Р Е Ш Е Н И Е №53

град Шумен, 25.11.2019 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря С. Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №4 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** против С.Р.Р., ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката сумата от 30 889.18 лв., дължими – главница, договорна лихва, заемни такси. При условията на евентуалност същите суми се претендират и като осъдителен иск. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: на 16.03.2016 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по силата на който „Банка ДСК” ЕАД предоставила на кредитополучателят С.Р.Р. сумата от 27 400 лв. Срокът за издължаване е бил 120 месеца. За предоставеният кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.3% годишно формирани от стойността на 6-мес. Софибор – 0.594 и надбавка от 6.706 пр.п. При нарушаване на ОУ към договора кредитополучателят губи право да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава с надбавка съгласно ОУ. Твърди, че сумата е била представена и усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Дължимите месечни вноски е следвало да се плащат на 8-мо число. Първата неплатена в пълен размер вноска е от 08.10.2016 г., а последното плащане по кредита е от 20.12.2016 г. Съгласно чл.19.2 от ОУ кредиторът има право да прогласи кредитът за предсрочно изискуем при забава в плащанията за главница и/или лихва над 90 дни. До кредитополучателят е изпратена нотариална покана от 30.08.2017 г., с която същия се обявява за предсрочно изискуем. Същата следва да се счете връчена в съответствие с нормата на чл.47, ал.5 от ГПК. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.11.2017 г. На 14.03.2018 г. ищецът в качеството си на заявител е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като е образувано ч. гр. д. №349/2018 г. по описа на НпРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение против длъжника - С.Р.Р. за следните суми 26 167.58 лв., 4 246.40 лв. – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 617.79 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. След това банката е уведомена, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може в едномесечен срок да предяви установителният иск по реда чл.422 от ГПК. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на банката посочените по-горе суми. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен установителният иск по чл.422 от ГПК моли да бъде осъден ответника да заплати следните суми 26 167.58 лв., 4 246.40 лв. – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на задължението. Третира изявлението си като покана към ответника да заплати на банката дължимите суми по договора за кредит на основание приетото в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.11б). Моли ответника да бъде осъден да заплати направените разноски в производството от 1079.78 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е бил депозиран отговор на исковата молба от името на ответника С.Р.Р., подаден от особен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК – адв. Ж.Д. от ШАК. Последната намира, че така предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото има данни за просрочване на вноски по кредита, но намира, че същият не е бил обявен валидно от банката за предсрочно изискуем. Намира, че ответника не е бил редовно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като до ответника макар да има покана, направена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, няма недвусмислено отправено твърдение, че кредита ще се счита за предсрочно изискуем от някакъв момент насетне. Сочи, че ако поканата се приеме за редовна следва са се счете, че 16.10.2017 г. е датата на поканата, но падежа е настъпил в по-късен момент – 08.11.2016 г. Твърди, че в поканата не са описани нито падежа, нито размера на вноските, лихвите или заемните такси или размера на дължимото, разбито по пера. Сочи, че за да може да бъде валидно обявен за предсрочно изискуем нотариалната покана следва да съдържа всички реквизити, които следва да съдържа и извлечението от счетоводни книги – О №656/14.07.2016 г. по т.д. №2609/2015 г. на I ТО на ВКС. Сочи, че върху нотариалната покана няма нотариално удостоверяване за връчването ѝ. Твърди, че не е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Не била изпълнена процедурата лицето да се търси няколко пъти в рамките на един месец, по различно време. Няма данни къде е залепено уведомлението, не е посочено дали има пуснато в пощенската кутия уведомление. Сочи, че извлечението от сметки е неясно не съдържа пълна информация за дължимите суми, сумите посочени в него са неточно изчислени. Твърди, че искът е неоснователен изцяло поради нищожност на договора за кредит, общите условия и условията Престиж плюс. Намира, че клаузи на договора – чл.8, чл.11, чл.15, на ОУ – чл.7.1, чл.8, чл.9.1, чл.10.1, чл.11.3 и условията уреждащи правото на банката за едностранно изменение размера на лихвения процент са неравноправни и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а също така не са ясни критериите по които може да става изменението на всеки един от компонентите формиращи лихвата по кредита, като явно това става по усмотрение на банката – едностранно. Клаузите са във вреда на кредитополучателят, тъй като той е неинформиран при какви условия сключва кредита и как това може да се отрази на неговото имуществено състояние. Намира, че клаузите на договора не отговарят на изискванията за добросъвестност, добра търговска практика и почтено отношение на участниците в оборота, като водят до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Сочи, че не могат да се приложат изключенията по чл.144 от ЗЗП, тъй като не е предвидена възможност кредитополучателят едностранно да прекрати действието на договора. Намира, че тъй като клаузите за изменение на лихвите по договора са нищожни то и банката не е имала право едностранно да изменя размера на лихвите, като това е довело до плащане на по-големи суми, които не са се следвали, като ако бяха начислени по-малки суми то би следвало да не е имало просрочени вноски и респективно да е настъпила предсрочната изискуемост по задълженията. Намира, че клаузите даващи възможност на банката едностранно да изменя лихвите са неравноправни съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП. Намира, че по отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск не може да се приеме, че е налице редовно уведомяване на ответника, тъй като ИМ не достига лично до него, за да го обвърже – О №51/07.02.2019 г. по т.д. №2079/2018 г. на I ТО на ВКС. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове. Моли да ѝ бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В рамките на срока за депозиране на допълнителна искова молба ищецът е депозирал молба, в която се съдържат доказателствени искания и е отправено твърдение по фактите. Ето защо съдът е приел, че е налице депозирана от ищеца допълнителна искова молба. Поискано е допълване на поставените задачи към ССЕ. Моли да се приеме като уточнение твърдението за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита на 08.11.2018 г., доколкото към тази дата е съставен констативният протокол от нотариуса, удостоверяващ връчването на поканата.

По делото е постъпил и отговор на допълнителната ИМ, депозиран от назначеният на ответника особен представител. В него се сочи, че ако се приеме за дата на предсрочната изискуемост датата 08.11.2017 г., то данните в предоставеното в заповедното и в настоящото производство извлечение по сметка са неверни, тъй като в тях като падежна дата е посочена 16.10.2017 г. преповтаря част от твърденията си в отговора на ИМ, като това за ненадлежното връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, неспазена процедура по връчването, неравноправност на каузи по договора. Позовава се на ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че задълженията при обявяване на предсрочната изискуемост по кредита са в размер единствено на главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Цитира и Решение на СЕС от 26.01.2017 г. по дело С-415/11 във връзка с тълкуване на Директива 93/13 в подобен на ТР смисъл. Моли на вещото лице да бъде възложен и въпроса по какъв начин е определен размерът на вноските посочени в т.6 от извлечението от счетоводни книги, приложено по делото на ищеца и поради какви причини същото се различава от погасителният план; извършена ли е промяна на погасителният план от страна на ищеца и по какъв начин е уведомен ответника за извършеното изменение.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Ж.Ж.. Последната поддържа иска така, както е бил предявен. Развива подробни съображения срещу изложените от представителя на ответника възражения. Намира, че ако съдът приеме, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, следва да се приеме, че е основателен евентуално предявеният осъдителен иск, като се присъди претендираната главница и следващите се законни лихви от датата на завеждане на исковата молба. Оспорва твърденията, че следва да бъде подробно посочено в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем обстоятелствата защо се обявява предсрочната изискуемост и какви са задълженията на ответника. Намира, че тези изисквания не са въведени с нормативен акт и не може да се изисква да бъдат посочени в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че няма необходимост да бъдат подробно сочени задълженията като лихви, главници и др. под. Твърди, че е достатъчно да се посочи в поканата, че кредита се обявява за предсрочно изискуем за неплащане и това е достатъчно, като сочи, че това упоменаване е с цел да посочи основанието, тъй като има други основания, заради които може да се отнеме преимуществото на срока .Оспорва твърденията, че в констативният протокол съставен от нотариуса, за да се отрази връчване на нотариалната покана в условията на чл.47 от ГПК не е ясно при какви условия е извършено призоваването и от кога. Сочи, че това е посочено там и че всички действия са извършени от помощник нотариуса съставил протокола. Сочи, че към онзи момент законът на е изисквал да се извършва призоваване на адрес в продължение на месец, но са направени три посещения на адреса. Намира, че лихвеният процент, касаещ кредита е определен съобразно изискванията на закона, като същият става въз основа на бенчмарк, който не зависи от волята на банката, а се определя от променлива определяна с участието на БНБ и върху него Банка ДСК не може да влияе. Намира, че определянето на лихвеният процент по договора е по силите на един средно грамотен потребител. Намира, че няма клаузи по договора които може да се определят като неравноправни. Твърди, че общите условия по договора са предоставени на потребителя и последният се е съгласил с тях, тъй като те носят неговият подпис. Представителят на ответника – адв. Д. поддържа изразеното в отговора на ИМ становище. Поддържа изложеното, че нотариалната покана е нередовно връчена. Сочи, че чл.19.1 от Общите условия представлява неравноправна клауза, с която се заобикаля закона по отношение на предсрочната изискуемост. Моли за решение, с което претенциите на ищеца ще бъдат отхвърлени.

От страна на особеният представител на ответника е направено изявление, с което се поддържат възраженията изложени в отговора на ИМ. Сочи се, че не е налице редовно уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Намира, че не е доказано редовно връчване на поканата за това. Позовава се на неравноправност на клаузи, като цитира само чл.19.1 от Общите условия, като сочи, че същият предвижда при забава над определено време кредитополучателят следва да заплаща такава лихва, каквато е посочена при настъпване на предсрочна изискуемост.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответника С.Р.Р., ЕГН-********** дължи на от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК- сумата от 26 167.58 лв. – главница по договор за потребителски кредит, 4 246.40 лв. – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси, както и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, 617.79 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Освен това евентуално, ако съдът намери така предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за неоснователен да бъде разгледан осъдителен иск да бъде осъден ответника С.Р.Р., ЕГН-********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД 26 167.58 лв. – главница по договор за потребителски кредит, 4 246.40 лв. – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г., 355.20 лв. – обезщетение за забава за период от 20.12.2016 г. до 12.03.2018 г., 120 лв. дължими заемни такси, както и законна лихва считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на задължението за главница. Исковете произтичат от едно и също правоотношение. Доказателствената тежест и за двата иска е общата. Предвид това всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.

От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 16.03.2016 г. между „Банка ДСК” ЕАД, гр. Ш., в качеството и на кредитор и С.Р.Р. в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит по силата на който кредиторът предоставял на кредитополучателят потребителски кредит в размер на 27 400 лв. Усвояването следвало да стане в 20-дневен срок от сключване на договора. Кредитът бил със срок на погасяване 120 месеца. Краен срок за издължаване – 16.03.2026 г. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който при сключване на договора бил 7.3% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR – 0.594 и 6.706 % надбавка, която е преференциална и е свързана с изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс. Определен е и максимален размер на променливият лихвен процент, като той не може да превишава 6-мес SOFIBOR и надбавка от 14.356. Представеният екземпляр на кредит и Общи условия на банката са подписани на всяка страница от кредитополучателят, същото се отнася и до представеният погасителен план.

В рамките на производството се установява, че кредиторът е отправил до кредитолучателят нотариална покана, приложена по делото и със заверена дата – 30.08.2017 г. на нотариус с №346 на НК и район на действие – района на НпРС. В поканата е записано, че поради забава в погасяване на задълженията на отпуснат н акредитополучателят Договор за банков кредит от 16.03.2016 г. в размер на 27 400 лв., отчитан по сметка №23402256 и на основание предвидените в него условия банката обявява кредита за предсрочно изискуем. В констативният протокол изготвен към 08.11.2017 г. от помощник нотариус Ю.В.Д.- П.е посочено, че адресът на ответника е бил посетен на 04.09.2017 г., 13.09.2017 г. и на 30.09.2017 г., като на последната дата било залепено уведомление на основание чл.47 от ГПК, а в даденият 14-дневен срок в кантората на нотариуса не се явило лице, което да получи нотариалната покана.

В рамките на производството е назначена и приета ССЕ, която установява, че предоставеният кредит е усвоен на 17.03.2016 г. чрез предоставяне на цялята сума от 27 400 лв. по сметка на ответника С.Р.. От 20.12.2016 г. кредитът не се погасява редовно, като до този момент са били погасени суми за главница – 1 232.42 лв., както и лихви в размер на 1 232.81 лв. Непогасена е останала сумата от 26 167.58 лв. главница. Експертизата, с направено уточнение в съдебно заседание, ако поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е редовно връчена, би следвало да се приеме, че дължимите суми за лихви до 16.11.2017 г. са в размер на 2 656.34 лв. – договорни лихви, 77.61 лв. – наказателни лихви и 1 104.99 лв. – законни лихви. До датата на завеждане на иска – 11.01.2019 г. би следвало да се приеме, че задълженията са 2 656.34 лв. – договорни лихви, 77.61 лв. – наказателни лихви и 3 816.25 лв. – законни лихви.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: страните не спорят по въпроса имало ли е подобен кредит, усвоени ли са били сумите, както и обстоятелството, че кредита не е бил погасен. Предвид отправените от ответника възражения обаче съдът достига до извода, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не е основателен. Причина за това е, че не са спазени изискванията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдът напълно възприема мотивите на О №656/14.07.2016 г. по т.д. №2609/2015 г. на I ТО на ВКС, което е постановено във връзка с искане на допускане до касационно обжалване на въпрос "Следва ли уведомлението за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем да отразява точно стойността на дължимата главница, лихви за забава, наказателни лихви и такси, както и деня на настъпилата изискуемост или е достатъчно бланкетно уведомление, че задължението по дадения договор за кредит е отнесен като предсрочно изискуем. В тази връзка формалното отправяне на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга и/или същите се разминават с установеното по делото, следва ли да се счита за редовно уведомление от страна на банката и при несъвпадане размера на кредита по уведомлението и установеното в съдебното производство, искът като изцяло неоснователен ли се явява и ли до съвпадането с по-малките суми?" В него е отбелязано, че „ …ВКС многократно е имал случай да се произнесе относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги, обуславящо прилагането на чл. 417, т. 2 ГПК, а именно, че това съдържание следва да ясно и недвусмислено, така, че да не се налага тълкуването му. В същата степен това е валидно и за уведомлението – Определение № 810 от 29.11.2011 г. по ч. т. д. № 753/2011 г. на І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.“ Действително в процесната нотариална покана, приложена в заповедното производство не е посочен размерът на дължимите суми, нито като главница, нито като лихви, размерът на забавите и т.н. Посочено е, че е налице забавяне на плащанията, но не се сочи по отношение на кои суми са те. Не е осъществено лично уведомяване на длъжника. Явно е, че установяваната от ВКС практика цели защитата на длъжника, когато последният е потребител и по отношение на защитата за неговите интереси следва да се прилагат завишени стандарти. Предвид постановката залегнала в т.18 от ТР №4/2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“, като следва да се приеме, че не е налице редовно обявяване на предсрочната изискуемост на кредит, и не може да се приеме, че е налице изискуемост на цялото задължение по отношение на целият кредит (като главница) към момента на предявяване на заповедното производство. Ето защо предявеният установителен иск с основание чл.422, ал.1 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид на евентуалното предявяване на осъдителен иск то следва да бъде разгледан и последният.

С исковата молба е отправена покана да бъде осъден ответника да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД всички дължими суми по договора за кредит. Подробно е посочен и диспозитив на осъдителната претенция, както и какви конкретно суми се претендират. Уведомлението за това е получено от адвоката – особен представител на 15.05.2019 г. Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. С О №274/2018 г. по т.д. №93/2018 г на І ТО на ВКС е допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в Р №198/2019 г. по т.д. №93/2018 г на І ТО на ВКС отговор е „Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. също е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“

Т. е. предвид изложеното налице е редовно уведомяване от ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По делото е доказано предаването на сумата (главницата) по кредита на ответника, както и доколкото това е в негова доказателствена тежест не бе установено последният да е обслужвал кредита редовно или да се установи неговото погасяване. Предвид това съдът възприема като доказана претенцията за заплащане на главница, както по основание, така и до претендирания размер.

Ответникът счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.8, ал.11, чл.13 от договора, както и чл.7.1, чл.8, чл.9.1, чл.10.1 и чл.11.3 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Предвид това, за да бъде нищожна определена клауза е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.

В чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.3% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.706%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора . при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Според чл.8.1Лихвеният процент се променя с промяната на 6-мес SOFIBOR при предпоставките, реда и сроковете посочени в Общите условия.

Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С процесния договор обаче са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Посочен е начален лихвен процент, че същият е променлив и че се формира от стойността на 6-мес SOFIBOR и определена надбавка. Разлика има по отношение на определяне на размера на дължимата лихва, когато има нарушаване на задълженията по договора за кредит. Т.е. следва да се приеме, че наказателната лихва е неясно определена или за определянето и има препращане към Общите условия на банката. Предвид изложеното съдът приема, че размерът на дължимата договорна лихва е бил ясно и изчерпателно определен, така че да може лице с нормална психика да възприеме какъв е размерът на дължимата договорна лихва и как би се изменила тя.

По отношение на наказателната лихва може да се приеме, че банката е тази която избира критериите и показателите, по които ще направи промяната в наказателната лихва. За потребителя те са неясни от напред и не могат да му помогнат да формира представа как ще рефлектират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата за определяне на наказателната лихва е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.

Другите клаузи – чиято нищожност се претендира в отговора на ИМ – чл.11 и чл.15 от договора и чл.7.1, чл.8, чл.9.1, чл.10.1 и чл.11.3 от общите условия не правят целият договор нищожен, както се твърди от страна на особеният представител на ответника, доколкото посочените клаузи нямат отражение върху действителността на уговорките за главница и дължими договорни лихви.

Поради изложеното съдът приема, че е основателна претенцията за договорни лихви, така както е предявена в ИМ – за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г. по уточнението направено в съдебна зала като 2 656.34 лв. Основателна е и претенцията за дължими заемни такси в размер на 120 лв., но е неоснователна претенцията за лихвена надбавка за забава, която се претендира и с осъдителният иск в размер на 355.20лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати по процесният договор за кредит сумата от 26 167.58 лв. – главница, 2 656.34 лв. договорна (възнаградителна) лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г. и 120 лв. такси.

В останалата им част претенциите им по осъдителните искове следва да бъдат отхвърлени.

За ищецът има данни за направени разноски в исковото производство, както следва – 1 316.56 лв. – държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 1 456.68 лв. – възнаграждение за особен представител и 600 лв. – внесени за хонорар на вещо лице. Общо ищецът е направил 3 673.24 лв. разноски. Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3 441.92 лв., дължими съобразно с уважената част на иска.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искът на с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** да бъде признато за установено по отношение на С.Р.Р., ЕГН- че последният дължи на банката сумата от 30 889.18 лв. (тридесет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), от които 26 168.58 лв. (двадесет и шест хиляди сто шестдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) – главница по договор за потребитлески кредит от 16.03.2016 г., по силата на който банката предоставила на С.Р.Р. сумата от 27 400 лв., както и сумата от 4 721.98 лв. (четири хиляди седемстотин двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) – лихви и заемни такси, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.Р.Р., ЕГН- да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-, гр. С.сумата от 28 943.92 лв. (двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и три лева и деветдесет и две стотинки), от които 26 168.58 лв. (двадесет и шест хиляди сто шестдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) – главница по договор за потребитлески кредит от 16.03.2016 г., по силата на който банката предоставила на С.Р.Р. сумата от 27 400 лв., сумата от 2 656.34 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) – договорна лихва за период от 08.11.2016 г. до 12.03.2018 г. и 120 (сто и двадесет) лева – заемни такси, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 11.01.2019 г. до окончателното заплащане на дължимите като главинца суми.

ОТХВЪРЛЯ претенциите за договорни и наказателни лихви в останалите им части до пълните предявени размери.

ОСЪЖДА С.Р.Р., ЕГН- да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-, гр. С.сумата от 3 441.92 лв. (три хиляди четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляващи направените от ищеца в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.

Окръжен съдия: