Защитникът
Защитникът
- кой и от кога?
Защитник на обвинения
в извършване на престъпление може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
Това е най-честият случай, най-малкото защото такова лице има юридическо образование
и необходимите познания. Ваш защитник може да бъде и съпругът Ви, а също възходящ
или низходящ роднина. Началният момент, от който защитникът може да участва
в наказателното прозводство е моментът на привличане на лицето в качеството
на обвиняем или моментът на неговото задържане. Право на такава защита има и
уличеното лице в полицейското производство. Органите на досъдебното производство
(следователите, дознателите) са длъжни да обяснят на обвиняемия или уличения,
че има право на защитник. Нещо повече, тяхно задължение е да му дадат възможност
да се свърже с него. Преди да са изпълнили това те не могат да извършват каквито
и да е действия по разследването.
Упълномощеният
защитник
Право на обвиняемия е да реши дали му е необходим защитник, както и да
избере конкретното лице, което ще го защитава. При всички случаи обаче то следва
да бъде упълномощено от него. Писменото пълномощно, подписано и от двамата,
легитимира адвоката като защитник по дадено дело. Ако тази роля се изпълнява
от съпруг или роднина, на съда трябва да се представи освен пълномощно и документ,
удостоверяващ качеството на лицето (напр. удостоверение за граждански брак).
Не е необходимо да се издава отделно пълномощно за досъдебното производство,
за първоинстанционния съд, за обжалване и т.н. Веднъж подписано, пълномощното
важи за цялото производство, освен ако не е уговорено друго.
Задължителната
защита
Има случаи, при които участието на защитник в наказателното производсво
е задължително. Това означава, че ако обвиненото лице не упълномощи такъв, съответният
държавен орган е длъжен да му назначи защитник. Назначаването става по предвидения
в Закона за адвокатурата ред, като съответния Съвет на адвокатската колегия
посочва по искане на органите на досъдебното производство или съда адвокат,
който да осъществява защитата. Определеният по този начин адвокат е длъжен да
се явява като защитник и не може да откаже поемането на защитата на обвиненото
лице. Кога защитата е задължителна? На първо място, когато обвиняемият е непълнолетен
или когато страда от такива физически или психически недостатъци, които му пречат
да се защитава сам. Наличието на такива недостатъци се установява обикновено
с експертиза. Защитата е задължителна и когато делото е за престъпление, за
което се предвижда доживотен затвор или наказание лишване от свобода с минимум
не по-малък от 10 години. Друг случай е невладеенето на български език или разглеждането
на делото в отсъствието на, обвиняемия. Защитата е задължителна и когато интересите
на обвинените лица са противоречиви и един от тях има защитник. Обикновено това
е в случаите, когато съществува противоречие в обясненията им (напр. единия
изобличава другия). В този случай, както и когато обвиняемият не владее български
език, защитник може и да не бъде назначен, ако самото обвинено лице заяви, че
не желае такава защита. Законът предвижда задължителна защита и когато обвиняемият
не е Iсъстояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник
и интересите на правосъдието налагат това. Преценката за последното се прави
от държавните органи и обикновено е при дела с по-голяма сложност.
Отношенията
адвокат - клиент
Те се уреждат от Закона за адвокатурата. При упълномощен защитник, между
него и клиента се сключва договор за правна помощ, в който се уговаря и възнаграждението.
То не може да бъде с по-нисък размер от предвидения в специална Наредба на Висшия
адвокатски съвет. При задължителната защита възнаграждението на назначения адвокат
се заплаща от бюджета на съдебната власт. В наказателното производство защитникът
е длъжен да оказва правна помощ на обвиненото лице и да съдейства за изясняване
на всичко онова, което е в негова полза. Основните линии на защита се съгласуват
между тях.
Тази страница няма характера на правен съвет. Нейната цел е информиране на обществеността и мотивиране към законосъобразно поведение.