Р Е Ш Е Н И Е

№142

гр.Шумен, 24 Юни 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: М. Маринов

Членове:1. А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №209 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №62 от 02.04.2019г. по гр.д.№851/2018г., Районен съд - гр.Велики Преслав е изменил размера на определената с влязло в сила на 22.10.2014 г. решение № 196 от 18.08.2014 г. по гр. д. № 167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от Х.Н.Н. с ЕГН **********, на малолетно си дете В.Х.Н. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, като я увеличил от 110 лв. на 160 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 13.11.2018 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, пр. 2 от СК, и е присъдил следващата се държавна такса върху уважения иск в размер на 72 лева. Иска в останалата му част над 160 до пълния предявен размер от 200 лева е бил отхвърлен като неоснователен. На ответника са присъдени деловодни разноски в размер на 26,67 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който го обжалва в отхвърлителната част, като навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната част и постановено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.150 от СК, предявена от В.Х.Н., действаща чрез своята майка и законен представител В.В.В., за изменение на дължимата от ответника Х.Н.Н. месечна издръжка от 110 лева на 200 лева. Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства, се установява че ответникът е баща на детето В.. От постановяване на предходната издръжка до завеждане на настоящата искова молба са изминали около четири, за който период нуждите на детето с оглед възрастта му безспорно са нараснали. Към момента на подаване на исковата молба В. е на 10г., а видно от представеното удостоверение №4908/22.10.2018г. същата е записана като ученичка за учебната 2018/2019 в 4б клас. Не са оспорени ищцовите твърдения, че В. е с ортопедично заболяване “плоско стъпало”. Променили са се и материалните възможности на родителите. Видно от представеното удостоверение №36/05.03.2019г. на Община Велики Преслав - Просвета, майката на детето е получила за м.01.2019г. 356,36 лева, а за м.02.2019г. - 560 лева брутен трудов доход. От представените извлечения от ведомости за заплати е видно, че ответникът получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1361,60 лева, от които, освен законно дължимите удръжки, му се удържат и две за издръжка - 110 лева за ищцата, и 120 лева за друго, пълнолетно вече дете, като последната сума /видно и от представеното удостоверение от ЧСИ №2388/23.04.2019г. по и.д.№2014*0400137, присъединено към и.д.№2014*0400227/ продължава да постъпва по изпълнителното дело, като след навършване пълнолетие на детето Н.Х.Н., се превеждала по сметка на НАП гр.Шумен за погасяване на публични задължения на длъжника. Необходимо е да се отбележи, че безусловно дължимата издръжка на малолетно и непълнолетно дете е с приоритет пред голяма част от останалите задължения, и не следва да се ограничава от други задължения на длъжника. Освен това детето към момента е навършило 11 годишна възраст, и нуждата му от издръжка значително е нараснала, като следва да се съобрази и обстоятелството, че от началото на настоящата година, с увеличението на минималната работна заплата, е увеличен и минималния размер на дължимата издръжка по чл.143 от СК на 140 лева, който би следвало да се присъжда от раждането на детето, а с нарастване на възрастта да се увеличава. Соченото задължение събирано от НАП /първоначално по издръжка на другото непълнолетно дете на ответника/, също не би могло да обоснове неоснователност на претенцията, както предвид периода на възникването му, така и с оглед привилегированото вземане за издръжка, съобразно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, което задължително следва да се удовлетвори предпочтително пред следващите го в редицата привилегировани и останалите хирографарни, а освен това едва след приспадането му ще се съобразява наличния доход с оглед евентуална секвестируемост. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК. Преценявайки нуждите на детето В., обусловени от възрастта му и от друга страна материалните възможности на родителите му, съдът намира, че по делото следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 350 лв., от които бащата следва да заплаща 200 лв.. Останалата част до пълния размер следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи за детето В., и която има по-нисък доход от този на бащата. Така определената издръжка се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.11.2018г.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск, и вместо това постановено друго, с което иска да се уважи за разликата от 160 до 200 лева. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника 26,67 лева разноски по делото.

На ищцовата страна, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 от ЗА вр. чл.7, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се присъдят на адвоката представлявал жалбоподателя - адвокат Н.М.В. от Ш. адвокатска колегия. Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху останалата уважена част от претенцията в размер на още 57,60 лева за първата инстанция и 28,80 лева за въззивната инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №62 от 02.04.2019г. по гр.д.№851/2018г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В.Х.Н. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, за изменение на издръжката определена по гр.д.№167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, над размер 160 лв., до пълния предявен размер от 200 лв., както и в ЧАСТТА, с която В.В.В. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х.Н.Н. с ЕГН ********** сумата 26,67 лв. разноски по делото, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ размера на ежемесечната издръжка, дължима от Х.Н.Н. с ЕГН ********** на малолетната му дъщеря В.Х.Н. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, определена по гр.д.№167/2014 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в размер на 110 лева месечно, като я УВЕЛИЧАВА на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 13.11.2018 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено плащане.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Х.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.М.В. с ЕГН ********** от ШАК, в качеството и на процесуален представител на В.Х.Н. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.В.В. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лева /триста лева/.

ОСЪЖДА Х.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху останалата част от уважената претенция в размер на още 57,60 лева за първата инстанция и 28,80 лева за въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.