Р Е Ш Е Н И Е № 6

гр. Шумен, 15.02.2019 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на пет- надесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 196 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от С.Н.Д.ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: чрез ад. П.П.,***, кантора 26 против Застрахователна компания „Олимпик” АД с адрес на управление Р. Кипър, гр. Никозия, ул. „...”, № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от Д.Г.А. и Х.Г.Г. чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК 200 737120 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...”, № 142-142А, представлявано от управителя П.Е.. Ищцата твърди, че е майка на М.И.Д., ЕГН **********, починал на 27.04.2017 г., вслед- ствие на ПТП причинено от М.А.М.. По случая е било образувано НОХД № 284/2016 г. по описа на ШОС. С постановената по делото Присъда № 32 от 21.12.2016 г., М.А.М. е признат за виновен в това, че на 27.04.2016 г. в с. Ясенково, общ. Венец, обл. Шумен при управление на МПС е причинил смъртта на М.И.Д., като деянието е извършено в пияно състояние и водачът е избягал от местопроизшествието. Съдът е постановил присъдата си при условията на независимо съпричинителство от страна на пострадалия. Ищцата е преживяла тежко смъртта на сина си. Между двамата имало изградена здрава емоционална връзка. През цялото време от раждането на сина й до неговата смърт те са живеели в едно домакинство в с. Ясенково. Ищцата се е надявала починалия да бъде нейна опора в живота. Смъртта на сина й е била неочаквана за нея. След погребението му, ищцата се е съвзела трудно, здравословното й състоя- ние се е влошило, поради което многократно е постъпвала на лечение в болница.

Ищцата е отправила молба до ответното дружество за възмездяване на не- имуществените й вреди от смъртта на сина й, но не било постигнато съгласие по размера на обезщетението. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на сина й М.И.Д. в размер на 110 000.00 лв., ведно със закон- ната лихва върху сумата, считано от причиняването на вредите – 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В не- го се съдържа молба по чл. 219, ал.1 от ГПК за привличане по делото на М.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** , като трето лице – помагач на ответника. Едновременно с това ответникът е предявил за съвместно разглеждане, при условие на евентуалност, обратен иск срещу третото лице. С Определение № 402 от 15.12.2017 г., съдът е конституирал М.А.М., като трето лице – помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предявения от застрахователното дружество обратен иск.

Застрахователното дружество оспорва предявените срещу него искове, като ги счита за неоснователни. Ищцата не е доказала възникването на отговорността на застрахователя и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. В случай, че съда приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, следва да се отчете наличието на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. Според ответното дружество приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 80%. Ответникът счита, че размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта.

Претенцията на ЗК „Олимпик” АД по предявения обратен иск се основава на обстоятелството, че М.А.М. при управлението на МПС на 27.04.2016 г. в с. Ясенково, общ. Венец, обл. Шумен е причинил смъртта на М.И.Д.. Ответникът по обратния иск е управлявал МПС под въздействието на алкохол и след настъпването на инцидента е напуснал местопроизшест- вието. С оглед на това застрахователното дружество моли в случай, че съдът уважи предявените от С.Н.Д. искове, да осъди М.А.М. да му заплати сумата от 25 001.00 лв. представляваща част от присъдената на ищцата по първоначалния иск сума в размер на 110 000.00 лв., както и лихвите и деловодните разноски, които застрахователят е осъден да заплати, ведно със законната лихва върху изплатеното на ищцата обезщетение до окончателното изплащане от ответника по обратния иск, както и направените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице своевременно е депозирало отговори по исковата молба на С.Н.Д. и на обратния иск. В отговора си по иска на С.Н.Д., третото лице не оспорва обстоятелството, че с Присъда на ШОС по НОХД № 284/2016 г. е признат за виновен за това, че на 27.04.2014 г. в с. Ясенково при управление на МПС е нарушил правилата за движение в резултат, на което е причинил смъртта на М.И.Д.. Но счита, че предявения иск е недоказан по основание и размер. В наказателното производство безспорно е било установено наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита, че претендирания размер на обезщетението е прекалено завишен и следва да бъде чувствително редуциран. Моли съда да отхвърли иска, а в случай, че бъде уважен да бъде намален, съобразно принципите на справедливостта.

М.А.М. оспорва изцяло предявения обратен иск по основание и размер. Задължителността на влязлата в сила присъда за гражданския съд не се простира по отношение на квалифициращите признаци на деянието, а именно те определят основателността на обратния иск.

В срока по чл.372 от ГПК не са депозирани допълнителна искова молба от С.Н.Д. и допълнителна искова молба по обратния иск.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила на 13.07.2017 г. Присъда № 32 от 21.12.2016 г. на Шумен- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 284/2016 г. по описа на съда, М.А.М., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 27.04.2014 г. в с. Ясенково, общ. Венец, обл. Шумен при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ...е нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП съгласно който: „При избиране скоростта на движение, на водача на пътното превозно средство, е забранено да превишава скорост от 50 км./ч., при управление на превозно средство категория „В” в населено място, като управлявания от него автомобил, се е движил със скорост 99.18 км./ч., в резултат на което е причинил смъртта на М.И.Д., ЕГН ********** ***, деянието е извършено в пияно състояние – деецът е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация 0.64 на хиляда, установена по надлежния ред и водачът е избягал от местопрестъплението, а действията му са при условията на независимо съпричинителство от страна на М.И.Д., който по същото време и място, като пешеходец по смисъла на чл.107, ал.1 от ЗДвП – участник в движението, който се намира на пътя, извън пътното превозно средство и не е извършвал работа на пътя е нарушил правилата за движение – чл.108, ал.1 от ЗДвП, като в качеството си на пешеходец не се е движел по тротоара или банкета на пътното платно и в нарушение на тази разпоредба на закона се намирал в средата на пътното платно, напречно на пътя, ниско приведен на колене, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1-во и 4-то, б. „б”, алтернатива І-ва от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.

С Решение № 60 от 05.04.2017 г. на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 50/2017 г. по описа на съда е изменена Присъда № 32 от 21.12.2016 г. на Шумен- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 284/2016 г. по описа на съда, като е увеличил наказанието за престъплението по чл.343, ал.3, предл. 1-во и 4-то, б. „б”, алтернатива І-ва, б. „в” от НК, а именно: лишаване от свобода за срок от три на четири години, при първоначален общ режим.

С решение № 195 от 13.07.2017 г. по к. н. д. № 560/2017 г. по описа на ВКС, ІІ н. о., решението на Апелативен съд – Варна е оставено в сила.

Не се спори между страните, а и от протокол за ПТП № 1480622 от 27.04. 2014 г. се установява, че за лекия автомобил, с който М.А.М. е извършил ПТП е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № 28114000185456. Застраховката е валидна за периода от 03.01.2014 г. до 02.01.2015 г.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 130 от 08.05.2014 г., ищцата С.Н.Д. е майка на починалия М.И.Д.. В съдебно заседание 15.01.2019 г., от личната карта на ищцата се установи, че нейният постоянен адрес ***,

По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страни- те, към датата – 19.12.2018 г., на която вещото лице е направило оглед на мястото на ПТП, не може да се установи каква е била хоризонталната и вертикална пътна маркировка, било ли е налично или не улично осветление към датата на настъпване на ПТП – 27.04.2014 г. Към момента на изготвяне на настоящата експертиза може само да се предполага.

Към момента на настъпване на ПТП, пострадалия е бил разположен напречно на (перпендикулярно) на пътното платно с глава насочена към десния край на пътя и крака сочещи срещуположната страна. Тялото е било разположено с предна- та си повърхност към пътното платно и с дясната си част (дясното рамо) към при- ближаващия автомобил. Имайки предвид анттропометричните данни на пострадалия – ръст 182 см., изразената обща охраненост – затлъстяване ІІ-ра степен и установените повреди по автомобила, вещите лица приемат, че към момента на удара пострадалият би могъл да бъде в легнало или с леко повдигнато от пътното платно тяло.

Скоростта на лекия автомобил към момента на удара и преди него е била 109 км./ч.

ПТП е настъпило около 05.30 ч., а на 27.04.2014 г. слънцето изгрява в 06.27 ч., т.е. е започнало да се развиделява. При това положение действието на светлините отслабва и разстоянието на осветеност намалява. В случай, че водачът се е дви- жел на дълги светлини, той е имал техническа възможност да забележи намиращия се на пътното платно човек на разстояние не повече от 130 м. Късите светлини са асиметрични и осветяват на разстояние до 50 м., ако са технически изправни и правилно регулирани. Имайки предвид часа на настъпване на ПТП, най-вероятно водачът е могъл да възприеме човека на платното на около 35-40 м., ако се е движел на къси светлини.

Опасната зона на спиране на лекия автомобил при скорост на движение от 109 км./ч. е 133 метра. Следователно при движение с тази скорост, водачът не би избягнал настъпването на ПТП, дори и ако е задействал аварийно спирачния механизъм на МПС, т.к. опасната зона за спиране е 133 м., а реално е имал възможност да забележи пострадалия на около 130 м.

Вещото лице не може да определи дали е било възможно предотвратяване на ПТП, чрез заобикаляне на пострадалия, тъй като от необходимите няколко параметъра за да се отговори на въпроса на вещото лице не е известно страничното изместване, т.е. какво е страничното разстояние, което е необходимо за да се измести траекторията на движение на автомобила в ляво или дясно от първоначалната. Поради това, не е възможно да се определи дали е възможно предотвратяване на произшествието, чрез заобикаляне на препятствието.

Вещите лица не са в състояние да дадат отговор на въпроса от какво разстояние пешеходеца може да възприеме приближаващ лек автомобил при конкретната пътна обстановка. За да може да се отговори на този въпрос е необходимо да се знае в какво положение са били лицето на пешеходеца и на очите му.

Изследването на взетата кръвна проба от трупа М.И.Д. установява, че алкохолната концентрация в кръвта е 3.13 промила. Към момента на смъртта според съдебномедицинските класификации, починалият Д.се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване на границата със смъртно стта (от 3 до 5 промила). Тежката степен на алкохолно опиване обикновено се проявява със значително потискане на централната нервна система, рязко пониже- на болкова чувствителност, сънливост, сопор, понякога до кома. Възможни са смущения в дишането и сърдечната дейност, понижение на телесната температура, загуба на контрол върху тазовите резервоари. Клиничните прояви зависят от индивидуалните качества на личността, общото състояние на организма преди и по време на интоксикацията, от количеството и качеството на приетия алкохол, както и от генетични и други фактори, които определят индивидуалната реактивност на човека.

От съдържащите се в НОХД доказателства е видно, че пострадалият е бил в легнало или полулегнало положение. Същият е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3.13 промила, което е тежка степен на алкохолно опиянение. С оглед на това пострадалият не е можел да избегне при никакви обстоятелства от негова страна настъпването на ПТП.

От разпитаните в съдебно заседание свидетели Е.М.Д.и З.И.Н.се установява, че ищцата живеела със сина си М.И.Д. в с. Ясенково. Другият син на ищцата С.И.Д.живее в гр. Шумен. Ищцата е преживяла много тежко смъртта на сина си, постоянно плаче- ла, по време на наказателното дело се е влошило здравословното й състояние, поради което се е наложило вторият свидетел да я заведе в болница „Света Марина” гр. Варна. И до сега тя не може да преживее и де се примири със смъртта на сина си, който продължава да й липсва. Вложеното здравословно състояние на ищцата се потвърждава и от приложените по делото 3 бр. епикризи, издадени от „МБАЛ – Шумен” АД и МБАЛ „Света Марина” ЕАД гр. Варна.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявените при условие на евентуалност обратни искове на ЗК „Олимпик” АД сре щу третото лице помагач са с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 15.08.2018 г.

Разгледани по същество исковите претенции на С.Н.Д. са частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговор- ност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съще- ствува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

В конкретния случай е безспорно, че на 27.04.2014 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от третото лице помагач на ответника М.А.М., при което е настъпила смъртта на Мехмед Ибрахи- мов Джераев. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила М.А.М., за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице – синът на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла неимуществени вреди.

Към момента на настъпването на ПТП е налице застрахователно правоотношение между ЗК „Олимпик” АД в качеството на застраховател и М.А.И.. в качеството му на собственик на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ..., участвал в произшествието, породено от валидно сключен дого- вор за застраховка “Гражданска отговорност”. Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.) обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които за- страхованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.), е собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор. В конкретния случай виновният водач - е управлявал МПС в качеството на негов собственик, от което следва че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила неимуществени вреди е покрита от задължителната застраховка “Гражданска отговорност” по сключения със ЗК „Олимпик” АД застрахователен договор. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), поради което същото следва да обезщети неимуществените вреди, претърпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

По отношение направеното от страна на ответника възражение за съпричи- няване на вредоносния резултат от страна на М.И.Д. съдът намира следното:

М.И.Д. е пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че пострадалият се е намирал перпендикулярно по средата на пътното платно в легнало или с леко повдигнато от пътното платно тяло. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците следва да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница – чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. При пресичане на пътното платно пешеходците са длъж- ни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение – чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП. Следователно пострадалия при пресичане на пътното платно е нарушил правилата за движение, като не е изпълнил задълженията си като пешеходец по чл.108 и чл.113 от ЗДвП. Настъпилата катастрофа е в резултат от комбинацията на високата скорост на МПС превишаваща над два пъти максимално допустимата скорост от 50 км./ч. в населено място (чл.21 от ЗДвП) и поведението на пешеходеца, който е лежал напречно на пътното платно. Със своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на М.И.Д.. В конкретния случай произшествието е можело да бъде избегнато, ако деликвентът е управлявал МПС с допустимата за населено място скорост или пешеходецът беше спазил задълженията си по чл.108 и чл.113 от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че приносът на М.И.Д. следва да се определи на 1/2 до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно на застрахо- вателя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й в резултат на ПТП.

Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.

Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това. Починалият М.И.Д. е бил млад, жизнен, работоспособен човек, в разцвета на житейските си и трудови сили, само на 35 години. От събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес на майка му, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищцата е претърпяла и продължават да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на сина си. Това е една нормална човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че между починалия и ищцата, които са били едно семейство са съществували отношения на привързаност, грижа и разбирателство. Ищцата завинаги, до края на живота си ще трябва да живее с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, след като взема в предвид преживяваните от ищцата страдания, които е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че претенцията на ищцата за неимуществени вреди се явяват основателна и доказа- на в предявения от нея размер от 110 000 лева. Отчитайки приноса на пострадалия на ½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 55 000 лв., а за разликата до претендирания размер от 110 000 лв., искът й да бъде отхвърлен.

Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху обезщете- нието за претърпените от ищцата неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на вредоносния резултат – 27.04.2014 г. до датата на тяхното оконча- телно заплащане. Отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, т. е. застрахователят дължи на увредения това, което последния би имал право да получи като обезщетение от деликвента. Следователно на ищцата следва да се присъди законна лихва върху обезщетението, от датата на увреждането – 27.04.2014 г., в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгл. чл.84, ал.3 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ (отм), съгласно която застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”, заплаща обезщетение на застрахования, вкл. и за лихви за забава, когато последния отговоря за тяхното заплащане пред увреденото лице. Т. е. ако застрахованият дължи лихви за забава на увреденото лице от момента на увреждането, съгл. правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, застрахователят също дължи плащане на лихвите от посочения мо- мент, в случаите, когато обезщетението се претендира пряко от него, при предпо- ставките на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се заплатят направе- ните по делото разноски, съобразно уважената част от претенциите. Видно от пред- ставения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.11.2017 г. е уговорено възнаграждение в общ размер на 3850 лв., като реално е заплатена сума в размер на 1 000.00 лв., останалата част следва да бъде изплатена след приключване на делото с влязло в сила решение. Т.е. към настоящия момент заплатеното авокатско възнаграждение е в размер на 1 000.00 лв., което се потвърждава и от представения списък на разноските. Следователно следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500.00 лв., съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 200.00 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът, следва да бъде осъден да за- плати държавна такса в размер на 2 200.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

По предявените от ответника ЗК “Олимпик” АД срещу третото лице помагач - М.А.М. обратни искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед частичното уважаване на първоначално предявения иск срещу за- страхователя, обратните искове следва да се разгледат по същество.

Съдът намира исковете за допустими, при условията на чл. 219, ал. 3 от ГПК, разгледани по същество, те са основателни, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ (отм.) урежда специално регрес- но право застрахователят да получи платеното на третото лице обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Основния спор между страните е относно обхвата на задължителната сила на присъдата съгл. чл.300 от ГПК. С влязлата в сила Присъда № 32 от 21.12.2016 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 284/2016 г. по описа на съда, ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1, б. „б” алтернатива І от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, деянието е извършено в пияно състояние – деецът е упра- влявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация 0.64 на хиляда. В случая употребата на алкохол при управление на МПС е елемент от престъпния състав, установен с рамките на наказателното производство. Т. е. задължителната сила на присъдата се отнася и за това обстоятелство, поради което съдът приема за доказан този факт по делото. Следователно след като ответникът по обратния иск е шофирал след употреба на алкохол над допустимата концентрация от 0.5 промила (чл.171, т.1, б. „б” и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП) той дължи на застрахователя плате- ното от последния застрахователно обезщетение. Частичното уважаване на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) е предпоставка за уважаване на обратния иск, предявен в условие на евентуалност, като се създава условно изпълнително основание, което възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия. Предвид обстоятелството, че дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на 55 000.00 лв., то обратния иск следва да се уважи в предявения частичен размер от 25 001.00 лв. Застрахователят не е изплатило дължимото застрахователно обезщетение, поради което претенцията е предявена под условие, като ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати дължимата сума при условие, че бъде изпълнено осъдителното решение по първоначално предявения иск.

С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на която застрахователят изпълни осъдителното решение по главния иск до окончателното й заплащане.

Предвид изхода на спора, предмет на обратния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ЗК „Олимпик” АД следва да бъдат изцяло присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 1 000.04 лв., а на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.2 от Наредбата за плащането на правната помощ от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 450.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда Застрахователна компания „Олимпик” АД с адрес на управление Р. Кипър, гр. Никозия, ул. „...”, № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от Д.Г.А. и Х.Г.Г. да заплати С.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата от 55 000.00 (петдесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от прежде-реенната смърт на сина й М.И.Д., ЕГН ********** причинена в резултат на ПТП станало на 27.04.2014 г., причинено от М.А.М., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ..., на основание застрахователна полица 28114000185456 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 27.04.2014 г. до окончателното й изплащане както и сумата от 500.00 (петстотин) лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част за разликата над уважения размер 55 000.00 (петдесет и пет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000.00 (сто и десет хиляди) лв. отхвърля.

Осъжда Застрахователна компания „Олимпик” АД с адрес на управление Р. Кипър, гр. Никозия, ул. „...”, № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от Д.Г.А. и Х.Г.Г. да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 2 200.00 (две хиляда и двеста) лева.

Осъжда М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Застрахователна компания „Олимпик” АД с адрес на управление Р. Кипър, гр. Никозия, ул. „...”, № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от Д.Г.А. и Х.Г.Г. сумата от 25 001.00 (двадесет и пет хиляди и един) лева, представляваща част от регресно вземане за платено от Застрахователна компания „Олимпик” АД застрахователно обезщетение на С.Н.Д., ЕГН ********** за неимуществени вреди, след като ЗК „Олимпик” АД изпълни постановеното срещу него осъдително решение по предявения от нея иск, ведно със законната лихва вър- ху главницата, считано от датата на която застрахователят ще изплати присъдената на горепосоченото лице сума до окончателното й изплащане.

Осъжда М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Застрахователна компания „Олимпик” АД с адрес на управление Р. Кипър, гр. Никозия, ул. „...”, № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под № 71103, представлявано от Д.Г.А. и Х.Г.Г. сумата от 1 000.04 (хиляда лева и четири стотинки), представляваща напра- вените от ЗК „Олимпик” Ад разноски по обратния иск и сумата от 450.00 (четири- стотин и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на М.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** , като трето лице – помагач на ответника

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: