се отхвърли, като съдът не споделя изложените във въззивната жалба на жалбоподателя доводи относно дължимостта на тази сума от въззиваемата страна. Съдът счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя , че частта от лихвата над дължимо платената, следва да бъде отнесена за заплащане и предсрочно погасяване на съответната част от главницата, в какъвто смисъл са изчисленията на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза в отговор на въпрос №3 и отговор на въпрос №4. През периода на действие на договора до неговото пълно погасяване, частта от вноската, формираща се от главницата не е била променяна, поради което е била събирана и начислявана сума за главница в размер на оная тяхна част, определяща размера на остатъчната сума на главницата, съобразно изричната уговорка в чл.8.1 от договора и съобразно първоначалния погасителен план. Липсва възможност за кредитора при заплащане на суми над размерите на съответните вноски автоматично да погасява с тях и тези с ненастъпил падеж, доколкото подобна уговорка в договора не съществува. Разпоредбата на чл.8.4 от договора изрично предвижда, че погасяването на суми над дължимите месечни вноски се извършва само по писмено нареждане на кредитополучателя, данни за каквото по делото липсва.

По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 2170.88лв.:

Вземането по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платено при начална липса на основание възниква от деня на имущественото разместване, което в случая е деня на престирането. От този момент то е изискуемо, като законът не предвижда срок за изпълнение в този случай, поради което и длъжникът изпада в забава от момента на поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД. Липсват доказателства по делото жалбоподателят да е отправил покана до кредитора за заплащане на претендираните суми до момента на предявяване на исковата молба, поради което и предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 26.01.2016 год. до 03.08.2018 год. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Съдът не споделя изложеното във въззивната жалба от жалбоподателя ,че денят в който било извършено плащането без основание е определен и от този ден възниквало задължението за длъжника да върне полученото без основание и от този ден изпадал в забава. При неоснователно имущественото разместване задължението на обогатилият се да върне получената без основание сума е без определен срок за връщане и становището на жалбоподателя е в противоречие със законовата разпоредба на чл.84 ал.2 ЗЗД, като определен ден е този който е уговорен между страните в договора или е посочен в закона ,както е посочено в чл.84 ал.3 ЗЗД относно дължимостта на обезщетението при непозволено увреждане.

Що се касае до представеното от жалбоподателя писмено доказателство –„изявление за прихващане” същото не е ново и съдът не го е допуснал като такова, въпреки ,че в последствие след приключване на съдебното дирене пред ШОС , то е с допълнена дата , тъй като то изхожда от самия жалбоподателя и зависи само от неговата воля и той е могъл да направи възражението за прихващане своевременно и да го представи заедно с исковата си молба или най-късно до края на първото по делото съдебно заседание, като не са посочени обстоятелства по чл.266 ал.1 ГПК . Отделно от това съдът счита , че това доказателство не би довело до промяна на обстоятелствата по делото и до промяна на извода за погасяване по давност на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за периода до 3.08.2013г.

Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да се потвърди, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските по делото на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300лв. за юрисконсутско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №259/22.03.2019г. по гр.д.№2253 по описа за 2018г. на ШРС в обжалваната му част.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.А.О., с ЕГН,***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С..., представлявано от В.М.С.– главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор разноски по делото в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС .

Председател: Членове: 1. 2.